Омбудсманът предупреди, че центрове за хора в риск затварят врати заради сметките за ток и газ

Омбудсманът Диана Ковачева изпрати писмо до вицепремиера и финансов министър Асен Василев, социалния министър Георги Гьоков и председателя на ресорната парламентарната комисия по труда, социалната и демографската политика Искрен Арабаджиев, в което алармира, че повече от 24 неправителствени организации, доставчици на социални услуги, търсят съдействие, защото не могат да покрият разходите си за електроенергия, природен газ и заплати.

виж повече >

Информационна агенция "Mediapool.bg" / 08 април 2011г.

Институциите зоват за край на агонията в съдебната медицина, но нямат решение Депутат от ГЕРБ: "Имаме доста покриване на убийства, които остават безнаказани"
Представители на здравното министерство (МЗ), МВР и Висшия съдебен съвет (ВСС) единодушно призоваха в петък държавата целево да отдели средства от централния бюджет, за да осигури нормалното съществуване на съдебната медицина. Както Mediapool писа преди месец съдебните лекари използват над 30-40-годишна апаратура, кухненски ножове, лозарски ножици и триони, за да извършват аутопсии, и вече четвърти месец не получават дори мизерните си хонорари от по 5 лева на час, за да участват в експертизи по разследвания и дела.
Националният омбудсман Константин Пенчев организира кръгла маса по темата, на която обаче най-заинтересованите от работата на експертите ведомства (МВР и правосъдното министерство) формално бяха изпратили чиновници от финансовите си дирекции, които просто констатираха проблема и не се ангажираха с крайно решение.
Единственият по-високопоставен представител на изпълнителната власт бе заместник здравният министър д-р Михаил Зортев. Той също не се ангажира с конкретно предложение, като предпочете през цялото време да защитава известната на всички теза, че който поръчва съдебно-медицинска експертиза, трябва да поема и разходите за нея. Това възмути Петър Стоянов от ВСС, който раздразнено уточни, че така или иначе винаги плаща държавата и тя трябва да поеме цялостното финансиране на тези дейности.
Никой няма пари за съдебната медицина
Според шефа на финансовата дирекция в МВР Атанас Караначев само хонорарите на съдебните медици трябва да се поемат от поръчителя на експертизата, а всички останали разходи по нея – от звено към МЗ, каквато практика в момента обаче не съществува.
"Въпросът не е финансов, а юридически", заключи Караначев, с което също предизвика гневната реакция на Стоянов.
"Абсолютно финансов е въпросът! В съдебната власт няма пари, в МВР няма пари. Откъде ще дойдат", риторично попита членът на ВСС, на което финансистът отвърна, че средствата трябва да дойдат от държавата.
Зам.-министърът Зортев също се включи в дискусията с уверението, че в бюджета на МЗ няма никакви предвидени средства за съдебните лекари и финансирането трябва да дойде "отгоре". Той се аргументира с факта, че тези медици не генерират никакви приходи за болниците, които вече са със статут на търговски дружества, и е нормално да няма клинична пътека за тях.
Божидар Сукнаров от ВСС пък предложи да бъде увеличен бюджетът на съдебната власт "в тази област" и да се създаде самостоятелна структура към Министерството на правосъдието (МП), която да управлява финансирането на съдебната медицина. Според колегата му Петър Стоянов е крайно време да се намери управленско решение на проблема, тъй като състоянието на съдебната медицина заплашва да блокира голяма част от правораздаването у нас. "Правосъдието е скъпа работа. А правосъдието не може без съдебна медицина", накратко обобщи магистратът.
На този фон представителят на МП не взе нито веднъж думата, а финансовото ведомство дори не бе изпратило свой специалист, въпреки че имаше покана. На кръглата маса не присъства и никой от ръководството на прокуратурата, която заедно с МВР и съда е основен поръчител на съдебно-медицински експертизи.
Поправката, лишила експертите от хонорари, не била съгласувана
По време на дискусията стана ясно, че скандалният член 99а от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) е бил прокаран тихомълком и без задължителното съгласуване с ВСС. Текстът, приет от парламента през юли миналата година, разпорежда "разходите за болнична помощ за извършване на съдебно-медицински експертизи и свързания с тях медицински транспорт се заплащат със средства от бюджета на съдебната власт". Това бе разтълкувано от МВР като основание да спре да плаща на експертите дължимите им хонорари от началото на годината.
Оказа се, че нито ВСС, нито правосъдното министерство са били уведомени за готвената поправка в ЗЛЗ, въпреки че по член 31 от Закона за съдебната власт съветът обсъжда всеки законопроект, който има връзка с дейността на правораздавателната система. По тази причина вече е подготвено предложение за отмяната на скандалния текст, по настояване на ВСС.
"Когато беше приет член 99а, аз бях директор на болница и тогава много се зарадвах, че въпросът най-накрая ще бъде решен", чистосърдечно призна заместник здравният министър. По думите му системата в здравеопазването вече е преструктурирана на пазарен принцип и по тази причина нито една болница не би отделила средства за нещо, което не й носи печалба.
Липсата на финансиране води до прикриване на убийства
Заради липсата на целево финансиране от години у нас все повече се утвърждава практиката "по-маловажните от медийна гледна точка случаи" да се неглижират и изобщо да не се прави аутопсия, за да се спестят пари, коментира единственият съдебен медик в габровска област д-р Янко Колев.
Колегата му във Варна д-р Вилиям Доков допълни, че по същата причина служителите на МВР в провинцията масово притискат общопрактикуващи лекари да издават съобщения за смърт, без изобщо да са установили причините за настъпването й. По думите му един човек може да бъде умишлено отровен, удушен или предозиран с медикаменти, например, и това няма как да бъде установено без аутопсия и химично изследване. Съдебно-химически лаборатории обаче има единствено в София и Варна и те се обслужват от едва петима специалисти.
"Имаме доста покриване на убийства, които остават безнаказани", потвърди и съдебният лекар от Бургас д-р Галина Милева, която в момента е депутат от ГЕРБ. Тя също настоя за държавническо решение на проблема и уточни, че инвестирането в развитието на тази медицинска специалност не може да бъде грижа на МВР.
В обобщение омбудсманът Константин Пенчев заяви, че окаяното състояние на съдебната медицина е не просто проблем на правосъдието, а проблем на цялата държава. Той увери, че ще настоява пред правителството да предвиди целево финансиране за дейността на тези експерти, независимо дали това ще стане чрез създаването на клинична пътека, ведомствена дирекция или самостоятелна агенция.
"Държавата с всичките си органи трябва да поеме тази функция", добави Пенчев.
След дискусията част от съдебните лекари коментираха пред Mediapool, че за съжаление отново няма какво конкретно да кажат на колегите си в страната. Националният координатор по съдебна медицина доц. д-р Добринка Радойнова дори допусна, че ако не бъде намерено бързо решение, ще се стигне да постепенно блокиране на работата на експертите. По тази причина колегите й смятат да се обърнат лично към премиера Бойко Борисов и евентуално към европейския омбудсман.