Омбудсманът Диана Ковачева поиска спешно да бъдат приети промени срещу домашно насилие

На Международния ден на ООН за борба с насилието над жени Омбудсманът Диана Ковачева изпрати препоръка до правосъдната министърка Десислава Ахладова, в която настоя, изготвеният законопроект срещу домашното насилие да бъде придвижен до Министерски съвет и внесен за обсъждане, гласуване и приемане в Народното събрание.

виж повече >

Новини

Добави във Facebook

Монополните дружества паразитират на гърба на хората

Монополните дружества паразитират на гърба на хората

Интернатите превръщат деца в престъпници, трябва да се закрият

28 декември 2015

Интервю на Мина Малинова, „Монитор“

- Г-жо Манолова, отчетохте, че само за двата месеца, в които сте на поста национален омбудсман, в институцията са постъпили 1622 сигнала. От какво най-често се оплакват хората?


   - Най-голям е процентът постъпили жалби срещу монополните дружества, защото гражданинът наистина е беззащитен в ръцете на топлофикациите, мобилните оператори, енергоразпределителните дружества. Лошите практики са безброй. Впечатлението ми е, че законът дава възможност на много компании и лица да паразитират на гърба на бедните български граждани. Става дума най-вече за възможностите за принудително събиране на задължения, като част от дружествата използват колекторски фирми – събирачи на дългове, за да притесняват своите клиенти. Тук проблемът е в начисляването на всевъзможни такси и допълнителни възнаграждения в полза на колекторска фирма, която няма нищо общо с доставчика на съответната услуга. Според мен даже става дума за схема, чрез която едни лица се обогатяват за сметка на гражданите.


  - Какво може да се направи срещу тези практики?

 - В момента проучвам правните основания за съществуване и действие на тези дружества. Моето намерение е по законодателен път да бъдат направени промени така, че да се забрани възможността дружества доставчици на обществени услуги да ползват услугите на събирачи на дългове. Тоест, когато доставяш обществена услуга – ВиК, топло, енерго, телефон, пратки, да си събираш сам задълженията от гражданите.

 

  - Имат ли ресурс дружествата за това?


  - Със сигурност правният инструментариум е един и същ както за дружествата, така и за колекторските фирми, ако не броим опитите чрез мутренски похвати да притесняват хората и да ги карат да си платят. Във всички случаи ако ще се дава клиентът на арбитраж или на съд, или ще се праща на съдебен изпълнител, това може да се направи от съответното дружество доставчик на обществена услуга.


  Макар че тези, които сами си събират дълговете, също си позволяват неоснователно обогатяване. Пример за това е „Топлофикация“, която си начислява 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за осъждане на длъжник пред Софийския районен съд, а след това 350 лв. минимум пред съдебен изпълнител, което за миналата година при 15 000 дела е донесло 4,5 млн. лв. от съдебната фаза и още толкова при съдебен изпълнител.


- Във връзка с останалите без ток столичани в квартал „Люлин“ споменахте, че са необходими законодателни промени. Какви?


  - Да. В закона за управление на отпадъците се правиха много промени, налагаха се различни мораториуми. Трябва обаче да се прегледа действащата нормативна база, защото след като продължават да се крадат жици, значи крадците имат къде да пласират цветните метали. Това наистина е безобразие. Тук се повдигат много въпроси и за това как Столичната община, която е собственик на опожарения в „Люлин“ колектор, охранява толкова важни обекти.


  Наред с това има парадокси в общите условия в договорите, подписани от енергоразпределителните дружества с техните клиенти, според които за спиране на елзахранването за по-малко от 24 часа не се носи отговорност от дружеството, а за над този срок – само в случаите, в които вината е на самата компания. Извинявайте, но 20 часа без ток не е събитие, което да не се нуждае от обезщетяване, особено когато оставаш на тъмно и студено.


  - Сезирахте Конституционния съд за поправките за домашната ракия. Защо?


 - Към мен се обърнаха множество собственици на малки обекти за варене на ракия и граждани, които са си приготвили материала – джибрито за ракия, и няма да могат да си я произведат, защото новите законодателни промени въвеждат нулев период от 1 януари до 30 юни, когато тези обекти не могат да работят. Това според мен е необосновано, с неясни мотиви и в никакъв случай не повишава събираемостта, какъвто е аргументът на вносителите на тези промени. Да, аз съм „за“ това да има контрол, всички да си плащат данъците и акцизите, но в крайна сметка това, че ще бъде забранена тяхната дейност през половината година и ще бъдат променени правилата, по никакъв начин няма да повиши събираемостта. Според мен така направените промени противоречат на принципа на свободната стопанска инициатива, който е записан в конституцията, на принципите за равно третиране и справедливост и изобщо на правовата държава. Не може в движение да променяш изискванията без достатъчно ясни мотиви и да създаваш неудобства на гражданите, които могат да ги доведат дори и до фалит.


  - Заговорихте и за Закон за възрастните хора. Какво ще пише в него?


  - Това е искане на различни организации на пенсионерите. Те се чувстват пренебрегнати от държавата, което се изразява както в мизерните пенсии и окаяното съществуване, което водят, така и в цялостното отношение. Тези хора искат да живеят пълноценно, след като се пенсионират, да имат възможности за социален живот, за което имат нужда от подкрепа за създаване на клубове, за различни здравни и социални услуги. Всичко това би могло да се регламентира в такъв закон. Разбира се, трябва да се имат предвид и финансовите възможности на българската държава. Ясно е, че не могат да се случат чудеса, но нашите бащи и майки, баби и дядовци имат нужда от подкрепа.


  - В този закон ще залегне ли минимален доход, който задължително трябва да получава един пенсионер?


  - По-скоро не, защото няма как през закон да се променя Кодексът за социалното осигуряване. Но така или иначе за повишаване на доходите и особено минималните, с които живеят българските граждани, трябва да се мисли. През следващата година един от акцентите на моята дейност ще бъдат хората, които са застрашени от социално изключване. Трябва да се работи и в ромските гета и изобщо срещу беднотията на страната, защото влизаме в порочен кръг, в който едни хора, които нямат пари да възпитават и обучават своите деца, отглеждат потенциално социално изключени граждани без перспектива. Така че държавата просто трябва да се намеси.


   - Каква трябва да бъде политиката в ромските гета и не си ли затваряха институциите твърде дълго очите нарочно, за да се държи една общност изключена с цел да бъде използвана?


   - Точно това е изключително опасно, защото се създава среда, в която намират благоприятна почва всякакви радикални влияния и идеологии. Затова на първо място е образованието. Абсурдно е в XXI век да има деца, които не ходят на училище, а процентът им в България расте с всяка следваща година.


   Създаването на работни места също е предизвикателство пред държавата, защото какво да очакваш от едни хора, които нямат доходи, работа и перспектива, които живеят на социални помощи? Ясно е, че това генерира престъпност и проблеми. Така че фокусът на държавата трябва да бъде насочен и към тези места, а не да се чака да се случи поредният Гърмен, за да се реагира. По същия начин стои и въпросът с незаконното строителство. Не може с години да гледаме как никнат като гъби незаконни квартали, а след това кметове герои да ги бутат. Тези хора пак ще отидат някъде без покрив над главите си и без перспектива и отново ще създават проблеми.


 

 - Какви други мерки следва да се предприемат срещу социалното изключване?


 

 - Според мен и моя екип трябва да бъдат закрити интернатите за деца. Посетихме всички шест интерната в страната и видяхме, че децата живеят в общия случай в много неприятни материално-технически условия, в лоша среда, без джобни пари. Образователният процес там е абсолютно занемарен и вътре растат едни необразовани деца, които са наказани за обикновени постъпки – скитничество, просия, бягство от дома. Престоят в един такъв интернат много често ги превръща в бъдещи сериозни престъпници. На това просто трябва да се сложи точка. Не е нормално за простъпки, за които възрастните не носят отговорност, деца на практика да бъдат лишавани от свобода.


 - Със сигурност кодексът „Манолова“ ще бъде пипнат догодина. Приемате ли критиките, които заваляха към вас като основен автор, и съгласна ли сте с намеренията за промени в преференциалния праг?


 - Няма съвършен закон. Разбира се, че Изборният кодекс може да бъде подобряван, но не приемам импровизациите на тази тема. Някак си е несериозно да бъда използвана за боксова круша от хора, които даже не са си направили труда да прочетат Изборния кодекс. Защото не той заключи хората в зала „Арена Армеец“, не той е виновен за решението на ЦИК да не увеличи двойно състава на ОИК-София, както и не е написано в него, че не трябва да се използват назначените 136 експерти в София за приемане на изборни книжа. Всъщност многобройните преправяния, поправки и подмяна на протоколи създадоха у хората усещането, че няма значение дали ще отидат да гласуват и как, важното е кой ще им брои гласовете. По тази причина има и толкова обжалвания на изборни резултати. Подготвили сме и искане до Върховния административен съд за тълкувателно решение за уеднаквяване на практиката в кои случаи съдът брои бюлетини, защото отново у хората остава впечатлението, че това се прави само при „неправилните“ кметове, а при „правилните“ не се допуска и че в цялото изборно безобразие се включва и съдебната машина. А що се отнася до опита да бъде използвана лошата организация на изборите като алиби за премахване на преференцията, мисля, че хората ще реагират. Най-голямото завоевание на този Изборен кодекс е именно възможността на гражданите да пренареждат партийните листи. От това право се възползваха половината от избирателите, което е най-голямото доказателство, че то се иска от гражданите. Не искам да съм на мястото на тези депутати, които ще гласуват за премахване на преференцията или за увеличаване на нейния праг, така че да стане безсмислена.


  - Какво може да се направи във връзка с наистина множеството протоколи с корекции?


 - Изходът е машинно гласуване. То фигурира в Изборния кодекс и ако сегашното мнозинство иска да е автор на промяна, нека въведе поне машини за сканиране на бюлетините. Така електронно ще се отчита какви са гласовете за партиите и кандидатите, няма да има грешки при броенето и на преференциите. Сега хората с право питат как е възможно в изборни секции да има нула гласа за основни политически сили, които там са били фаворити на предни избори. Явно е, че става дума за подправяне на протоколи.
 

- Липсва ли ви работата в Народното събрание?


 - Докато бях народен представител, участвах активно в „битката“ от парламентарната трибуна. Както се оказа, въпреки че от 6 месеца не съм в НС, съм сред първите трима по говорене от трибуната. Но в момента предизвикателството, битката, която водя, е не по-малко важна, отговорна и интересна – това е битката за правата на гражданите, на малките хора в България, които се чувстват смазани от силните на деня и от администрацията. За мен реалният резултат от това, че съм помогнала на един гражданин, има по-голяма стойност от един даже и брилянтен парламентарен дебат, от който не е последвало нищо.


ВИЗИТКА


Родена на 4 май 1965 г. в Кюстендил


Има юридическо и икономическо образование


Била е депутат в четири състава на НС


Зам.-председател на 42-ото НС


От 22 октомври 2015 г. е национален омбудсман