Омбудсманът Диана Ковачева връчи двете специални награди на церемонията „Лекар на годината 2019“

Омбудсманът Диана Ковачева връчи двете специални награди на тържествената церемония „Лекар на годината 2019“, която по традиция се организира от Българския лекарски съюз в навечерието на 19 октомври по повод Деня на българския лекар.

виж повече >

в-к "Труд" / 08 октомври 2010г.



Измамно угоден




Изборът на новия омбудсман Константин Пенчев изглеждаше предрешен - той бе официална номинация на управляващите с одобрението на „Синята коалиция" и „Атака". „Чичо Косьо", както го наричаха журналистите, докато беше депутат, е рядка порода - смесица от идеализъм и упоритост да отстоява възгледите си. Все качества, които обещават, че омбудсманът тепърва ще се прочува.

Изключителен професионалист, така го определиха управляващите, когато го номинираха. Дали от ГЕРБ откровено са търсели личност, която няма да им цепи басмата, ще видим. Но вчера Пенчев даде заявка, че работното му място ще е при тези, които имат нужда от него - във всяко полицейско управление, ако има насилие, във всеки дом, ако органите на реда са превишили правомощията си, в болниците, ако заради стара апаратура умират хора, и т. н.

Макар че мандатът на Гиньо Ганев изтече още преди пет месеца, предсрочното овакантяване на шефския пост във ВАС бе изненадващо. Дори делото „Доган" пред ВАС бе пресмятано за прибързването - съдът можел да не намери конфликт на интереси, а това щяло да е препятствие за Пенчев към поста.

„Глупости", засмя се Пенчев. „Сам реших да приема предложението, защото този пост ми е на сърцето", призна той. Негово е и решението да остане в България, макар да можеше да отлети на дипломатическа служба в странство. С езиците няма грижи - владее френски, английски и руски.

Преди близо седем години, през март 2004 г., след шест безуспешни опита на стария ВСС да излъчи шеф на ВАС, новият съдебен съвет избра единственият кандидат- Константин Пенчев. Заради липсата на конкуренция „Труд" нарече избора „състезание с един кон". На укорите, че е фаворит на властта тогава Пенчев отвърна: „Не крия, че имам подкрепата на премиера Сакскобургготски. Имам дори по-широка политическа подкрепа, от тази, която е на повърхността. Но е важно как ще си върша работата, като наметна тогата."         

Затова работата му се гледаше под лупа. Още първото дело, след като оглави съда, бе звучен шамар за кабинета „Сакскобургготски" - съдът отряза намерението на МС да прекрати предсрочно мандата на тогавашния шеф на КРС Георги Александров. Абсурд, незаконно е, рече Пенчев.

Скоро след това по жалба на журналисти ВАС задължи Висшия съдебен съвет да осигури публичност на заседанията си. После Пенчев нашумя с битката да спре участието на магистрати в управлението на футбола, баскетбола и прочее. Да не ставаме смешни, законът не позволява това"! Спечели. Протеже или професионалист? Роденият на 21 март 1952 г. Константин Пенчев е завършил право в СУ „Св. Климент Охридски". Три години е бил съдия в Своге. Той е първият шеф на фирменото отделение на Софийския окръжен съд. През 1994 г. става адвокат.

Политическата му кариера на депутат от НДСВ тръгна от петото неизбираемо място в листата на 26-и избирателен район в София, което стана избираемо поради чудото на вота през 2001 г. Влезе последен от листата и седна в дъното на пленарната зала. Казват, сам е извървял пътя от последния до първия ред в парламента.

В изказванията му нямаше политиканстване. Не търсеше оправдания с гафове на други. От него не се е чувало: „Аман от тия червени или сини." Затова го уважаваха. 

С времето Пенчев се наложи с добро възпитание и диалогичност, качества, твърде оскъдни по високите етажи на властта. Не пропускаше събитие от живота на парламента - от уважение. Нещо, с което депутатите не му отвръщаха -през 2008 г. в парламента се стигна до безпрецедентни заплахи към Пенчев - съдът не бил решил „правилно" дело по изборите. Мина и под валяка на „Атака" заради позицията си, че митингите пред Съдебната палата са натиск над съда. През 2003 г. бившият председател на ВАС Владислав Славов му завеща най-добре уредения съд в държавата. Пенчев никога не отрече това, но върху него се стовари отговорността за съграждане на новите административни съдилища. Вися над главите на депутатите, докато приемат Административно-процесуалния кодекс с 28 обособени регионални съдилища, а не с административни отделения. Първите съдии, влезли с конкурс в системата, бяха административните. А въпреки натиска извоюва „свидна" победа - административните началници да се избират само измежду спечелилите конкурса, а не от „номенклатурата" на Темида.      

Изглежда неслучайно критиките от Брюксел не засягаха остро административното правосъдие.

Преди да оглави поста, Пенчев казваше: „Душата ми е в съдийството, не мога да обиждам съдебната система." Но „отвътре" той стана един от най-големите й критици. Не си мълчеше, че съдебната власт в годините на прехода е зависима от сивата икономика. Когато избухна скандалът с Красьо обаче, заяви: „Историята с Красьо е позорно събитие, но е само върхът на айсберга, защото от 20 г. красьовщината залива системата поради липса на ясни правила за кадруване."

А като тръгна изборът за нови началници в Темида, призова парламента: „Спрете назначенията, законът е объркан." Получи, отговор: „Оправяйте се сами!" 

Скандалът с „бедните роднини" в Приморско и светкавичното му решение да отстрани трима съдии от ВАС не остана без последствия - Яне Янев (по информация от съдии) го обвини, че не бил декларирал имоти. Разигра и внушението, че председателят си избирал делата, по които да се явява лично. Що се отнася до съдийството на Пенчев, на седмата година той е участвал в решаването на близо 300 дела. Именно Янев през 2007 г. настоя Пенчев да оглави състава по делата срещу ЦИК, отказала регистрацията на мед-сестрите за кандидатки за Европарламента. Пенчев влезе и отсече: „Не отговарят на законовите изисквания!"

Още през 2003 г. бившият председател на ВКС Иван Григоров настоя всеки магистрат да описва в специален регистър на ВСС имуществото - своето и на родата си, извън официалните декларации до Сметната палата. Пенчев го подкрепи. Е, идеята се овъртоли в съпротива и юридически еквилибристики, но ако беше минала, сега можеше и да няма „бедните" от Приморско. Въпреки това Пенчев попълни онази декларация, която и досега е в архива на ВСС, в нея са описани всички имоти , за които бе укорен, че са укрити. Едно от най-шумните му дела бе за регистрацията на „Синята коалиция". През 2009 г. той върна СДС в изборите, след като ЦИК бе отказала регистрация на спорния статут на Мартин Димитров. „Не е възможно една партия да бъде изключена от политическия живот, понеже лидерът й нямал регистрация", каза съдията. А можеше да се скрие зад параграфите, да прати СДС в тъча без обяснения - в независимата Темида е! Но натрупа черни точки пред тройната коалиция. „Никой повече няма да ми звъни по дела", обяви Пенчев след това. И даде да се разбере, че му е оказван натиск от силните на деня.

На този фон нямаше как да не впечатли нетипичното му смълчаване, когато вътрешният министър Цветан Цветанов нападна съда. Все едно съдийската му душа бе излетяла. А Пенчев най-добре знае, че едно е да бъдат разбивани корумпирани съдии, друго са внушенията, че на съда не трябва да се вярва.

Само преди дни съдът в Люксембург обяви, ако по-висшите съдии не познават европейското право, по-долните да не им зачитат указанията. Повод бе отказът на ВАС българинът Елчинов да си получи парите за лечение в чужбина.       

Конфузът за върховните съдии изненада. Точно този съд поряза НОИ: Болничните до 3, а не до 30 дни!    Излизането на Пенчев от съдебната власт открива арената за люти битки за креслото във ВАС. А колкото и да се чува, че политиците не се вълнуват от този пост, това е науж. Няма изгледи практиката да се промени - ВСС издига баш кандидата, след като от коридорите на властта подскажат фаворита.
          

Е, дано бъде измамно угоден. Като Пенчев.

Автор: Лилия ХРИСТОВСКА