Омбудсманът Диана Ковачева с препоръка до председателя на НС: Осигурете пълноценен достъп на медиите в парламента

Омбудсманът доц. Диана Ковачева изпрати писмо до председателката на Народното събрание Цвета Караянчева, в което препоръчва да се ревизира решението, регламентиращо работата на парламентарните журналисти в сградата на Партийния дом.

виж повече >

Омбудсманът в медиите

Добави във Facebook

в-к "Класа" / 26 ноември 2010г.



Евродепутатът от групата на ЕНП Мария Неделчева: България има широка подкрепа за членството си в Шенген




Първата Европейска гражданска инициатива, подкрепена с един милион подписа, е срещу ГМО
- Г-жо Неделчева, в началото на седмицата от офиса на евродепутата Ивайло Калфин съобщиха, че ЕК е поискала одобрението на ЕП да бъдат отнети от България и Румъния 27,5 млн. евро от средствата за подготовката за влизане в Шенгенското пространство. По-късно от представителството на ЕК в София коментираха, че всъщност България е спестила пари на ЕК и пренасочването на средствата е по-скоро похвала. Как бихте коментирали тези разнопосочни сигнали?
- Истината е, че се спекулира много с този въпрос, тъй като се знае, че българите са много чувствителни на тази тема. Вярно е, че Европейската комисия поиска одобрението на Европарламента да върне пари по програма ИСПА, също както и средства за подготовката за влизането ни в Шенген, но това не се случва, защото България не успява да ги похарчи. Става дума за съвсем нормална процедура в края на всяка година. Европейската комисия дори похвали България за ефективното използване на средствата. Връщането на тези пари означава, че сме успели да спестим пари на европейските данъкоплатци, като едновременно сме изпълнили всичко нужно. Стойността на сключените в България договори е по-ниска от първоначално планираната и Европейската комисия ни хвали с право.

- Как се оценява готовността на България да бъде приета в Шенгенското пространство през пролетта?
- Бих искала да отделим два аспекта. Техническитe проверки до този момент показват готовността на България да се присъедини към Шенгенското пространство още през пролетта на 2011 г. Изпълнили сме всички изисквания в този аспект. Знаем обаче, че освен техническите критерии този въпрос изисква и политическо решение. Наскоро Белгия, която председателства ЕС, даде положително становище за влизането ни в Шенген. Освен това един от приоритетите на Унгария, която ще наследи председателството на ЕС от 1 януари 2011 г., е именно влизането на България в Шенген. В това ме увери Енико Гиори, държавният секретар на Унгария в Министерството по европейските работи, по време на моята визита в Унгария в началото на ноември.
Много други държави членки ни подкрепят и тук искам да акцентирам върху това, че не е нужно да се спекулира с темата, какъвто е примерът с обвързването на влизането на България в Шенген с оценките на България по механизма за сътрудничество и проверка. ЕК нееднократно заяви, че влизането ни в Шенген по никакъв начин не зависи от факта, че България продължава да е подложена на механизма за сътрудничество и проверка.

- Според лидера на ДСБ Иван Костов в дипломатическите кръгове в ЕС, както и изобщо в европейските институции се коментира, че ако не бъдем приети в Шенген през пролетта, това ще е сигурен знак за лоши оценки в доклада за напредъка на България през юли...
...Със сигурност това не е вътрешен коментар на ЕП. Нито в институцията, нито в Комисията по основни права, правосъдие и вътрешни работи, която – напомням! - ще разглежда доклада за България и Шенген и на която съм член, не се коментира по този начин темата. С влизането в Шенген България ще стане пазител на външната граница на съюза. Разбираеми могат да бъдат опасенията на някои държави членки, защото става дума за огромна отговорност, която България ще поеме. Не смятам обаче, че е коректно именно ние като българи да подхранваме страхове чрез други чувствителни за България теми, нито да обвързваме, още повече със срок, едно действие (Шенген през пролетта) с друго (доклада през юли), когато дори не съществува официален текст на европейско ниво по темата.
- В четвъртък ЕП гласува подготвения от вас доклад за работата на европейския омбудсман през 2009 г. Бихте ли казали накратко основните изводи от документа? Има ли жалби на български граждани?
- През 2009 година се навършиха 15 години от дейността на европейския омбудсман. С влизането в сила на Лисабонския договор омбудсманът се избира от ЕП. Това добавя допълнителна демократична легитимност към неговите функции. Освен това се разширяват и правомощията му, в които вече влизат общата външна политика и политиката по сигурност, а Хартата на основните права става юридически задължаваща. В този контекст две са основните предизвикателства - повече прозрачност при функционирането на институциите и по-добър диалог между тях и гражданите както на национално, така и на европейско ниво.
В практически план броят на жалбите е намалял на 3098 през 2009 г. срещу 3406 през 2008 г., също както и времето за намиране на решение - средно 9 месеца през 2009 г. срещу 13 през 2008-а. Над половината – 56%, от случаите през 2009 г. са били решени по взаимно съгласие, което също е голям напредък. Но повече от 55% от случаите са от компетенцията на националните или областните омбудсмани, което говори за необходимостта от по-добро познаване на тези институции на национално ниво и по-добро сътрудничество между тях и европейския омбудсман Българските жалби към европейският омбудсман са 77 на брой. Според статистиките българските граждани са средноактивни спрямо гражданите от останалите държави членки. Това е позитивно, защото говори за будно гражданско съзнание и решимост да защитят своите права.
 

Жалбите за лоша администрация са най-много – 36% от всички, и това е обща тенденция в ЕС. Друг сериозен проблем, който подтиква гражданите да търсят подкрепата на омбудсмана, е злоупотребата с власт и липсата на правосъдие. Този проблем визират 14% от жалбите, последвани от забавянето на различни видове административни процедури (13%), незадоволителни процедури и небрежност (13%).
- Каква е вашата оценка за взаимодействието и сътрудничеството между европейския омбудсман и националните обществени защитници – в частност с българския омбудсман?

- Връзката с българския омбудсман е много добра. Тук е необходимо да кажем, че тази връзка най-често зависи и от волята на националния омбудсман да популяризира функциите на институцията и чрез действията си да вдъхне доверие на гражданите. В това отношение забелязваме изключително положителни първи сигнали от новия омбудсман Константин Пенчев.

Смятам, че сътрудничеството между европейския омбудсман и националните омбудсмани може да се подобри чрез активно участие в европейската мрежа от омбудсманите. Важно e и да се подсили сътрудничеството на европейския омбудсман с националните парламенти. Националните парламенти би трябвало да обменят повече информация с националните омбудсмани, също както европейският омбудсман контактува с Европейският парламент.

Чести срещи и създаване на обща база данни за националните и европейския омбудсман биха спомогнали за по-добрата защита на правата на гражданите.

- В понеделник участвахте в извънредно заседание на Комисията по петициите, където бе гласуван докладът ви за Европейската гражданска инициатива. Как се развива тя?

- С Договора от Лисабон се въвежда нова форма на обществено участие в оформянето на политиката на Европейския съюз – Европейската гражданска инициатива, която позволява един милион граждани от достатъчно голям брой държави членки да приканят Европейската комисия да представи инициатива в област, която представлява интерес за тях.

По време на гласуването в комисията по петициите с моите колеги изказахме своето мнение по редица важни въпроси:
 

Граждански комитет от седем физически лица по произход от 1/5 от държавите - членки в ЕС, ще може да лансира гражданска инициатива.
За да бъде допусната, тя трябва да спазва европейските ценности, да се основава на договорите на ЕС и да влиза в компетенциите на комисията, която е единствената институция, имаща право на законодателна инициатива. Освен това една инициатива не може да изменя договорите, а само тяхното прилагане.

Всеки гражданин на ЕС може да подкрепи гражданска инициатива след навършване на 16 години.

Според Лисабонския договор един милион подписи трябва да произлизат от значителен брой държави членки. Евродепутатите се съгласиха да фиксират този брой на 1/5 от общия брой на държавите - членки в ЕС.
 
Подписите ще бъдат събирани от организаторите на инициативата чрез интернет сайт или в писмен вид. Всяка държава членка ще бъде нагърбена с контрола на автентичността на подписите.
Друг много важен за мен аспект засяга критериите за гражданите. Сред критериите, позволяващи да се определи от коя държава членка произхождат гражданите, е националността - за европейските граждани, живеещи извън ЕС, и местожителството - за гражданите, живеещи на територията на ЕС. Двете ми поправки в тази насока бяха приети. Те позволяват гражданите да имат избор подписът им да бъде преброен или според тяхната националност, или според местожителството им, в случай че живеят в държава членка, различна от тази на тяхната националност. Аз като българка, която живее в Белгия, ще искам моят подпис да бъде приет като подпис на български гражданин.
 

Когато един милион подписи бъдат събрани, комисията трябва да покани организаторите да представят своята инициатива. EK трябва да организира заедно с Европейския парламент публични дебати. Комисията трябва да уведоми организаторите в период от три месеца за своите намерения относно тяхната инициатива.
 

- Можем ли да очакваме скоро нейно практическо проявление?

- Първата Европейска гражданска инициатива ще бъде на тема ГМО. Подписите са вече събрани, но за сметка на това процедурата е още неясна, също както и съдбата на тази инициатива. Първо, трябва да се изясни процедурата за приемане на граждански инициативи. Предстои комисията по конституционни въпроси да гласува на 29 ноември, след което досието ще бъде гласувано в пленарна зала. Най-накрая, съветът трябва да одобри финалния текст. Надяваме се този инструмент за участие на гражданите в демократичния процес да може да бъде готов още догодина.

Автор: Борислав МИХАЙЛОВ