Омбудсманът Диана Ковачева с препоръка до столичния кмет Йорданка Фандъкова във връзка с жалби на граждани

Омбудсманът Диана Ковачева изпрати препоръка до кмета на Столична община Йорданка Фандъкова във връзка с жалби на граждани.

виж повече >

Новини

Добави във Facebook

Омбудсманът атакува пред КС текстове от законите за държавната и общинската собственост

Омбудсманът атакува пред КС текстове от законите за държавната и общинската собственост
гр. София, 15 януари 2013 г.

Константин Пенчев сезира Конституционния съд (КС) с искане да обяви за противоконституционни нормите на чл. 38, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 39, ал. 1, изречение второ и Раздел ІІ „Обезщетение за ползване на имот – частна собственост” в Глава трета „Принудително отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавни нужди” от Закона за държавната собственост (ЗДС) и чл. 27, ал. 1, чл. 29, ал. 3, т. 1 и чл. 30 от Закона за общинската собственост (ЗОС), поради противоречие с чл. 56, чл. 17, ал. 3 и ал. 5, чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), както и с чл. 6, Параграф 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС).

Съгласно част от атакуваните текстове в двата закона сроковете за обжалване на съответните актове за отчуждаване започват да текат след обнародването им в „Държавен вестник” (ДВ). Омбудсманът пише, че с тази уредба на практика на гражданите се вменява задължение да следят ДВ, за да могат да упражнят правото си на защита при принудително отчуждаване, тъй като съответният административен орган няма задължение да уведоми собственика нито за намерението на държавата, респ. общината, да отчуждава имота, нито за акта на самото отчуждаване. Той констатира, че от 2003 г. досега, чрез промени в двата закона законодателят постепенно и последователно ограничава правото на защита на лицата в полза на държавата и общината. Той дава за пример мотивите към Законопректа за изменение и допълнение на ЗДС, внесен в НС на 18.06.2010 г. от Министерския съвет,в които се посочва, че промените целят в максимална степен да се осигури приоритетно и своевременно изграждане на национални обекти. В мотивите пише: „За по-бързата реализация на обекти, с които се задоволява държавна нужда, е предвидено и заповедта на областния управител да се обнародва в ДВ, а не както беше досега – да се съобщава на собствениците на отчуждени имоти по реда на ГПК... Актът не следва да се съобщава лично поради големия брой адресати в преобладаващите случаи на отчуждаване”. Омбудсманът е категоричен, че подобен подход, който привилегировано улеснява дейността на държавата и общината за сметка на ограничаване на правата на гражданите, е несъвместим с КРБ. Константин Пенчев цитира и мотивите на КС в решението по к.д. № 12/2009 г.: „Принципът на правовата държава изисква от законодателя да бъде последователен и предвидим... Приеманите от него закони е необходимо да гарантират правната сигурност, в т.ч. като се зачитат придобитите от гражданите и юридическите лица съгласно закона права и да не ги променя в полза на държавата и във вреда на гражданите и юридическите лица. Според омбудсмана атакуваните такстове нарушават и чл. 6, Параграф 1 на КЗПЧОС. Той цитира решение по делото „de Gouffre de la Pradelle срещу Франция”, в което Европейският съд по правата на човека посочва, че жалбоподателят трябва да има ясна, практическа и ефективна възможност да обжалва административен акт, който директно въздейства и се намесва в правото му на собственост. Съдът санкционира недостатъка на френската система на оповестяване на административни актове и постановява, че тези актове трябва да бъдат съобщавани лично на жалбоподателя, без да е необходимо той да следи „Държавен вестник” с месеци или години.

С част от атакуваните текстове в двата закона се допуска отнемане на правото на собственост, преди собственикът реално да е получил обезщетение за отчуждаването. Омбудсманът напомня, че Конституцията прогласява в чл. 17, ал. 3 частната собственост за неприкосновена, което включва забрана за разпореждане с нея без съгласието или въпреки несъгласието на собственика. Като изключение основният закон предвижда възможност за принудително отчуждаване на частна собственост, когато публичният интерес налага това. За осъществяването на тази възможност обаче безусловно е необходимо спазването на няколко задължителни допълнителни изисквания, изброени в основния закон и в решението по к.д. № 1/2001 г. на КС. Те са следните: актът на отчуждаване (индивидуален) да е въз основа на закон; отчуждаването да е за държавни и общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин; предоставяне на предварително и равностойно обезщетение на засегнатите лица. В мотивите на цитираното решение КС посочва, че „предварително е обезщетението, когато е изплатено преди отнемането на правото на собственост. Според Константин Пенчев, изключението, предвидено в чл. 38, ал. 3 от ЗДС, обжалването на акта, с който се отчуждава частният имот, да не спира изпълнението на този акт, както и изречение второ на чл. 39, ал. 1 от ЗДС, според което имотът се счита отчужден от датата, на която инвеститорът е превел обезщетението по сметката на областния управител, на практика допускат отнемане на правото на собственост на лицето, без да е изпълнено едно от конституционно предвидените задължителни условия – предварително и равностойно обезщетение на собственика. С разпоредбата на чл. 29, ал. 3, т. 1 от ЗОС се допуска отчуждаване, преди съдът да се е произнесъл и съдебното решение по отношение на размера на обезщетението да е влязло в сила. Подобна уредба противоречи на чл. 17, ал. 5 от КРБ – принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение. Уредбата нарушава и принципа на върховенство на основния закон, прогласен в чл. 5, ал. 1 от Конституцията. „Отчуждаването е изключение, поради което разпоредбите на КРБ не могат да се тълкуват разширително” – пише омбудсманът. Той е категоричен, че обезщетението трябва да е равностойно и платено предварително на собственика, а не на областния управител или на друг орган. Когато се обжалва размерът на обезщетението, съдът е този, който определя дали то е равностойно и само след заплащането на определеното от съда обезщетение ще бъде изпълнено изискването за предварително и равностойно обезщетение съгласно чл. 17, ал. 5 от КРБ.
 
Според омбудсмана на чл. 17, ал. 3 от Конституцията противоречат целият Раздел ІІ „Обезщетение за ползване на имот – частна собственост” на Глава трета „Принудително отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавни нужди” от ЗДС и чл. 30 от ЗОС. Тези текстове допускатна практика държавата и общината едностранно, независимо от съгласието на собственика, преди акта на отчуждаване да е влязъл в сила, да дадат право на трето лице (съответния инвеститор) да ползва и владее имота срещу обезщетение. Омбудсманът напомня, че правото на собственост съдържа три основни правомощия на собственика – да владее, да ползва и да се разпорежда със собствеността си. Ограничаването на едно от основните правомощия на собственика е по същество намеса и намаляване на обема на това право – категоричен е Константин Пенчев. Той пише в искането си до КС, че задължение на държавата е да гарантира, да защити правото на собственост и да осигури неприкосновеността на частната собственост чрез закон. Недопустимо е по законодателен път да се посяга на тази неприкосновеност. С даването на възможност на инвеститора да влезе във владение и да започне строителство в имота, преди да е влязъл в сила актът на отчуждаването, държавата фактически противоконституционно се намесва в неприкосновеността на частната собственост” – допълва омбудсманът.