Омбудсманът Мая Манолова ще подкрепи протеста на медицинските специалисти от гр. Кърджали

Омбудсманът Мая Манолова ще подкрепи утре, 19 юни 2019 г., протеста за достойно заплащане и условия на труд на медицинските специалисти от гр. Кърджали.

виж повече >

Новини

Добави във Facebook

Гиньо Ганев: Хартата за основните права на ЕС е нова отговорност за органите на властта

Гиньо Ганев: Хартата за основните права на ЕС е нова отговорност за органите на властта

Гиньо Ганев беше домакин на конференцията "Договорът от Лисабон и Хартата за основните права на ЕС: от правните норми към живота"

1 април 2008г.

На 30 и 31 март в София, в зала „Средец” на хотел „Шератон” се състоя широка конференция с международно участие, организирана от омбудсмана на Република България. Темата бе – „Договорът от Лисабон и Хартата за основните права на ЕС: от правните норми към живота”. Участие взеха лидерът на Алианса на либералите и демократите за Европа Греъм Уотсън, председателят на Комисията по конституционни въпроси в Европейския парламент Джо Лайнен, евродепутатът Андрю Дъф, членове на ЕП от България, вицепремиерът Ивайло Калфин, министрите на правосъдието Миглена Тачева и по европейските въпроси Гергана Грънчарова, председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев, конституционни съдии, представители на работодателските и синдикалните организации, граждански структури, университетски преподаватели и студенти. Гости на форума бяха и омбудсманът на Македония Иджет Мемети и зам.омбудсманът на Холандия Адриана Стехоувър.

Лисабонският договор в един свой ясен текст превърна Хартата за правата на човека от документ с декларативен характер, в документ с ясна юридическа задължителност. Това каза омбудсманът Гиньо Ганев пред участниците в конференцията. Той подчерта, че Хартата за правата на човека има стойността и юридическата сила на учредителните договори на Европейския съюз. Смисълът на днешната среща е да се създава подходящ климат на респект към правата на отделния човек, на всеки български гражданин, каза омбудсманът. Този респект се дължи от администрацията, която трябва да бъде по-добра, по-компетентна, но и по-човечна, добави той. Всички ние, независимо от обществените предпочитания и партийни разбирания имаме една обща кауза – правата на хората и тяхното пълноценно зачитане от органите на властта и от техните администрации, заяви Гиньо Ганев.

Трябва да продължи дискусията по Лисабонския договор, като се приобщят по-широки кръгове от обществеността, каза от своя страна вицепремиерът Ивайло Калфин. След ратификацията на Лисабонския договор от страна на България, дискусията по различни аспекти от него следва да продължи, като се приобщят още по-широки кръгове на нашата общественост,това каза вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин при откриването на международната конференция.

По думите на вицепремиера ЕС ще има възможност да направи една значителна промяна към повишаване на ролята на гражданското участие при вземане на решения. Това има своите рискове, но е безспорна ползата от доближаването на европейските политики до това, от което имат нужда европейските граждани, добави той.

Ивайло Калфин заяви, че въпросът е не само как ще се прилага Лисабонският договор, но и как ще се възприема от гражданите.

България стана шестата страна в ЕС, която ратифицира договора, отбеляза Калфин. Мисля, че атмосферата, която се създава в страната, е атмосфера на ангажираност на обществото с това, което новият договор предлага като възможности за ЕС, добави той.

По думите му много важно е това, че в договора има референция към хартата за правата на човека.

Провъзгласяването на хартата, освен важни юридически последици има и съществено политическо значение. Вече не става въпрос за гражданите на страните-членки, а за европейските граждани, и като такива има вече по-различен характер и повече права.

Вицепремиерът отбеляза, че между тези права влизат правото на свободно движение и пребиваване, на добра администрация, на петиции до ЕП, на защита посредством европейския омбудсман. Като самостоятелна група права са обособени правата, свързани с един от основополагащите принципи на ЕС - солидарността и сред тази група права са правото на социална сигурност, закрила на здравето, опазване на околната среда. С договора от Лисабон за първи път ЕС ще разполага и със собствен корпус от права, от които ще се ръководят държавите-членки и европейските институции, прилагайки общото право на ЕС, каза Калфин. В документа се включват още редица разпоредби, свързани с повишаване на вниманието към правата на европейските граждани.

Договорът разширява правомощията на ЕС да приема важни за гражданите решения в области като опазване на околната среда, гражданска защита, правосъдие и вътрешни работи, каза Калфин. По думите му договорът създава предпоставки ЕС да стане по-ефективен и в международен план, като по този начин допринася за утвърждаването принципите на демокрацията и правовата държава в глобален мащаб.

В своето изказване пред форума лидерът на европейските либерали се спря на значението на омбудсманската институция на европейско и на национално ниво, като гарант за спазването на Хартата за основните права на ЕС. От своя страна евродепутатът Джо Лайнен изтъкна, че независимо от провала на идеята за обща Европейска конституция, с Лисабонския договор Европейският съюз прави голяма крачка напред. На свой ред Андрю Дъф подчерта, че ЕС е по-близо до своята голяма цел – да стане преди всичко съюз на граждани, а не само съюз на правителства и държави.

Министърът на правосъдието Миглена Тачева и депутатите от 40-то НС Янаки Стоилов и Георги Близнашки се спряха на правно-политическите аспекти на Лисабонския договор. От името на Българската стопанска камара, нейният председател Божидар Данев изтъкна, че все още трудно може да се говори за пълноценно спазване на правата от българската администрация, която залива бизнеса с множество разрешителни и лицензионни режими, особено на общинско ниво.