Омбудсманът Диана Ковачева към „ВиК“ Хасково: Не вдигайте цената на водата

Омбудсманът Диана Ковачева изпрати препоръка до управителя на „ВиК“ ЕООД гр. Хасково инж. Тодор Марков, в която изрично настоя утвърдените от Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) по-високи цени на водата в региона да не се прилагат. От 1 август 2020 г. регулаторът повиши с 50 стотинки цената на водата за питейно-битови нужди, което я напр

виж повече >

Новини

Добави във Facebook

Омбудсманът сезира КС за противоконституционност на текстове от Закона за електронните съобщения

Омбудсманът сезира КС за противоконституционност на текстове от Закона за електронните съобщения
гр. София, 15 април 2014 г.

Националният омбудсман внесе в Конституционния съд (КС) искане за установяване на противоконституционност на чл. 250а – чл. 250е, чл. 251 и чл. 251а от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), с които се нарушават правата на гражданите. Атакуваните разпоредби на ЗЕС са въведени със Закона за изменение и допълнение на ЗЕС, обн. ДВ, бр. 17/2010 г. Според мотивите на внесения от Министерския съвет в Народното събрание Законопроект № 902-01-52/2.12.2009 г. с него се въвеждат изискванията на Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО (Директива 2006/24/ЕО). С промените в ЗЕС се задължават юридическите лица, осъществяващи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, да съхраняват всички данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, отнасящи се до трафика на съобщенията, като се уреждат редът и условията за достъп до тези данни и лицата, които имат право на достъп до тях. Данните се съхраняват за определен период с оглед на използването им за разкриването и разследването на престъпления. В искането си до КС омбудсманът напомня: „С решение от 8 април 2014 г. по съединени дела С-293/12 и С-594/12 Съдът на Европейския съюз (ЕС), разширен състав, обяви Директива 2006/24/ЕО за нищожна, поради несъответствие с разпоредбите на чл. 7, чл. 8 и чл. 52, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС. От това следва, че уредбата, с която изискванията на Директива 2006/24/ЕО са транспонирани в българското законодателство, а именно цитираните разпоредби на ЗЕС, противоречи на правото на ЕС и нарушава чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България”.

Константин Пенчев излага и аргументи за противоречие на уредбата с Конституцията на Република България (КРБ). В чл. 32, ал. 1 от КРБ е прогласена неприкосновеността на личния живот на гражданите. Съгласно чл. 34, ал. 1 от КРБ свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени. Изключение се допуска само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления (чл. 34, ал. 2 от КРБ). Според чл. 250а, ал. 1 от ЗЕС се съхраняват данни, необходими за проследяване и идентифициране на източника на връзката; идентифициране на направлението на връзката; идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката; идентифициране на типа на връзката; идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство и установяване на идентификатор на ползваните клетки. Какво обхващат тези данни се конкретизира в чл. 251а от ЗЕС. Омбудсманът е категоричен: „Данните позволяват да се идентифицира лицето, с което потребителят комуникира, средството, с което комуникира, времето на комуникацията, както и мястото, от където се осъществява комуникацията. Данните позволяват, също така, да се установи честотата, с която потребителят комуникира за определен период с определени лица. Тези данни, както посочва и Съдът на ЕС, позволяват да се направят изводи за личния живот на лицата – техните навици, социални контакти, място на пребиваване и други. Безспорно това е намеса в личния живот и в свободата на кореспонденцията, които са гарантирани от КРБ, независимо че тайната на кореспонденцията не се засяга от разпоредбите, тъй като данни, разкриващи нейното съдържание, не могат да бъдат съхранявани по този ред. Намирам, че тази намеса, макар и да преследва законна цел в обществен интерес, е неоправдана и в противоречие с основния закон”. Според омбудсмана събирането и съхраняването на данни за трафика от абсолютно всички потребители на електронни съобщителни услуги за период от 12 месеца, с цел евентуалното използване на част от тези данни по отношение на ограничен кръг лица, неясно кога, за евентуалното разкриване на престъпления, е непропорционална и неоправдана намеса в правата на гражданите.