Омбудсманът Мая Манолова ще раздаде в църква и джамия в гр. Кърджали пакети с храна, събрани от кампанията „Великден за всеки“

Утре, 22 април 2019 г., омбудсманът Мая Манолова ще посети гр. Кърджали, където ще дари 500 пакета с хранителни продукти на социално слаби и възрастни хора.

виж повече >

в-к "24 часа" / 08 септември 2010г.

Не посягайте на парламента

 


Гиньо Ганев - омбудсман на Република България

Тези дни някои политици с отшумяла популярност потърсиха начин да попаднат във все още летните новинарски емисии, па макар и не сред топновините. Започнаха с една голяма заблуда и завършиха с една малка лъжа. Явно все в името на реда, законността и справедливостта!
Голямата заблуда е, че трябвало да се приеме напълно нова конституция и да се въведе президентски режим! Това щяло да нахрани хората и да осигури силна власт. Парламентът е лош, затова дайте да се откажем от всички демократични "глезотии" и да поверим държавните дела в една силна (или силова!?) личност, която да мисли вместо обществото и да решава еднолично. Това е полуинтимната мисъл, която се крие за шумните закани зад референдуми и национални подписки. Истината е, че президентският режим в български условия би бил опасен експеримент и за хората, и за държавата. България за съжаление няма все още нито жизнено и активно гражданско общество, нито достатъчно ефективна съдебна власт и достатъчен брой свободни медии. И не ги е имала през най-новата си история! Затова у нас винаги идеята за силна власт се е израждала в еднолични режими, които в една или друга степен са потъпквали демокрацията и свободите на хората. От едноличните монархически управления до диктатурата на генсека на БКП и неговия марионетен ЦК. Свидетелствам, че в конституционната комисия на Седмото велико народно събрание постъпиха 16 конституционни проекта, и то от най-различни обществени среди. Нито един от тях не предвиждаше друго освен формата на парламентарното управление. Това беше съвсем естествено, защото всички носехме тягостния спомен за едноличния династичен режим преди 9 септември 1944 г. и за еднопартийния монопол над властта след това. Липсата на необходимата имунна система на обществото срещу авторитарни увлечения е хронична българска болест. Тя трябва да се "лекува" с търпеливо формиране на демократични нрави още много години напред, а не да се задълбочава с неразумни и ненавременни партийни амбиции. Чуйте внимателно! Ако в днешна България въведем президентска или даже само полупрезидентска форма на управление няма да заприличаме на утвърдените демокрации като САЩ или Франция, където този модел работи добре. Рано или късно ще се превърнем в аналог на едноличните режими в Латинска Америка или Средна Азия. Където президенциализмът значи авторитарно управление на олигархията или даже на една фамилия, заобиколени от тесен кръг "хранени хора", които разполагат с всички блага; а на другия полюс - народ, който живее бедно и в страх. Парламентарното управление е гарант за многообразието и политическия плурализъм; за това, че всяка обществена група и среда може да намери своето политическо представителство във властта.



Парламентът дава възможност да се чуе гласът на всеки. Стига да има подготвени и отговорни депутати. Президентският режим казва "аз", а парламентът "ние". Това не е въпрос на местоимения, а на представителство на различните и често разнопосочни ценности и интереси на гражданите и техните организации.
Парламентаризмът е управление чрез дискусия и повече съгласие, а президенциализмът - на едноличните заповеди. Примерите от съвременната история са много, но до един сочат, че всяка държава, която започне да се управлява с еднолични заповеди, бързо се свлича към улея на Третия свят И в това няма нищо законно, а още по-малко справедливо! Няма да се уморя да повтарям на висок глас, че корабът на българския парламентаризъм ще трябва да плава и занапред върху разлюлените вълни на демократизираща се България и да продължава да я носи към онези брегове, където я чакат повече съгласие, единение и по-добър живот на хората. Това е не само конституционен, а и исторически изстрадан императив и безумци ще трябва да бъдат тези, които прекалено силно клатят същия този кораб с риск да го напълнят с вода. Преведена на предупредителния език на реалностите, тази метафора означава, че днес никой не трябва да си позволява даже да мисли, а още по-малко да се опитва да сваля Народното събрание от високото му стъпало в конституционната йерархия. Защото България е парламентарна, а не някаква друга република или нерепубика! Демокрацията предполага наличието на конфликти и те я развиват, но те трябва да господстват. И именно парламентът, а не някаква еднолична власт е един от най-важните механизми за тяхното преодоляване. Ако този механизъм се развали, ще спре и часовникът на демокрацията. Що се отнася до малката лъжа, която се чу посред квазиконституционната реторика на същите тези партийни политици. Твърди се, че след като формално установеният в закона петгодишен мандат на омбудсмана е изтекъл, без да е преизбран или да е избран нов, то той вече няма право да заема тази длъжност, действията му са незаконни и прочее свободни съчинения. Истината е, че в самия Закон за омбудсмана изрично се казва, че в такива случаи "омбудсманът продължава да изпълнява задълженията си до встъпване в длъжност на новоизбрания" (чл. 13). И няма как да бъде другояче, защото над всичко стои един базисен държавнически и конституционен принцип - непрекъсваемост на функционирането на държавните институции. Затова същият законодателен подход се прилага и при други висши конституционни органи - от президента до Министерския съвет. Вярно е, че в закона е посочен един ориентировъчен срок за нов избор на омбудсман - не по-късно от два месеца преди изтичането на мандата. Но този срок не е фатален и неспазването му от Народното събрание, което трябва да направи избора, не може да има за последствие блокирането на обудсманската институция. Казвам това не от желание да изтъквам азбучни истини, а защото подобни малки лъжи като лансираните от Яне Янев онзи ден, не трябва да остават без ясен отговор, тъй като ерозират доверието в закона и в институциите на държавата. И още трябва да е ясно, че процедурата за избор на национален омбудсман е изцяло в ръцете на народните представители и техните парламентарни групи. Само те могат да правят предложения. Само те могат да изберат с тайно гласуване омбудсман, а по негово предложение и заместник-омбудсман. И да бъде упреквай самият омбудсман за това, че в парламента надделяват едни или други съображения по тази тема, е несъстоятелно.

Това е истината.