Омбудсманът пита Община Перник защо таксата за битови отпадъци в селата скача, след като липсват контейнери за смет

Омбудсманът изпрати препоръка до кмета на Община Перник Станислав Владимиров и председателя на Общинския съвет Димитър Колев, в която поиска отговор за причините, наложили драстичното увеличение на цената на таксата за битови отпадъци във всички села на територията на община Перник.

виж повече >

Омбудсманът в медиите

Добави във Facebook

в-к "Пари " / 08 юни 2011г.



Такса смет ще расте и никой не знае какво да прави с нея
 
 Проблемът с такса смет засяга всеки български гражданин и най-вече бизнеса. Тези въпроси трябва да бъдат решени на първо място в големите градове. Най-важното е, когато един обикновен човек плаща, да знае за какво плаща и да няма чувство за нарушена справедливост
 
Константин Пенчев, национален омбудсман
 
Сдружението на общините очаква до 30% ръст на таксата заради изграждането на рециклиращи инсталации
Размерът на такса смет ще се увеличава заради евро­пейските изисквания, пре­дупреди изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България Гинка Чавдарова. Причината е, че общините ще трябва да инвестират, за да изградят рециклиращи инсталации според европейските из­исквания. По време на ор­ганизирана от омбудсмана Константин Пенчев кръгла маса за размера на данъка за битови отпадъци има­ше единодушие, че изчис­ляването му трябва да се промени, но никой не знае точно как. Представители на управляващите също са на мнение, че Законът за местните данъци и такси трябва да бъде променен, но все още конкретни пред­ложения няма.
Недобри очаквания
"Цената на услугата за­напред ще расте, затова и справедливото й раз­пределение става все по-актуално", заяви Гинка Чавдарова от НСОРБ. Според изчисленията на сдружението догодина ще има ръст от 25-30%, което се дължи на инвестициите, нужни за покриване на европейските изисквания. Основен разход еизграждането на регионални де­па, които според Чавдаро­ва са твърде скъп вариант, но вече са залегнали в на­ционалната програма. От НСОРБ са финансирали успешни пилотни проекти в някои общини като Тряв­на за формиране на такса смет според изхвърляния боклук. Въпреки усилията си обаче от сдружението не са намерили отговор за основния проблем - как да се разпределя по потре­бители таксата в райони с многоетажна собстве­ност.
Бизнесът е най-засегнат
Според проучване на Бъл­гарската стопанска ка­мара в цялата стра­на плащаната от работодателите такса смет ва­рира от 300 до 3000 лв. на заето лице. Според браншовата организа­ция в подготвяните проме­ни в Закона за управление на отпадъците трябва да залегне определянето на таксата от количеството изхвърлени отпадъци, кое­то ще стане възможно след въвеждането на такса за депониране на отпадъци.
Като основен проблем беше набелязано изчисля­ването на таксата на основа данъчната оценка на имо­тите. "С малки изключения общините се ориентираха към този вариант като най-лесен, но така такса смет се превръща във втори данък сгради. Това е проблем за всички български граждани и най-вече за бизнеса", за­яви омбудсманът Констан­тин Пенчев. Той отбеляза, че вероятно законодате­лят трябва да забрани та­зи практика на общините, макар другите способи за изчисляване също да са свързани с разнообразни проблеми.
Кой да плаща
"Бизнесът поема по-голямата част от такса смет, независимо че замърсява по-малко. Тежестта трябва да се прехвърли към граж­даните, които генерират голямата част от битовите отпадъци", заяви предсе­дателят на парламентар­ната комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова. Тя отбеляза, че според нея Законът за местните да­нъци и такси не трябва да регламентира начина, по който се формира такса смет, и общините трябва да имат възможност да я определят според спецификите си. Според Стоянова обаче в законодателството трябва да залегнат таки­ва промени, които да при­нудят местните власти да избират такава основа за такса смет, която да отчита реално изхвърлените коли­чества боклук. Според нея общините трябва да увели­чат сътрудничеството си с организациите за разделно събиране и да въведат сти­мули и различни варианти за потребителите.
Автор: Филип Буров