Омбудсманът Диана Ковачева връчи двете специални награди на церемонията „Лекар на годината 2019“

Омбудсманът Диана Ковачева връчи двете специални награди на тържествената церемония „Лекар на годината 2019“, която по традиция се организира от Българския лекарски съюз в навечерието на 19 октомври по повод Деня на българския лекар.

виж повече >

Новини

Добави във Facebook

Законът за културното наследство накърнява принципа на правовата държава и гражданските права

Законът за културното наследство накърнява принципа на правовата държава и гражданските права

София, 7 август 2009г.

На 6 август 2009 г. (четвъртък) заседава Консултативния съвет по конституционни въпроси при омбудсмана. Представени бяха две становища на институцията, според които няма конституционни основания за сезиране на Конституционния съд по повод на:

- предложение на Конфедерация „Защита на здравето” за сезиране на Конституционния съд относно законово регламентирания излишък в бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г.;

- предложение на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека относно някои разпоредби на Кодекса на труда и Закона за висшето образование, които според Асоциацията имат дискриминационен характер по признак „възраст”, изразяващ се в ограничения за хабилитираните лица, които заемат длъжността „професор” и длъжността „доцент” по отношение на наемането им на работа.


Гиньо Ганев, Консултативен съвет

На заседанието беше отново обсъдено (предишното обсъждане беше на 19 май т.г.) и внесеното от омбудсмана в Конституционния съд искане за обявяване за противоконституционни на отделни текстове от Закона за културното наследство. Участниците в Консултативния съвет още веднъж изразиха единодушна позиция в полза на аргументите, посочени в искането. Подчертано беше, че съгласно правната уредба, отнасяща се до културното наследство, действала до влизането в сила на Закона за културното наследство, придобиването по давност на движими културни ценности е било легитимен способ за придобиване на собственост върху тях.

Както е известно през 1996 г. в Закона за собствеността се предвижда възможност вещи, които са частна държавна и частна общинска собственост да бъдат придобивани по давност с изключение на държавни и общински имоти, за които давността спира да тече до 31.12.2007 г., като този срок понастоящем е продължен до края на 2011 г. По-късно, през 1998 г. са приети изменения на Закона за държавната собственост, по силата на които се променя правния статус на паметниците на културата от национално и световно значение – от публична държавна собственост те бяха трансформирани по силата на закона в частна държавна собственост. С тези две изменения отпада нормативната забрана да бъдат придобивани по давност движими археологически паметници на културата. Всеки от притежателите на такива движими археологически паметници на културата се счита за техен собственик по давност на законно основание, ако ги е владял непрекъснато пет години, както предвижда чл. 80, ал. 1 от Закона за собствеността. Единствено ако владението върху съответната движима вещ е придобито чрез престъпление не може да се прилага института на придобивната давност (чл. 80, ал. 2 от Закона за собствеността).

Изтъкнато беше, че въпросът с обезсилването на придобивната давност със задна дата е принципен и пряко засяга правата на гражданите и принципите на правовата държава, тъй като допускането на подобни прецеденти би могло да стане повод за недопустими законодателни практики и по отношение на други обекти на частната собственост.