Омбудсманът Диана Ковачева подкрепи родителите срещу онлайн обучението

Омбудсманът Диана Ковачева изпрати препоръка до здравния и образователния министър във връзка с въведените нови противоепидемични мерки на територията на страната и преминаването за трета поредна година на учащи и студенти към онлайн обучение.

виж повече >

Новини

Добави във Facebook

Заместник-омбудсманът Диана Ковачева бе медиатор на Националната конференция „Реформата на българската пенитенциарна система в светлината на препоръките на Съвета на Европа“

Заместник-омбудсманът Диана Ковачева бе медиатор на Националната конференция „Реформата на българската пенитенциарна система в светлината на препоръките на Съвета на Европа“


18 май 2016 г.

       „Колкото и да се говори за наказателната система в България, едва ли ще бъде  достатъчно.  От 2011 г. като правосъден министър имах възможността да следя темата за затворите у нас. Спомням си колко трудно беше. Още тогава тонът на международните институции, които наблюдават нашата система беше доста твърд, но за съжаление, в последната година тонът на Съвета на Европа значително се втвърди и трябва да признаем, че има основание за това. След дълги години на наблюдение, коментари и препоръки към България, Съветът на Европа реши да използва едно безпрецедентно средство, което дотук е използвано общо 7 пъти - публичното изявление към България, направено през месец март м.г.“


С тези думи заместник-омбудсманът Диана Ковачева даде старт на Националната конференция „Реформата на българската пенитенциарна система в светлината на препоръките на Съвета на Европа“. Форумът бе организиран от Български хелзинкски комитет в отговор на международната критика отнасяща се до условията в местата за лишаване от свобода в България. На конференцията присъстваха председателят на БХК Красимир Кънев, заместник-министърът на правосъдието Красимира Филипова, юристът в Департамента по изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) към Съвета на Европа Любов Стойчева, френският експерт и гост Юг де Суремин и др.




Диана Ковачева припомни, че Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ) направи първото си публичното изявление към България, в което посочи основните проблеми в нашите затвори, констатирани и в Годишния доклад на омбудсмана като Национален превантивен механизъм за 2015 г. Това са пренаселеността, лошата хигиена и материално-техническа база, корупцията, малтретирането на затворници от надзирателите, насилието между затворници, липсата на правни гаранции за защита, както и на адекватни медицински грижи в местата за лишаване от свобода.


Председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев разказа за пилотното решение на Европейския съд по правата на човека по делото Нешков и други срещу България, което дава 18 месеца на България да въведе мерки срещу пренаселеността, лошата хигиена, неадекватния достъп до медицинско обслужване в затворите.


„Важно е да отбележим, че все пак положението започва да се подобрява. Аз се радвам, че на практика подписаният Норвежки механизъм от края на 2012 г. днес дава резултати. Положителна стъпка напред е изработването на промени в един пакет от закони, с който на практика Министерството на правосъдието не просто признава наличието на проблеми, но взема и конкретни мерки за решаването им“, допълни заместник-омбудсманът.


Заместник-министърът на правосъдието Красимира Филипова подчерта, че проблемите натрупани през годините в пенитенциарната система у нас безспорно са изключително сериозни и тяхното решаване изисква не само анализ, но и начертаване на конкретни мерки, които да бъдат изпълнени в най-кратък срок.


„Една такава реформа следва да бъде извършена с общи усилия от всички институции, които са ангажирани с развитието на пенитенциарната система, както и с действието и усилията на всички лица, полагащи труд в тази система“, категорична бе Филипова.


Тя посочи още, че за един от главните проблеми – пренаселеността в затворите се предвижда законодателни промени за гарантиране на най-малко на 4 кв. метра площ на всеки лишен от свобода, въвеждане на по-гъвкав ред при първоначалното разпределение на затворниците, електронно наблюдение и др.