Омбудсманът алармира МОН за неяснота при балообразуването за ВУЗ

Омбудсманът Диана Ковачева изпрати препоръка до министъра на образованието и науката в служебния кабинет Николай Денков с настояване за стартиране на широка информационна кампания и при необходимост промяна на правилата за балообразуването при кандидатстване във висши учебни заведения (ВУЗ). Подробно писмо по темата омбудсманът подготвя и към Съвет

виж повече >

Нова телевизия, "Здравей България" / 27 декември 2010г.




Константин Пенчев, омбудсман

Водещ: Добре дошъл.

Константин Пенчев: Добре заварил.

Водещ: Понеже няма да имаме много време преди новините в 8.00 така като гледам, да ви питам как прекарахте коледните празници?

Константин Пенчев: Добре, със семейството, както всеки, предполагам.

Водещ: Някакъв интересен късмет падна ли ви се?

Константин Пенчев: Не, ние имахме питка с късмети. Парата се падна на жена ми, както всяка година.

Водещ: Изпълнява ли се този късмет?

Константин Пенчев: Късметлийка е щом има такъв съпруг.

Водещ: Печели ли повече от вас, понеже парата все пак предполага, че...

Константин Пенчев: Да, тя е адвокат, винаги печели повече.

Водещ: Между другото, аз като се замислих днес, вие сте може би един от най-подходящите гости за днешния ден веднага след Коледа, защото всъщност очакванията на хората от вас са за нещо като Дядо Коледа, да им разрешите всички проблеми, всички мечти.

Константин Пенчев: Това е и моята мечта, да сбъдна колкото се може повече мечти.

Водещ: Дано да успеете. За всичко по-интересно ще си говорим веднага след новините в 8.00 часа. Отново в студиото на „Здравей, България”. Продължаваме разговора с г-н Пенчев. Казахме си за това, че вие искате да бъдете като Дядо Коледа за българите, обаче кои бяха трите неща, които си пожелахте Дядо Коледа да ви донесе на вас за 2011?

Константин Пенчев: Човек винаги си пожелава първо здраве, което е най-важното и здраве за мен, за моето семейство и сили да мога да продължа напред и да си свърша работата добре.

Водещ: Какво означава да си свършите работата добре? Разбрах, че има много голямо повишаване на интереса към вашата институция, към това което вие можете да направите за хората. Ние и друг път сме говорили в нашето студио и сме ги призовавали за това да си търсят правата и да се обръщат към вас. В каква степен е, обаче увеличението и в каква степен са ни чули за това, което сме казали?

Константин Пенчев: Увеличението е доста чувствително. За месец-месец и половина имаше около 1000 жалби при средно месечно постъпление досега 220. Интересът е може би от това, че има нов омбудсман, може би много от тези хора, които са смятали, че въпросите не са решение смятат, че сега могат да се преразгледат и да се решат, има и такъв момент.

Водещ: Но и вие бяхте доста активен за този месец и половина. Няколко пъти ви видяхме на горещи точки.

Константин Пенчев: Така е, аз поначало съм активен. Приемайки този пост, тази номинация, моята идея беше да бъде много активен и аз активно да търся хората, защото хората могат да ме намерят лесно, но не всички. Знаете рисковите групи, които най-много имат нужда от помощ най-трудно могат да се свържат с омбудсмана. Говорим за деца без родителски грижи, за възрастни хора, за хора по лечебни заведения, с ограничен режим на достъп и мисля, че за в бъдеще там трябва да обърнем вече вниманието си. Също полицейско насилие, за спазване на човешките права. Знаете, че омбудсмана, смятам че е призван да бъде този национален превантивен механизъм, по силата на Конвенцията срещу изтезанията и протокола към нея, който е подписан в България, но все още не е ратифициран. Трябва да има такъв национален механизъм, който да може във всеки един момент, във всяка една точка на България да провери в действителност спазват ли се човешките права или не. Това е много ангажиращо, става дума за, трябва да има и доста по-голям административен капацитет, повече хора, които да имат достъп до всяко едно кътче в България, за да можем да дадем една абсолютно обективна оценка и вътре в страната, и извън нея на нашите партньори, какво е състоянието на човешките права в България.

Водещ: Понеже казвате човешки права и полицейско насилие, как оценявате действията на полицията в случая с горнооряховската болница?

Константин Пенчев: Там специално доколкото знам насилие не е имало, там може би имаше малко преекспониране, в смисъл арести с тежко въоръжени полицаи, което не беше необходимо, но не знам там да е имало насилие.

Водещ: Аз по-скоро за събличането гола на лекарката, не знам как точно това трябва да се тълкува. Тълкува ли се като насилие или като какво може да се /.../?

Константин Пенчев: Може да се извърши винаги обиск и винаги някакъв арест може да се извърши, дори с употреба на сила при определените в закона условия, т.е. компетентните органи трябва да направят проверка има ли превишаване на права. Аз също съм казвал и по-рано, аз наблюдавам случая от Пловдив. Едно момче, което твърди, че му е спукано тъпанчето, имаме преписка оживена със шефа на РПУ Пловдив, както и с министър Цветанов. Искам да знам докъде е стигнала проверката, дали са спазени международните стандарти, защото една проверка, която не е направена по международните стандарти може да доведе едно решение от Страсбург осъдително, поредното за България, това е много важно да спазваме стандартите. Когато имаме твърдение за насилие и когато имаме медицински удостоверения, полицията /.../ трябва да докаже, че не е упражнявала насилие, а не обратното, така че трябва да се извърши проверка от независими експерти, да са от хора, от друго управление от друг град по възможност или от Инспектората на вършеното министерство и т.н. има много от критериите. Искам да кажа, че за мен е много важно спазването на човешките права в България, защото нека да си припомним, че ние сме пълноправен член на Европейския съюз и правата на човека в България са точно толкова важни и толкова защитими, колкото и на човека във Франция, затова аз не мога да приема някои твърдения на чужди дипломати, на чужди представители, на представители на Венецианската комисия, че дадени проектозакони, дори да са на ръба на човешките права, тяхното приемане е оправдано, защото в България било положението по-особено.

Водещ: Тук някъде за Закона „Кушлев” ли говорите?

Константин Пенчев: Да, за Закона „Кушлев” всъщност говоря. Да се разберем, България не е бананова република, ние сме пълноправен член на Европейския съюз и аз не мога да приема, че един пълноправен член на Европейския съюз се нуждае от извънредно законодателство, от някакви извънредни мерки, защото видите ли, ние сме най-бандитската държава в Европейския съюз. Ние си знаем на какво положение сме, знаем си хала на съдебната система, която сега, между другото плащаме чрез отлагането в Шенген, но все пак, пак повтарям, ние сме пълноправен член на Европейския съюз и сме една държава с развита цивилизация, така че нека ние да си свършим работата, нека ние да съблюдаваме човешките права и да не позволяваме да ни се налага извънредно законодателство и някакви други критерии, като ние едва ли не сме бананова република.

Водещ: Вие много внимателно сте чел закона, така че можете да споделите с нас, кое точно не ви харесва в него.

Константин Пенчев: Това е един проект за закон, слава Богу, той даже не е минал и през Министерски съвет, знаете че имаше и отрицателно мнение от юристите на Министерски съвет. Аз не мога да разбера целта на този закон, ако целта е да вземем икономическата мощ на организираната престъпност това е прекрасно, ако целта е да следим всеки българин дали в продължение на 20 години всяка година не надвишава харчовете с 3000 лева, защото 60 000 делено на 20 е 3000 лева и ако на тези българи започнем да им запорираме сметките, да ги ловим и да им конфискуваме имуществото, аз не знам, ако това е смисъла, нека го кажат. Но да ни кажат, че целта на закона е икономически да се смаже организираната престъпност, а след това от следващи текстове да разбираме, че всеки един българин, който пак казвам, си е превишил харчовете с 3000 лева на година, т.е. не може да ги докаже тези харчове, трябва да бъде обект на такава проверка и то такава проверка, която може да бъде стартирана и по сигнал дори анонимен, стига да е достатъчно мотивиран. И 16 месеца този човек, той и неговите фирми, неговите близки, неговото семейство да бъдат проверявани.

Водещ: На практика могат да ти разсипят живота ти, ако решат, така изглежда.

Константин Пенчев: Могат. Аз ще ви кажа друг пример при сега действащият Закон „Кушлев”. Имам една жалба при омбудсмана, едни хора, които някакъв договор са сключили с една фирма, развалили са го по съдебен ред, съдът е осъдил с влязло в сила решение фирмата да им плати пари съответни, фирмата ги има тези пари по сметките в банките, но тези хора не могат да си ги получат по никакъв начин, защото имуществото на тази фирма е запорирано по Закона „Кушлев”. И в закона, както сега действащия, така и новия закон ням а предвиден случай, в който да може един изряден кредитор с доказано вземане да си получи парите, макар че има пари по банковите сметки. Има случай само на заличение на собственика и за събиране на публични вземания, тогава би могло от тези запорирани пари да се изразходват средства, но аз питам с какво са виновни тези добросъвестни кредитори и ние няма ли да спрем по този начин гражданския /.../ изобщо? Като запорираме имуществото на човека, фирмите му, роднините му и т.н. и уязвим един огромен кръг кредитори. Моят призив е да се помисли много добре, нека да не се отчитаме някъде и да казваме, някакви бомби да хвърляме, някакви супер закони, които едва ли не само я България ги има. Нека да не бъдем експерименталната територия, да /.../ разни закони с приоритет, които много могат да направят вреда, отколкото полза, това ми е призива, нищо повече.

Водещ: Да бъдем като малки бели мишчици, върху които да се експериментира?

Константин Пенчев: Смятам, че не сме заслужили това.

Водещ: От друга страна с този закон, тъй като някъде вътре се говореше за това, че дори и без да има доказателства първо ще ти запорират сметките и след това ще видим дали си виновен, не се ли обръща, на практика, основата на правосъдието на невинен до доказване на противното?

Константин Пенчев: Точно така. Те имат право на 10 месеца нормална проверка, плюс още шест, значи година и половина горе-долу всеки един човек може да бъде подложен на тази проверка и пак ви казвам, дори по анонимен сигнал, стига да е добре обоснован и мотивиран.

Водещ: Като знаем характера на нас българите колко много се обичаме помежду си, представям си какво ще се случи.

Константин Пенчев: Точно така и аз казвам сега, какво ние ще въртим тези хора, които дори да а си превишили харчовете със 60 000 лева тях ще ги репресираме, а истински богатите, вярвайте ми, няма да се случи нищо с тях и по новия закон. Те са си вече изпрали парите, вече са си прикрили имуществото, вече са видни бизнесмени, уважавани от всички, аз не виждам как точно на тях ще им вземем парите.

Водещ: Напоследък често се чува думата на ръба на закона, даже си спомня, мисля, че лично от правосъдният министър г-жа Попова го чухме това по повод последната поправка, свързан с допуска на хората от Висшия съдебен съвет, какво мислите затова, че един правосъден министър казва, че нещо може да бъде на ръба на закона?

Константин Пенчев: Това може да бъде израз на волята и на правосъдния министър и на цялото правителство, волята да се справят един път завинаги с едни безобразия, които се случват 20 години, по този начин могат да се използват и като политически израз на ръба на закона, иначе като юрист не може /.../ или е законно или не е законно, това трудно мога да го приема в юридическия смисъл на думата.

Водещ: Да, защото най-малкото изглежда странно.

Константин Пенчев: Да, но когато се каже така, има се предвид, очевидно воля. Ние сме решени на всяка цена да смачкаме престъпността, да се справим с корупцията, което само по себе си е похвално.

Водещ: Като идея, да, въпросът е дали това са начините, как ги оценявате вие?

Константин Пенчев: Специално този закон на мен не ми харесва никак, казвам ви го. Има си политическо ръководство, има си воля. Ако го приемат да се приемат, но да видим как ще се прилага този закон. Все пак е много важно /.../ в детайлите, много е важно все пак текстовете на този закон окончателните какви ще бъдат.

Водещ: А търсят ли се от вас консултации за този закон?

Константин Пенчев: Не по този закон не. Между другото, получих доста поздравления от неправителствени организации за моята позиция от правозащитни организации, защото те очевидно това което аз казвам не е нещо ново аз даже мога да ви изброя двама души или трима души да са „за” този закон, всички други са против, така че...

Водещ: А кои са „за”?

Константин Пенчев: Очевидно министър Попова и немския посланик.

Водещ: Това за немския посланик го знаете от личен разговор ли?

Константин Пенчев: От личен разговор го знам, да, както и от неговата позиция, мисля, че във вестник „Труд” беше дал интервю. Той смята, че този закон е много полезен за България. Аз не знам дали би мислил по същия начин, ако трябваше този закон да се гласува в Германия.

Водещ: Пак стигаме до опитните мишки, май че? А добре защо се случва това, да ви питам нещо съвсем различно, но просто ми хрумва в момента, в който говорим за посланици, защо се случва това, че ние българите все сме такива, като последна дупка на кавала сами себе си третираме и чакаме един посланик да дойде и да каже - този закон е добре, приемете си го, друг да ни каже какво да направим по друг въпрос, трети по трети въпрос – все някой да ни дава акъл?

Константин Пенчев: Защо аз не мога да ви кажа, но очевидно този механизъм работи, защото ако го нямаше мониторинга върху съдебната система досега, трябва да ви кажа, нямаше да се случат много неща. Виждате, че в момента дори нашите партньори обвързват Шенген с мониторинговия доклад, т.е. очевидно ако ние си мислим че съдебната реформа приключи „забравете”, рано е да се радваме. Очевидно не е приключила, очевидно ще трябва още стъпки да извървим, защото се оказва, че нашите европейски партньори обвързват тази реформа със Шенген, което е между другото, промяна в становището. Знаете, че миналия доклад мониторинговият специално беше казано, че няма да обвързваме Шенген с реформата в съдебната система, не знам какво ще се случи в края на краищата. И аз като всеки българин се надявам час по-скоро да влезем в Шенген.

Водещ: Вчера премиерът Борисов даде даже точен срок. За първи път се чу това, че през септември би трябвало...

Константин Пенчев: Предполагам, че той е много по-добре започнат, той води разговори на най-високо ниво и предполагам, че знае и сигурно е получил уверение от нашите партньори, в края на краищата България заслужава това.

Водещ: Смятате ли, че това е реален срок, имам предвид по отношение на съдебната система, че би могла да се реформира за толкова време, че да изпълни изискванията, които има Европейският съюз?

Константин Пенчев: Аз доколкото разбирам технически ние сме готови за Шенген, т.е. тези параметри са извършени. За съдебната реформа до септември е абсурд, разбира се, то тя е нещо бавно, вие знаете, че стратегията обхваща един период от 15 години напред, но дано поне да вървим в правилната посока, да не спираме и да не се връщаме назад.

Водещ: Другите неща, за които аз днес четох една известна част и пред зрителите в интервюто ви в „Монитор”, другото за което се говори тук е един проблем, на който хората обръщат доста голямо внимание и той е свързан със събарянето на незаконните постройки. Вие също сте заел доста принципна позиция по въпроса и тя е такава, каквато по-голямата част от хората смятат, защо се бутат само бараките, пък останалото седи.

Константин Пенчев: Аз и моя екип имахме среща с екипа на министър Плевнелиев и аз научих потресаващи подробности. Оказва се, е там, /.../ има масивни постройки, които са отвъд загражденията. Вие знаете, че има заграждения, навремето вододайната зона, вътре след мрежата има постройки, които имат разрешение за строеж, които имат изрядни документи и даже доколкото разбрах собствениците на част от тези постройки водят дела с държавата да се премахне тази мрежа там, която пази вододайната зона. И аз това казвам, тези които са строили незаконно трябва да извървят своята част от пътя, да получат своята санкция, своето наказание. Но държавата, тези органи, този който е дал това разрешение във вододайната зона този човек си има име, този човек може би е жив, може би...

Водещ: Как се решава този проблем, всъщност, разкажете ни, защото хората наистина не могат да си го обяснят и казват, как е възможно това, при положение, че ясно е написано, че не може да се строи нищо там. Как така изведнъж се появяват разрешение, появяват /.../?

Константин Пенчев: Не може, защото първо, това е изключителна държавна собственост /.../, никой не може да строи в чужда земя, второ, пак ви казвам, това е вододайна зона и се оказа, че има документи. Очевидно екипът на министър Плевнелиев вече прави своите проверки точно кой, защо, как и кога е издал тези разрешения, но тези хора, които са си построили там в чашката на язовира, по този начин тези хора са си в правото, те ще искат обезщетение от държавата, ще настояват едва ли не държавата да им отчужди имота, което знаете какво значи, значи един куфар с пари да се изсипе по, пазарни цени и т.н. от държавата за тези хора, които се оказва, че не са нарушили закона, някой друг е нарушил закона, който им е дал това разрешение.

Водещ: Те са го нарушили на практика, но със съгласието на други хора.

Константин Пенчев: С изричната санкция на тези оторизирани органи, този въпрос трябва да го решим, този въпрос е натрупал 20 и повече години. Разрешения фалшиви, не фалшиви, дадени извън закона, в противоречие в плана и казват хората ние построихме барака на нас я събарят, те построиха дворец, имат си разрешение, защото имаха тогава връзки и пари и никой не може да ги събори /.../.

Водещ: А имате ли представа през кои години се е случвало това разрешаване на такива разрешаване на такива строежи най-много? Става въпрос дали е било преди 1989 година или след 1989 година.

Константин Пенчев: То е било и преди, но вече след, така в първите години на прехода се развиха най-много мътната, незаконната дейност най-много се развиха, знаете в началото на прехода. И тези хотели по морето, и тези постройки и т.н. и то с разрешения.

Водещ: Не ни обнадеждавате много, ако мога така да кажа...

Константин Пенчев: Не става дума за надежда, надеждата е напред пред нас, ние трябва да си дадем ясна сметка какво се е случило тези 20 години и да направим някаква ревизия. Тоест там където можем да събори ум, да наложим закона, първи ден, втори ден, лошо хората протестират, но в края на краищата трябва да кажем, започваме на чисто да вървим в правилната посока поне. Но искам да кажа, че ние не можем да решим тези проблеми глобално, защото ви казвам, ето има разрешение, има какво ли не и при тези заменки за гори, знаете какво се случи и как с ред закон ни актове се получи това безобразие и сега няма как да се върнат нещата обратно.

Водещ: Пак ще кажа, че не е обнадеждаващо, това което казвате и че всъщност хората трябва да знаят, че очевидно ще трябва да минат още доста години, за да може да се оправят тези неща.

Константин Пенчев: Обнадеждаващо е, че вече има някаква воля.

Водещ: Да, върви се в някаква посока.

Константин Пенчев: Върви се в някаква посока, дай Боже, да не се върнем назад, аз това казвам, пак.

Водещ: Ще ви прочета нещо, което ние получихме на нашия електронен адрес. „Здравейте, вие сте поредната институция, до която пишем. Пишат ви живущите от бл. 504 в „Овча купел 1”. Проблемът ни е повече от красноречив, както можете да видите от снимките, които ви изпращаме, сега ще ги видите. Блокът е предаден преди 20 години без Акт 16 за благоустройство на предблоковото пространство, поради тази причина пред блока има само кал, която газим по всяко време на годината, особено по време на дъжд и сняг. Кметът на общината Йорданов, ни обеща, че ще посипе паркингът поне с чакъл, но и това не направи. Нищо не е в състояние да го накара да направи ежедневието на избирателите си по-добро и то с какво, с няколко камиона чакъл. Дори канцеларията на Гиньо Ганев не можа да го убеди в това да прояви добра воля и поне веднъж през мандата си жителите на блока да усетят, че имат кмет. Моля ви, елате да снимате и да видите, че дори не можем да излезем от входовете си да отидем до колите си. Вие сте ни последната надежда. Дано направите невъзможното, което е впрочем елементарно, да се накара един кмет на европейска столична община да си свърши работата”. Ето ги и снимките. Защо ви го чета? Защото тук е цитиран вашият предшественик Гиньо Ганев, очевидно има жалба до него. Това във вашите приоритети ли е?

Константин Пенчев: Да, аз ще ви кажа каква е процедурата. Предполагам, че по тази жалба е писано писмо до кмета, препоръчано е от омбудсмана да изсипе този чакъл, който трябва да изсипе, да вземе съответните мерки да благоустрои това пространство, кметът сигурно е отговорил, нямам пари, не ми е предвиден бюджет и стигаме до тук. Няма как омбудсманът да го задължи този кмет да каже, извади пари и го направи.

Водещ: Тоест, хората трябва да си знаят, че това няма да се случи.

Константин Пенчев: Не, не, аз отново ще се опитам, ще видя тази преписка, ще я извадя отново от архивите да видим какво може да се направи.

Водещ: Аз ще ви дам това писмо.

Константин Пенчев: Ако трябва поне напомнителни писма и до кмета и до министъра.

Водещ: Колеги, нека да видим и другата снимка, че ми се струва, че на нея по-добре се виждаше каква е ситуацията.

Константин Пенчев: Улична инфраструктура, тя е в правомощията на кмета, той трябва да поддържа.

Водещ: Грозничко изглежда.

Константин Пенчев: Не само грозничко, това е опасно за минаване.

Водещ: Имате ли много подобни случаи, защото ако тръгнат с такива снимки, предполагам, че могат да ви засипят пощата вя един ден ще ви блокира сигурно?

Константин Пенчев: Имаме много такива случаи, имаме случаи също и които са най-неприятните и също са многобройни за спорове между съседи, дела и т.н. и омбудсмана много трудно може да помогне в разправии между частни лица на съсед.

Водещ: Кой е най-куриозният случай, с който се сблъсквате за този месец и половина, правите ли си такава своеобразна класация?

Константин Пенчев: Не бих могъл да кажа куриозно, има всякакви случаи, има всякакви оплаквания, някои доста по-екстравагантен.

Водещ: Дайте някакъв пример.

Константин Пенчев: Знаете, че има хора всякакви, има хора, които смятат, че са прави, да кажем, продали са жилище, получили са общинско жилище, отказали са се и сега искат ново и т.н. просто хората малко или повече злоупотребяват с правата си. Имат такива права, но не са безкрай. Знаете че има изисквания, човек в определен период от време да не е продавал собствено жилище, за да кандидатства за общинско, това е пак трагедия, но хората трябва да знаят, че те имат и права, но имат и задължения.

Водещ: Има една такава теория, че ние сме едва или не най-мрънкащият и най-оплакващият се народ, на вас от какво най-много ви се оплакват реално?

Константин Пенчев: Аз не смятам, че ние сме най-мрънкащият народ, напротив имам чувството, че българинът все още не се е научил по европейски да защитава правата си /.../ на потребител. Като потребител да се оплаче от некачествена стока, от безобразията на монополите, виждате че вече се получават...

Водещ: 700 000 подписа събраха срещу монополите, това как ще го коментирате?

Константин Пенчев: Това е похвално. Оказа се, че в България започва да се заражда гражданско общество, защото не можеш да оставиш на силните икономически да налагат условията на нас дребните граждани. Защото ние сме силните, защото ако ние не купуваме тези монополи ще фалират. Трябва да се знае, че ние сме /.../ сила, трябва да сме организирани, това е на омбудсмана призванието такива едни сдружения поне да ги координира, да им помага доколкото може, да ги свързва с институциите, за да може да вървим напред.

Водещ: Последно да ви питам, защото гледам, че и времето ни напредна. Имате ли си поставени конкретни цели, които да годините през 2011 година, някакви неща, които сте си казал, ей така, в навечерието на Новата година това много искам да го свърша през 2011?

Константин Пенчев: Да, имам конкретни цели. Аз ви казах, че ще направя постъпки да бъде лицензиран от Комитета за човешки права към ООН за национален превантивен механизъм, затова трябва една междуведомствена група, изготвяме и промени в Закона за омбудсмана, необходими за това лицензиране, сертифициране по-скоро, за да може наистина институцията да се разрасне не само до степен да отговаря на индивидуални жалби, но да решава и доста по-глобални проблеми в областта на човешките права.

Водещ: Това е най-важното нещо.

Константин Пенчев: Да, това е най-важното нещо.

Водещ: Пожелаваме ви успех. Много ви благодаря за този разговор. Весело посрещане на новата 2011 година.

Константин Пенчев: И аз благодаря също.

Водещ: И успешна работа оттук нататък.

Константин Пенчев: Дано.