Омбудсманът Мая Манолова: Хакерската атака е арогантен акт срещу правата на гражданите

„Държавата е длъжна да защити правата на 5 млн. граждани и това трябва да се случи в максимално бърз срок. Като омбудсман изразявам силната си тревога от тежките последствия, до които може да доведе хакерската атака срещу базата данни на Националната агенция за приходите“. Това заявява в своя позиция омбудсманът Мая Манолова по повод осъществения д

виж повече >

Новини

[1] 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 »
Добави във Facebook

Омбудсманът Мая Манолова: Отказът от машинното гласуване е крачка назад от осигуряване честността на изборния процес

Омбудсманът Мая Манолова: Отказът от машинното гласуване е крачка назад от осигуряване честността на изборния процес
10 юли 2019 г.

„Отказът от машинното гласуване е крачка назад от прозрачността, от модерността, от осигуряването на честността на изборния процес. Това е все едно от дигиталния век, да се върнем в каменната ера“. Това каза днес омбудсманът Мая Манолова в защита на машинното гласуване на заседанието на Правната комисия в Народното събрание, където се обсъждаше поредното изменение в Изборния кодекс – този път срещу машинното гласуване на местни и парламентарни избори.


 Според Мая Манолова депутатите ще направят голяма грешка, ако отменят машинния вот, защото машините биха се справили по-добре със сложното гласуване.


Омбудсманът припомни историята на машинния вот. За първи път  експериментално машинно гласуване у нас е започнало още през 2009 г., със секции във Френската гимназия. След това експеримент е правен през 2014 г., когато Манолова като депутат активно е участвала в изготвянето на Изборния кодекс – „едно от новите иновативни решения в Кодекса от 2014 г. беше именно машинното гласуване“, подчерта общественият защитник.


Тя изтъкна, че тогава са въвели експериментални машинни гласувания за европейските избори през 2014 г., за парламентарните избори през същата година, както и за президентските избори през 2016 г.


„В резултат на анализите, които изборната администрация е правила след всеки един от тези избори са изготвени съответните доклади. Мога да ги предоставя на тези, които се интересуват, но още от първите избори през 2014 г. машинното гласуване е отчетено като успешно проведено и отговорило на поставените стандарти“, акцентира омбудсманът и допълни, че единствено анализът на сегашната ЦИК изцяло отрича машинното гласуване.


По думите на Манолова 8% от българите, които са гласували с машини на евроизборите през май т.г., при избирателна активност от 30%, всъщност представляват близо 30%.


„27,5%, което е коректното число, изобщо не е малък процент на гласуване с машини, предвид обстоятелството, че методическите указания бяха обнародвани от ЦИК вечерта в понеделник, реално 4 дни преди изборите. Предвид, че обученията не включваха машините, тъй като не бяха готови инструкциите на машинния вот, въпреки липсата на информация, че има машини, машини скрити от погледа на избирателите с обърнат екран към СИК, въпреки липсата на истинска разяснителна информационна кампания, процентът 30 на сто никак не е лош за участие с машини“, аргументира се общественият защитник. 


Тя отново акцентира, че машинното гласуване произвежда нула на брой недействителни бюлетини и че опцията празна бюлетина е била изключена от ЦИК. В резултат на това всичките 27,5%, гласували с машини, са дали нула недействителни бюлетини, защото гласът „не подкрепям никого“ всъщност е действителен глас.


„Попитах ЦИК още при насрочването и обявяването на обществената поръчка, защо ще наемат машини на цена, на която ще могат да ги купят. Така и не получих отговор“, каза Мая Манолова.


Тя информира, че наемът за машини по време на евроизборите през 2014 г. е бил 1 700 лв., на парламентарните избори през 2014 г. – 1 500 лв., а на президентските – малко над 1 800 лв., за да се стигне до наем от 3 000 лв. за една машина на последните европейски избори.


„По признание на фирмата, която отдаде машините, направен на публична дискусия, наемът е 70% от стойността на машината. Подлагам на съмнение - те не включват тук всички допълнителни разходи, които са правени, свързани с машините. Така че за тези пари машините можеше да бъдат купени“, за пореден път повтори омбудсманът.


Освен това аргументът, че машините са „скъпа играчка“, прозвучал отново от вносителите на законопроекта, поражда у мен един друг въпрос – защо можем да си позволим пари за „скъпа играчка“ за евроизборите и за президентските избори, а не можем да си позволим същите пари за „скъпа играчка“ за парламентарните и за местните избори“, логично запита Манолова.


Тя атакува и друг от аргументите за нормално провеждане на машинното гласуване с фактите от протоколите, изготвени и утвърдени от ЦИК за европейските избори, сравнени с протоколите от президентските избори. По думите й в точка 8 от протокола на СИК по време на президентските избори има 3 графи за гласовете – действителни гласове, подадени с машини, гласове, подадени с хартиени бюлетини и сбор на действителните гласове по партии. Докато на тазгодишните евроизбори има директен сбор на машинните с хартиените гласове. Според Манолова, това е една от причините за установените близо 1 200 грешки в протоколите, които официално всеки може да види на сайта на ЦИК.


Въпреки настояването на омбудсмана, да се запази машинното гласуване, накрая депутатите от Правната комисия гласуваха с 12 гласа „за“ и 9 „против“ измененията в Изборния кодекс.