Омбудсманът поиска прозрачни цени за отчитането на парното и топлата вода

Омбудсманът Диана Ковачева поиска от министъра на енергетиката Теменужка Петкова да бъде осигурена прозрачност за всички цени, прилагани от топлинните счетоводители при обслужването на гражданите.

виж повече >

Омбудсманът в медиите

Добави във Facebook

в-к "Монитор" / 31 март 2011г.



Константин Пенчев, национален омбудсман: ТРЯБВАТ НОВИ ПРАВИЛА ЗА ЗАПОР НА ИМУЩЕСТВОТО
Такса смет да е свързана с количеството отпадък, а не с други критерии

Визитка: Роден на 21 март 1952 г. в СофияЗавършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Има специализация по защита на конкуренцията във Франция.Бил е зам.-председател на Софийския окръжен съд. От 2001 до 2004 г. е бил депутат в 39-отo Народно събрание. Бил е председател на Върховния административен съд.От октомври 2010 година е национален омбудсман.- Г-н Пенчев, колко жалби и сигнали на месец получавате от граждани?- Над 500. Интересното е, че откакто заех длъжността, броят им е скочил повече от два пъти. В предишните месеци средната бройка е била около 200.- На какво отдавате този рязък скок?- Предполагам, че хората имат нови надежди. Дори прави впечатление, че има повторни жалби на хора, които вече са се обръщали към предишния омбудсман. Например много арендодатели, които са притискани от ползвателите на земите им. Голяма част от тях не знаят какво се случва с техните имоти. Те бяха поставили пред омбудсмана този въпрос и той им беше отговорил, че няма данни за нарушение на администрацията. Въпреки становището сега те отново дойдоха при мен. Затова в края на април подготвяме кръгла маса по въпросите за арендните договори, които евентуално да бъдат уредени в един общ закон. Много собственици не знаят докъде точно са земите им и кой ги обработва. Сред тях има и много възрастни хора, които не могат да си защитават интересите. Затова трябва да се създадат типови договори, за да може все пак минималните права на арендодателите да бъдат защитени. Давам пример как един проблем, когато се погледне от друга перспектива, може да бъде решен.Другият фактор за увеличаване на жалбите е, че отворих приемна за лични срещи с гражданите. Понякога хората си мислят, че ако се видят с мен очи в очи, въпросът им ще бъде решен, което не е точно така, но често остават удовлетворени дори от факта, че съм ги изслушал.- От какво най-често се оплакват хората, къде правата им се нарушават най-много?- Най-много жалби има срещу обществените услуги – електроснабдяване, топлофикация и най-вече мобилните оператори, или с една дума срещу монополистите. 22% от всички жалби са срещу такива доставчици. На второ място са проблемите със собствеността и незаконните строителства. Тези въпроси засягат 17 на сто от жалбите, като толкова са и оплакванията в сферата на социалните дейности. Тук става въпрос за хората с увреждания, за помощи, детски градини, добавки, дори сме имали оплаквания и за облекченията за карти за градския транспорт. Жалбите в сферата на здравеопазването са 5%. Разбира се, не можем от този сравнително малък процент оплаквания да си правим извод, че здравната система е наред, защото не е. При нас постъпват и така наречените недопустими жалби. Те засягат въпроси и сфери, в които според закона омбудсманът не може да се меси. Например той не може да контролира дейността на съдебната власт. А не са малко хората, които идват при нас при висящ съдебен спор. Дори е имало искания едва ли не омбудсманът да отмени влязло в сила съдебно решение, което според съответния жалбоподател е било несправедливо. Аз обаче нямам правомощия да оспорвам решенията на правораздавателните органи. И това не е само в България, така е в целия свят. Единственото, което можем да правим в съдебната система, е, ако има забавяне на делото, да пишем до съответния административен ръководител за това. - Освен жалби, по които вие не можете да вземете отношение, има ли и такива с абсурдни претенции?- Има някои писма, в които липсва конкретно искане. Просто някой си излива душата, не му харесват нещата от живота по принцип. Тогава обикновено ние изпращаме запитване за уточняване на проблема, но често въобще не следва друг отговор. Освен това има жалби за междусъседски и роднински спорове. Но това не е от компетенциите на омбудсмана, неговата работа е да брани гражданите от администрацията, а не да разрешава междуличностни конфликти. В такива случаи препращам гражданите да си търсят правата по съдебен път.- Кои фрапиращи нарушения на общините бихте посочили?- Много актуален проблем в момента е такса смет. Имахме много оплаквания за начина, по който се определя. Ние направихме проверка на много общини и излязохме с препоръки срещу лошите практики. С голямо удовлетворение разбирам, че след нашата намеса Националното сдружение на общините в България полага усилия да регламентира такса смет, така че да бъде свързана с количеството отпадък, което се генерира, а не с други критерии. Защото това не е данък, а такса за услуга, която трябва да зависи от реалното натоварване на общината. Има случаи, в които хората изобщо не живеят в даденото жилище, а се налага да плащат колкото останалите. Да не говорим, че има общини, които обвързват с таксата и получаването на  административна услуга. Например отива някой да си извади копие от акт за раждане и от общината го задължават преди това да си плати такса смет. Така беше например в община Рила, но не само там – това е незаконна практика.Напоследък се откроява и друг проблем, който не е свързан с работата на общините. Става въпрос за имуществото, което се отнема или запорира. В тази връзка ще проведа среща с Камарата на съдебните изпълнители. Досега винаги е имало регламентация в закона за пари или имот, които не могат да бъдат отнети, независимо че човекът има задължения. Обикновено става дума за единствено жилище, за част от заплатата като единствен доход, детски надбавки, някои пенсии. Тези пари си оставаха за съответния човек, за да може да съществува. Сега обаче с повсеместните плащания по банков път се оказва, че всички пари, с които разполага, са в една сметка, и тя се запорира. Така на този човек не му остава нито лев, с който да живее, лишен е от препитание изобщо. Този въпрос трябва да се реши законодателно. Съдебните изпълнители нямат вина в момента, те действат спрямо закона. Но очевидно той не е съобразен с новите правила, в които хората разполагат с много малко пари на ръка и всички други са по сметки.- Още при заемането на този пост заявихте, че един от основните ви приоритети, ще бъдат децата в домовете. Къде бяха насочени основно усилията ви и какво още трябва да се направи?- Веднага след поемането на тази длъжност имах среща с председателя на Държавната агенция за закрила на детето Надя Шабани и тя ме запозна подробно с програмата за реформа с цел премахване на домовете. Разбира се, закриването на домовете ще става, когато и последното дете е настанено в по-добра среда. Като омбудсман аз следя всички тези процеси и ще гледам реформата да не вземе „жертви”. Но не е само това - ние трябва да знаем какво се случва с децата, които навършват пълнолетие и излизат от дома. Защото те нямат роднини, които да им помогнат, нямат и добро образование, а трябва да си намерят жилище. Имаме много жалби от такива младежи, които излизат от домовете и остават без никаква грижа. Това, с което им помагаме обикновено, е да ги регистрираме в общината за получаване на жилище, да им даваме съвети какви са пътищата и процедурите за настаняване и намиране на работа.- Кое в работата ви носи най-голямо удовлетворение?- Ние всеки ден разрешаваме случаи и най-добре се чувствам, когато получавам благодарствени писма след това. Всякакви хора ни пишат по имейл или на ръка на кариран лист, като ни казват „Благодаря, че ви има.” Това ни носи удовлетворение и сигурност, че тази институция наистина е необходима и помага.- В условията на криза човешките права остават ли на заден план на фона на чисто физическото оцеляване?- Това, което по-скоро ме смущава, е езикът на омразата, който витае не само в медиите, но и в интернет пространството. Това е нещото, което не мога да си обясня. Наскоро гостувах в едно радио - говорихме за полицейското насилие и ставаше въпрос за конкретен случай с арестуван възрастен човек с разбито лице. Това, което коментирахме, беше, че трябва да се употребява толкова сила, колкото е необходима за самото задържане. Тогава се обади слушател, който заяви, че трябвало дори задържаният да бъде застрелян едва ли не на улицата. Това е страшно. Значи когато някой е задържан и е имало неправомерно насилие срещу него, той идва при нас и се жали, но когато това се случва със съседа му, си казва „така му се пада, всички са бандити”. Такова мислене в 21-ви век е недопустимо. Когато в обществото витае такова чувство на омраза, това е страшно. Не смятам, че положението в цялата страна е чак толкова тежко, хората не умират непрекъснато по улиците от глад, че да има чак такова озлобление. Тук става въпрос за ценности. Може би през последните 20 години видяхме неща, които съвсем ни обезвериха, и затова загубихме всякакъв морал. Отношението към малцинствата също е много крайно, особено към ромите. Между другото в институцията на омбудсмана търсим да назначим експерт точно от ромското малцинство. Разбира се, поставили сме изискване той да е висшист и да има подходящ опит.- Утре представяте годишния доклад за работата на омбудсмана. Случайно ли избрахте Деня на шегата 1 април за това събитие?- Избрахме 1 април и символиката, която носи, тъй като ще използвам случая да представя и изложба с мои карикатури. Оказа се, че във времето са ми правени общо 23 карикатури като съдия и като омбудсман. Някои са ми подарени, други съм си ги купил, но всички са рамкирани и ще ги подредя точно за Деня на шегата.  Иначе по никакъв начин не смятам, че дейността на омбудсмана е първоаприлска шега.