Омбудсманът алармира МОН за неяснота при балообразуването за ВУЗ

Омбудсманът Диана Ковачева изпрати препоръка до министъра на образованието и науката в служебния кабинет Николай Денков с настояване за стартиране на широка информационна кампания и при необходимост промяна на правилата за балообразуването при кандидатстване във висши учебни заведения (ВУЗ). Подробно писмо по темата омбудсманът подготвя и към Съвет

виж повече >

в-к "Пари" / 28 декември 2010г.



2010 не беше годината на съдебната реформа




Промените в системата все още са само на хартия, а големите идеи на ГЕРБ като тази за страховития специализиран съд малко по малко се обезличиха

2010 може да стане годината на ефективната съдебна реформа, ако всички власти седнат на една маса и се разберат за рамките и промените. Тези думи, изречени точно преди година от бившия вече председател на Върховния административен съд (ВАС) и настоящ омбудсман Константин Пенчев, за жалост не се оказаха пророчески. Реформата в съдебната област се случва изключително трудно и мъчително, въпреки че годината мина под знака на желанието за борба с голямата корупция и организираната престъпност, облечена в два законопроекта - единият за създаването на специализиран съд, част от промените в законопроекта за съдебната власт, а другият - за нов закон за конфискация на незаконно придобито имущество, по-известен като закона "Кушлев". И двата законопроекта обаче заседнаха на различни етапи по пътя на приемането си - вторият беше блокиран от правната дирекция на Министерския съвет преди внасянето му в парламента, а първият беше отложен в последния момент преди гласуването му на второ четене в парламента заедно с целия пакет промени в съдебната власт.

Добро желание, трудно изпълнение Още през пролетта управляващите приеха стратегията за съдебната реформа и създадоха проектозакони с поправки в Наказателнопроцесуалния кодекс и в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Те включват редица мерки, които трябва да направят системата по-бърза и по-ефективна, а кадрите в нея - по-независими. Парадоксално, но промените не успяха да станат факт в следващите месеци не толкова заради спънки и съпротива от страна на опозицията, а заради разногласия вътре в ГЕРБ и по-точно между депутатите от правната комисия и правосъдния министър Маргарита Попова. Народните представители премахнаха едни текстове, промениха други, одобриха трети, но накрая се оказа, че по този начин в проектозакона са се появили твърде много противоречия. Така приемането на промените в Закона за съдебната власт и Наказателнопроцесуалния кодекс бяха отложени за неопределено време. Специализираният съд Народното събрание все пак одобри новата структура на магистратурата, която включва специализираните съдилища и прокуратури. Те обаче няма да бъдат тези страховити структури за громене на организираната престъпност и корупцията по високите етажи, както изначално бяха замислени. Голяма част от текстовете, остро критикувани от правозащитните организации и опозицията, претърпяха съществени промени. Отпадна най-спорният момент - идеята спецсъдът да гледа делата срещу членове на правителството, депутати, областни управители, кметове, шефове на държавни агенции и комисии, както и магистрати. Така след промените за специализирания съд о станаха делата срещу организирани престъпни групи. За радост на правозащитниците отпаднаха и твърде много специални права на ангажираните в тези специални структури като засекретяване на свидетели без тяхното изрично искане, специален ред при разкриването на банкова тайна или подслушване на хора с имунитет. Специализираните съдилища обаче няма да бъдат панацея за разрешаването на всички ключови дела срещу престъпни структури и с голяма обществена значимост, по които съдът досега не се е произнесъл "задоволително" според обществото. Заварените дела срещу организираната престъпност ще бъдат продължени по старото законодателство.

Няма универсално решение Само специализирани съдилища обаче едва ли са достатъчни да впечатлят Брюксел. Последният мониторингов доклад на Европейската комисия за напредъка на България в областта на вътрешния ред и правосъдието от тази година хвали приетите на хартия реформи, но за пореден път отбелязва, че те все още не са проникнали в практиката, която страда от съществени недостатъци - както в до съдебната, така и в съдебната фаза. Комисията не беше впечатлена въпреки гръмките акции на МВР с колоритни имена. За тях в доклада се отбелязва само, че България е увеличила усилията си чрез серия от полицейски акции срещу организирани престъпни групи, но последващите действия са неефективни.

За разлика от вечното оправдание на Бойко Борисов "ние ги хващаме, те ги пускат", което фиксира отговорността само върху съдебната институция, комисията отбелязва и проблемите в прокуратурата и в системата на МВР - липсата на инициативност, качеството на събирания доказателствен материал, който често е негоден и не води до присъди, и др. Управляващите в България обаче, както и медиите, от години отказват да разпознаят това като проблем. Прави го май само Европейската комисия в своите доклади.