Омбудсманът Диана Ковачева поиска спешно да бъдат приети промени срещу домашно насилие

На Международния ден на ООН за борба с насилието над жени Омбудсманът Диана Ковачева изпрати препоръка до правосъдната министърка Десислава Ахладова, в която настоя, изготвеният законопроект срещу домашното насилие да бъде придвижен до Министерски съвет и внесен за обсъждане, гласуване и приемане в Народното събрание.

виж повече >

в-к "Земя" / 20 декември 2010г.



Закон нарушава правата на собствениците на ниви




Управляващите прокарват поправки, които са само в интерес на едрите арендатори

Демократичните промени върнаха земята на хората. Едни взеха да я обработват сами или в съдружие, други я отдаваха под наем или аренда. Една значителна част от собствениците обаче не желаеха или не можеха да направят нито едното, нито другото. Техните ниви останаха необработвани. Дълго време тези имоти, които съставляват голяма част от обработваемата земя на България, станаха обект на особен вид грабителство. „Повратливи" местни „земеделци" и „още по-повратливи" пришълци от далечни краища се втурнаха да орат, сеят и прибират плодовете от тази земя, без да питат никого и без да плащат никому нищо. Стигна се до положение голяма част от собствениците да се разкарват от институция в институция, от арендатор на арендатор, за да търсят кой работи земята им, пък и да искат да получат някакво заплащане за използването й. При това унизително митарстване безброй служби пи опоскваха със солидни суми за такси, за разни удостоверения, за нови или заверка на стари скици, за забиване на гранични колчета и многобройни други формалности, което струваше повече от онова, което им обещаваха да получат като наем за ползването на земята и обезсмисляше усилията им за идентифицирането и узаконяването на ползването й. Това стана основната причина много от собствениците да спрат да се интересуват от съдбата на земята си и да я изоставят. А това беше добре дошло за незаконните земеползватели, защото за тях процедурата беше проста - те намираха необработена чужда земя, влизаха в нея без ничие разрешение, оряха, сееха и прибираха реколтите. А откакто земеползвателите започнаха да получават и солидни субсидии за единица обработена площ, размерът на това грабителство неимоверно нарасна.

Получаването на субсидии се превърна в главния мотив за всякаква земеделска дейност. Това породи ожесточено съперничеството и борба за заграбване на повече площи, от които всеки да присвои субсидиите. Борба без правила, в която победата беше винаги на страната на едрите земевладелци. Те се превърнаха във феодали, в същински господари на земята на цели села и райони. Те избираха за себе си най- големите масиви с най - качествената земя и със сила я присвояваха. Ябълка на раздора станаха изоставените от техните собственици земи, в т.ч. и от държавата и общините, които се оказаха не по-грижовни от дребните собственици на наследствени земеделски земи. Не им стигаше на криминалните земеползователи орната земя, та изораха и общинските пътища, които съставляват не по малко от 5-6 % от площта на землищата. Общините, които се жалваха като вдовици от недостиг на средства в мършавите си бюджети, не си разваляха хатъра с едрите земевладелци арендатори да поискат наем за незаконно ползваната общинска земя, в т.ч. за изораните пътища. Да не говорим за неприлагането на чл. 38, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), според който „Лице, което унищожи или повреди полски път (само един -б.а.)... се наказва с глоба от 500 до 1000 лв." Колко ли глоба трябва да плати фирма, унищожила всички полски пътища в едно землище? Държавата в лицето на Областните дирекции по земеделие (ОДЗ) и на самото МЗХ също нехаеше. Там властваха мафиотски лобита на едрите земевладелци от двете им разновидности - арендаторското или търговското, които прокарваха своите политики. Така вървяха нещата с години. Положението обаче стана непоносимо и хората взеха да се бунтуват. Това наложи на управляващите да направят поредните кръпки в отдавна превърналия се в правна джунгла ЗСПЗЗ и по-конкретно в прословутия му чл. 37, превърнал се в цял закон за земеползването, гъмжащ от противоконституционни текстове.

Приетият по този повод Закон за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ от 2010 г. трябваше да отрази намерението на законодателите да спрат самоволното разпореждане на едрите земевладелци арендатори с чуждата земя, като утвърдят законово правилото: за да влезеш да ореш в даден масив, трябва да си получил заповед от ОДЗ; за да ползваш и земя на собственици, с които нямаш сключен договор, трябва да си внесъл предварително определения наем в специална общинска сметка. Тези предварителни намерения обаче претърпяха корекции под влияние пак на едрите земевладелци арендатори, които обърнаха закона отново в своя полза.

Какво се случи, което обърна нещата? Преди всичко още в хода на самото приемане на измененията в закона днешните управляващи отмениха предварителното плащане на наема и го пренесоха след прибирането на реколтата. След това в нарушение и на чл. 17, ал. 3 от конституцията за неприкосновеност на частната собственост извършиха своего рода национализация на земята за настоящата 2010/11 стопанска година. Под претекст че земята е особено национално богатство, което не можело да се остави да пустее и държавата трябвало да поема такава земя под свой контрол, обявиха, че пустее земята, когато не е декларирана съгласно прословутия чл. 376 от ЗСПЗЗ или не е отдадена под аренда с регистриран аренден договор. Два дни преди да изтече обявеният от тях за тази година краен срок за деклариране - 31 юли, съобщиха бегло по медиите за това събитие, без да споменат и дума за онова, което очаква собственика на земя, ако и този път, както години наред дотогава, не си подаде исканата декларация.

Докато по други поводи, касаещи интересите на арендатора (например срока 15 май за тази година за очертаване на ползваните имоти във връзка с подаването на документите за субсидии), управляващите месеци наред преди това тръбяха по всички медии за събитието, разясняваха какво ще се случи, ако се закъснее, даваха шанс на закъснелите да се поправят с определена санкция, тук при подаването на въпросните декларации беше заложена истинска клопка за нещастните дребни собственици на земята. Трябваше колкото може повече сиромаси да не подадат декларации, колкото може повече земя да остане недекларирана, за да влезе в „белите петна", т.е. в земята, с която ще се разпореждат ОДЗ и назначаваните от нея комисии във всяка община и населено место. Защото подалите декларацията можеха да се разпореждат със земята си, да се пазарят с обявилите се ползватели арендатори в парцела, на който биха попаднали, за наема, срещу който биха дали земята си за обработка, а това затрудняваше комисията и не беше по волята на арендатора, свикнал да диктува арендните условия.

Имах случая да наблюдавам задоволството на чиновниците в една ОСЗ с известни връзки с едрите земевладелци арендатори в първия ден след изтичането на срока - задоволство от ниския процент на подадените декларации. Повече от 98 % от земята на дребните собственици, като изключим земята, дадена под аренда, се оказа недекларирана и влезе в състава на белите петна. А това по същество означаваше, че е национализирана, защото тази година собственикът не разполага с нея. Той не може да я отдава комуто иска да я обработва, не може да я обработва и сам. Може само да чака комисията да определи на кого тя ще я даде да я работи и да чака да си получи наема, определян по формула, измислена пак в полза на едрите земевладелци арендатори. Така едрите арендатори се оказват облагодетелствани и от тази реформа.

Естествено, управляващите не дават и дума да се изрече, че правят национализация. Те непрекъснато повтарят - „земята си остава ваша, ние само слагаме ред в ползването й". В това твърдение има доза истина, що се отнася до изоставените земи. Сега техните собственици ще могат да разчитат на известно, макар и минимално, заплащане, ако го потърсят в общината в тригодишен срок. Но потърпевши се оказаха собствениците, които се грижеха за земята си, но не бяха я декларирали. Тяхната земя се оказа неправомерно отнета за тази стопанска година. Те не могат да се разпореждат с нея като със собствена. Отнето им е конституционното право за неприкосновеност по чл. 17, ал. 3. Мнозина от тях я отдаваха с едногодишни договори за наем, по-висок от арендата, плащана по дългосрочните арендни договори. Сега арендаторите получават тази земя от комисията за много по-нисък наем и отказаха да сключват договорите при старите по-високи условия. Ощетени се оказаха и собствениците, които сами обработваха земята си. На тях им беше отнето правото да ползват собствените си ниви и им се даваха други площи, които те не искаха. Така историята със заменките при образуването на ТКЗС се повтаря.

Налага се изводът, че в областта на земеползването прокламираната неолиберална доктрина за „свободна пазарна икономика" отдавна не съществува в истинския й вид. Държавата се е намесила и продължава да се намесва с различни нормативни документи, но все в полза на арендатора и във вреда на собствениците на земята, чиито конституционни права или се ограничават, или съвсем се отнемат. Пресен пример за това е и последната реформа със ЗИД на ЗСПЗЗ от 2010 г. Само в една област не иска да се намеси държавата -определянето на условията и сключването на нормални договори между арендодател и арендатор. Тук силният арендатор е оставен да диктува условията. На арендодателя е отнета възможността да защитава интереса си. Ако остави земята си да почива година-две, е заплашен тя да му бъде отнета и обявена като бяло петно. Тази неравнопоставеност трябва да бъде премахната чрез намеса на държавата в регламентиране на арендните отношения с нов закон за арендата в земеделието, в който размерът на наема да бъде определян - според традициите - въз основа на добива от земята.

Що се отнася до настоящата реформа с белите петна - крайните резултати от нея ще се видят догодина, когато арендаторите трябва да плащат наема за земи, които досега ползваха „аванта". Ще платят ли? Ще сключат ли нормални договори за наем със собствениците за следващата година и ще им дадат ли нормалната цена, която дават другаде. С една дума, ще позеленеят ли белите петна, или ще си останат бели. Това е въпрос на бъдещето. Независимо от това крайно време е вече гражданските организации да сезират националния омбудсман за многобройните текстове в ЗСПЗЗ и в други земеделски закони, с които се нарушават конституционните права на собствениците на земеделски земи.

Автор: Ст.н.с. д-р, инж. Борис АНТОНОВ