Омбудсманът алармира МОН за неяснота при балообразуването за ВУЗ

Омбудсманът Диана Ковачева изпрати препоръка до министъра на образованието и науката в служебния кабинет Николай Денков с настояване за стартиране на широка информационна кампания и при необходимост промяна на правилата за балообразуването при кандидатстване във висши учебни заведения (ВУЗ). Подробно писмо по темата омбудсманът подготвя и към Съвет

виж повече >

в-к "Монитор" / 27 декември 2010г.



Константин Пенчев, омбудсман на България: 20 ГОДИНИ ЗАЛАГАХМЕ САМО НА КОНФРОНТАЦИЯТА




БЪЛГАРИНЪТ ВСЕ ПОВЕЧЕ ТЪРСИ ПРАВАТА СИ

- Г-н Пенчев, винаги сте казвали за себе си, че имате душа на съдия. Сега как приемате новата си роля на омбудсман?

- Душата на съдия ми помага, защото омбудсманът не е формален защитник на гражданите, които да защитава на всяка цена. Омбудсманът е човек, който трябва да прецени както правата на хората, така и законните интереси на институциите. Необходимо е да намери вярното решение и да се опита да промени и двете позиции, спазвайки закона. Така че той е своего рода съдия.

- Това ли е общото между двете позиции?

- Общото е точно съдийската душа. Винаги съм бил на принципа, че трябва да изслушвам хората, но да не приемам безрезервно твърдението само на едната страна. Това помага. Различното е, че съдията е ограничен от рамките на закона, не може да излезе извън него. А омбудсманът може да си позволи лукса да се опита да намери справедливото решение. Не винаги един закон е справедлив.

- Защо се съгласихте да поемете този пост?

- Този пост е голямо предизвикателство за мен. Бях поласкан от предложението. Но не знам дали „съгласил” е точната дума, защото знаете, че мандатът ми като съдия във Върховния административен съд бе към края си. Малко или много се поставяше въпросът за моята бъдеща реализация. Точно в този момент дойде това предложение и то беше много примамливо за мен. Мога да кажа, че колкото повече напредвам в същността на моята работа, толкова повече се убеждавам, че изборът ми е бил много правилен.

- Каква цел си поставяте? Кое е най-важното нещо, което искате да постигнете до края на мандата си?

- Честно казано, целта ми е да правя добрини, колкото и да звучи малко като за празниците. Искам да бъда наистина един помирител, институция, която да способства за развитието на гражданското общество. Омбудсманът е координатор на обществото. Призван е да брани правата на човека, да постига консенсус, да помирява дори гилдии с институции. Защото ако липсва нещо у нас през последните 20 години, то това е консенсусът. Залага се много повече на конфронтацията, на противопоставянето, злобата, нетолерантността. Омбудсманът трябва да работи за постигането на консенсус в обществото. Трябва да се научим да разбираме различния, защото това много ни липсва.

- Доколко обаче е популярен омбудсманът като институция?

- Уверявам ви, че институцията не е никак слабо популярна. Броят на жалбите, които заварих - около 220 на месец, показва, че хората я търсят. Вярно е, че има рязко увеличение на оплакванията от моето встъпване в длъжност, което до голяма степен се дължи на промяната. Това означава, че хората, получили някакъв отговор, все пак не са останали напълно доволни и проблемът им не е бил разрешен окончателно. Но смятам, че наше задължение е тази институция с всеки изминал ден да става по-популярна. Според мен към края на мандата ми вече ще бъде много разпознаваема. Тя трябва да стъпва не само на българска почва, но и в чужбина. Омбудсманът е институция, призвана да изпълнява много международни ангажименти на България, като Национален превантивен механизъм по Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, по Конвенцията за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие.

- Споменахте, че има рязко увеличение на жалбите. Кои са най-честите оплаквания на гражданите, в кои сфери?

- Много са потребителските оплаквания от доставчици на услуги, свързани с монополите, от хора в неравностойно положение по отношение на намиране на работа, размер на пенсии. Също така има жалби и от незаконно строителство.

- Можем ли да кажем, че българинът все повече търси правата си и това говори за формирането на едно по-будно гражданско общество?

- Точно така. Демокрацията е взаимен процес. Трябва да има демократични институции, но и гражданското общество трябва да принуждава тези институции да се демократизират. Ако хората не се научат да търсят омбудсмана и ако той не им помогне ефективно, то самата институция ще остане само на хартия.

- Ще се борите ли за повече правомощия?

- Омбудсманът трябва да има авторитет, защото не всичко е в правомощията. Мнението му трябва да се чува, да има тежест. Това, разбира се, много задължава самия омбудсман да не дава прибързани становища, да не взема прибързани решения. А колкото до законови промени, наистина би следвало да има такива. Дори говорихме за това в една работна група в Министерството на правосъдието за подобни промени, но те са формални. Става въпрос за това в рамките на ЕС и ООН омбудсманът да бъде мониторингов орган за състоянието на човешките права в България. Това са промени, които да гарантират, че омбудсманът може да изпълни тези ангажименти. Да има достъп до затвори, следствени арести, домове за психично болни и т.н. Да се правят внезапни проверки в подобни заведения, за да има адекватна оценка на човешките права. Но авторитетът на омбудсмана зависи от самия него.

- Оптимист ли сте, че тези законови промени ще бъдат факт до края на мандата ви?

- Да, оптимист съм. Има нагласа на цялото общество. Защото ние сме за спазването на човешките права, но трябва да имаме механизма, чрез който да успеем да наложим това у нас.

- Взехте много ясна позиция относно проблема с незаконното строителство. Как може според вас да се разреши?

- Проблемът е много сериозен и е натрупван през годините. Самата институция го е изследвала от самото си начало. Може би хората се жалват най-много от незаконно строителство. Това е проблем на обществото. Тези, които строят незаконно, несъмнено са нарушители. Но погледнете нещата от друга гледна точка, защото едва ли има български гражданин, който да не е нарушавал правни норми. Всеки от нас е малко или много нарушител. Затова трябва да има навременна превенция. Знаете, че има и цели квартали, които са незаконни - гетата. Те са от години. Ако кажем, че трябва да бъдат разрушени незаконните постройки, защото няма амнистия, това звучи много принципно, но според мен е непостижимо. И не бива да става, защото ако съборим цял квартал, трябва да имаме готовност къде да настаним хората.

- Много се дебатираше например дали луксозните вили, които бяха открити, трябва да бъдат съборени или дадени на домове за сираци.

- Оказа се, че много от тези постройки са с изрядни документи и незаконните около язовирите са много по-малко, отколкото се твърдеше. Всички знаем, че земята около язовира е публична държавна собственост, навремето дори човек не можеше да се доближи до самия язовир. Сега там има построени вили. За мен тази земя е собственост на държавата, но ако хората имат изрядни документи, как ще съборим постройките. Трябва да се отговори на въпросите кой, кога и защо е издал тези строителни книжа. Това е станало преди 10-15 години.

- И сега топката се прехвърля от едни на други?

- Така е. Но както се казва, тези хора могат да понесат последствия, а съучастниците им ще останат безнаказани. Когато масово държавата е отсъствала, в един момент цената ще платят гражданите. Това ми се струва неприемливо, а и неизпълнимо.

- Такъв е случаят и с отец Иван от Нови хан. Там докъде стигнаха нещата?

- Точно така. Той в продължение на години е приел да изпълнява една социална функция, бих казал много модерна за нашето общество – да съществуват места, където децата имат възможност да са със семействата си. И ако решим да съборим тази постройка, това означава да оставим без подслон много хора. Чух мнение на жители от Нови хан, че не искат този приют. Когато ги попитах къде да отидат тези хора, те ми отговориха: „От където са дошли”. Това е страшно. Всички те нямат домове.

- Ще се разреши ли проблемът според вас?

- На това се надявам. Вече имах среща с министър Плевнелиев по повод позицията на омбудсмана по тези теми. В момента предстои поредно изменение на Закона за устройство на територията. Това са принципни въпроси - за превенцията, кой носи отговорност за незаконните строежи, кой проверява проверяващите. Знаете, че на местно ниво могат да се развият корупционни практики, да има конфликт на интереси. Законът може да бъде строг, но трябва да бъде и хуманен.

- Кое точно ви притесни в проектозакона за конфискация на имуществото, придобито от престъпна дейност? Изразихте някои опасения.

- Притеснява ме критерият кой ще реши кога да се започне производство или не. Досегашният закон „Петканов” има един критерий - започва се производство срещу тези лица, срещу които има повдигнато обвинение. Сега има вариант тази конфискация да бъде осъществена и без да има на всяка цена наказателно производство. Или има наказателно производство, без то да е завършило. Това води до абсурда, че може да има оправдателна присъда, а на мен да ми вземат имуществото по граждански път. Защото самото започване на производство пред комисията „Кушлев”, образно казано стартирането на процеса, засяга много сериозни човешки права. Става въпрос за имуществото на някой човек, за доброто му име.

- Да се очерни името му пред обществото, така ли?

- Да, и дори да фалира. Кой ще реши коя къща започваме да събаряме в едно митничарско селище, коя прескачаме. Тук има предпоставка за корупция. Разбирам идеята на закона. Разбирам, че може би наистина трябва да има заплаха за икономическата мощ на организираната престъпност, но всичко това трябва да става при много стриктни гаранции за човешките права. Повярвайте ми, практиката ми като съдия показва, че често пъти в месомелачницата попадат дребните нарушители, а едрите риби се измъкват. Питам и какво се случва с това имущество, което се отнема в полза на държавата? Къде ще отидат тези яхти, коли? От една луксозна вила нито може да направите училище, нито детска градина. Тя има друго предназначение. На търг ли ще се продават и кой ще ги купи? Всичко това трябва да се обмисли добре. Самото съхранение и използването на такова имущество е проблем за държавата и имаме много примери в миналото.

Визитка

Роден е на 21 март 1952 г. в София, завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски”

Съдия от кариерата, бил е адвокат десет години

Депутат в 39-ото народно събрание от НДСВ

През март 2004 г. бе избран за председател на Върховния административен съд

Избран е от парламента за национален омбудсман, номиниран от ГЕРБ