Възрастни и социално слаби хора ще получат пакети с храна от кампанията „Великден за всеки“ на Лазаровден

След това омбудсманът Мая Манолова ще се включи в акцията „Купи и сподели“ в Кауфланд в кв. „Банишора“

виж повече >

Новини

[1] 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 »
Добави във Facebook

Граждани на форум при Омбудсмана: Въздухът, който дишаме, е с цвят, мирис и вкус

Граждани на форум при Омбудсмана: Въздухът, който дишаме, е с цвят, мирис и вкус
24 януари 2019 г.

 „Въздухът, който дишаме има цвят, мирис, вкус и включва цялата Менделеева таблица“ Това каза Десислава Малинова, жител на столичния кв. „Красна поляна“ на обществената дискусия, организирана от омбудсмана Мая Манолова.


 Повод за форума станаха десетки жалби на столичани, предимно от кв. „Красна поляна“, кв. „Овча купел“, кв. „Западен парк“, район „Надежда“. Гражданите настояха за предприемане на спешни действия с конкретни резултати за преодоляване на замърсяването с фини прахови частици и подобряване качеството на атмосферния въздух. Те поискаха създаването на специална междуведомствена комисия, с изрично изискване в нея да участват и представители на гражданското общество, която не само да анализира проблема и начертае мерки, но и да се оказва контрол за прилагането им.


 „Бих си позволила да направя едно сравнение. Войната по пътищата убива годишно около 800 души, което е ужасяващо число и със справянето с този проблем са ангажирани редица български институции. Заради замърсяването на въздуха с фини прахови частици годишно умират над 8 000 души, т.е. над 10 пъти повече и това би следвало да бъде сигналната лампа, която да ни накара всички институции да активизираме своите действия за решаването на този проблем“, категорична бе Манолова. Тя допълни, че поради същата причина, по данни на  Европейската сметна палата, българинът живее в добро здраве 2,5 години по-малко в сравнение с останалите европейски граждани.


„Факт е, че заради комбинацията от фактори – най-голям брой население, автомобилен трафик, битово отопление, метеорологични условия, ситуацията в София е най-неблагоприятна спрямо останалите градове в страната. Но това не означава, че трябва да се примирим със ситуацията, а да видим кой, какво трябва да направи, съобразно законовите си ангажименти и какво се прави към настоящия момент“, каза омбудсманът.


Манолова обърна сериозно внимание на осъдителното решение на Европейския съд през 2017 г. и започването на наказателна процедура срещу България за неизпълнение на европейското законодателство за системно допускане превишаване на нормите за замърсяване на въздуха и предупреди, че ако страната ни не вземе мерки може да последва следващо такова осъдително решение с големи финансови санкции.


Омбудсманът поиска от Министерството на околната среда и водите да представи списък от предприети действия в изпълнение на това решение.


„Моето опасение е, че сред многобройните програми и мерки – краткосрочни, средносрочни и дългосрочни, преобладават усилията, а по-малко са резултатите. Обръщам внимание, че в крайна  сметка очакването за подобряването на качеството на въздуха ще стане след конкретни резултати, а също така това е и очакването на ЕК. Само заради положено усилие, без резултати, заради изразходвани средства, без краен резултат, нема как да очакваме съществени промени“, подчерта Манолова.


Тя посочи, че един от основните акценти в последните колективни жалби на граждани на кв. „Овча купел“, кв. „Западен парк“ и кв. „Красна поляна“ „е за  конкретни действия и конкретни резултати – сега, не през 2022 г. или през 2030 г.“


„Очаквам поне мерките, които не изискват финансов ресурс или изискват малък финансов ресурс, да бъдат предприети незабавно. Едно от особените настоявания в други жалби е за информираността на гражданите, за включване на т. нар. „система за ранно предупреждение“. Гражданите настояват за повече измервателни уреди на невралгичните точки, така че хората наистина да бъдат информирани и да могат да преценят собственото си поведение във връзка с очакваните замърсявания на въздуха“, заключи омбудсманът.


Гражданите поискаха институциите да помислят над факта, че 1/3 от трафика в столицата е заради пътуване за училище, защото учениците не могат да учат до дома си и поискаха промяна на организацията на движение в София, за да няма задръствания. Подчертаха още, че отопляването трябва да става с газ или с климатици, а не с печки и допълниха, че „Топлофикация София“ е един от най-големите замърсители в столицата, защото гори 1/3 от цялото количество газ на България. Според тях инсталацията за изгаряне на отпадъци в столицата е недалновидно решение, защото не само ще генерира над 6 мил. лв. загуби в следващите 20 години, но ще отрови въздуха.


„Виетнамските общежития в „Красна поляна“ са общинско гето, което е един от основните замърсители на района. Горенето на битови отпадъци ни трови. Живеем в геноцид, заради мръсния въздух. Основното ни искане беше поставянето на измервателна станция, за да можем да бъдем предварително информирани“, допълниха гражданите.


Зам.-кметът по екология Йоана Христова преповтори десетките мерки, които Столичната община предприема за решаване на проблема с мръсния въздух, гражданите обаче настояха да чуят конкретните срокове, в които те ще дадат резултат. В тази връзка, накрая на форума бе взето решение през м. февруари да се състои следваща междуведомствена среща, на която институциите да отчетат конкретни резултати.


В дискусията участваха: зам.-кметът на Столична община Йоана Христова, експерти от Министерство на околната среда и водите, от Министерство на земеделието, храните и горите, от Изпълнителна агенция по горите, от Министерство на труда и социалната политика, от Агенция за социално подпомагане, от Министерство на здравеопазването, от Столичната дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР, от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Христомир Брънзов – зам.-директор на Националния институт по метеорология и хидрология, Петър Горновски – председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, проф. Николай Козарев от Химикотехнологичен и металургичен университет, Ивайло Попов от Екологично сдружение „За земята“ и десетки граждани.

           Цялото изказване на омбудсмана тук