Омбудсманът Диана Ковачева: Корупцията разрушава основните човешки права без остатък

„Корупцията нарушава основните права на човека – и голямата, и малката корупция нарушават всички права – икономически, социални, културни, граждански и политически и ги разрушава без остатък”. Това заяви омбудсманът доц. Диана Ковачева по време на Националната научно-практическа конференция „Системно-структурни подходи за противодействие на корупци

виж повече >

Новини

Добави във Facebook

Омбудсманът иска КС да обяви за противоконституционна нормата от Закона за движение по пътищата за необжалваемост на глоби до 50 лв.

Омбудсманът иска КС да обяви за противоконституционна нормата от Закона за движение по пътищата за необжалваемост на глоби до 50 лв.
София, 26 октомври 2011г. 

Националният омбудсман внесе в Конституционния съд (КС) искане
за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 189, ал. 13 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), с която се нарушават правата на гражданите. Текстът гласи, че не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. включително. Според Константин Пенчев, принципът на необжалваемост на административните актове, въведен с атакуваната норма и основан единствено на критерия размер на наложеното административно наказание, противоречи на основни конституционни разпоредби. Той констатира, че този принцип на необжалваемост, нарушаващ човешки права, е застъпен и в редица други закони.
      
В искането си до КС омбудсманът е категоричен, че на лицата, на които са наложени наказания до размера на установения с атакувания текст необжалваем минимум от 50 лв., законово е ограничено правото им на жалба и те са лишени от ефективно средство за защита. „По този начин се ограничава правото на защита, прогласено в чл. 56 от Конституцията, доколкото се поставя процесуална бариера пред възможността гражданите да оборват пред съд констатациите в акта и да искат освобождаване от административно-наказателна отговорност” – пише Константин Пенчев. Според него, това ограничение не съответства и на чл. 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, който гласи: „Всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона”.
 
Разпоредбата на чл. 189, ал. 13 противоречи и на чл. 4, ал. 1 от Конституцията. В искането пише: „Основна характеристика на правовата държава е върховенството на закона. Принципът за върховенство на закона в демократичното общество изисква мерките, засягащи основни права, да бъдат предмет на състезателно производство пред независим орган, компетентен да упражни контрол върху основанията за налагане на съответната санкция и относимите доказателства. Нормите, гарантиращи ефикасен достъп до правосъдие, не съдържат условия за неговата реализация”.
 
Омбудсманът отбелязва, че чл. 120, ал. 2 позволява на Народното събрание със закон да изключва обжалването на определени категории административни актове, когато висши интереси (национална сигурност) налагат това. Константин Пенчев напомня за постоянната практика на КС, според която разпоредбата на чл. 120, ал. 2 трябва „да се тълкува ограничително и не обхваща тези актове, които засягат основни конституционни права”. Според мотивите на КС към Решение № 18/1997 г. по к. д. № 12/1997 г., „възможността, предоставена на Народното събрание от чл. 120, ал. 2 in fine от Конституцията, е изключение и следва да се тълкува и прилага ограничително. Характерът на това изключение задължава НС да се възползва от него, само когато са налице достатъчно сериозни и основателни причини. Противното би означавало да се обезсмисли принципът на съдебно обжалване на административните актове”. В искането си омбудсманът е категоричен, че оспорваната разпоредба поставя като критерий за обжалваемостта на актовете единствено размера на наказанието, поради което не попада в хипотезата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията.