Омбудсманът Диана Ковачева с препоръка до председателя на НС: Осигурете пълноценен достъп на медиите в парламента

Омбудсманът доц. Диана Ковачева изпрати писмо до председателката на Народното събрание Цвета Караянчева, в което препоръчва да се ревизира решението, регламентиращо работата на парламентарните журналисти в сградата на Партийния дом.

виж повече >

Новини

1 2 3 4 5 6 7 8 [9] 10 11 »
Добави във Facebook

Омбудсманът Диана Ковачева: Нито обществото, нито институциите разпознават речта на омразата

Омбудсманът Диана Ковачева: Нито обществото, нито институциите разпознават речта на омразата
14 февруари 2020 г.

Видео тук: https://www.youtube.com/watch?v=Vkjw9xqASU4

„Езикът на омразата и престъпленията, мотивирани от омраза са изключително важни правозащитни теми за институцията на омбудсмана и лично за мен. Факт е, че това са две отделни теми, но всъщност в много случаи речта на омразата води до престъпления от омраза.“ Това каза омбудсманът Диана Ковачева при участието си в международната конференция „Език на омразата: Заедно в защита на малцинствата от престъпления от омраза“, организирана по проект от Български хелзинкски комитет. Във форума участва и проф. Майкъл О’Флеърти – директор на Агенцията на ЕС за основните права.


Доц. Ковачева акцентира, че у нас образуваните наказателни производства за престъпления, извършени от омраза и квалифицирани като такива, е изключително малък - едва 36 дела. Според нея проблемът е по-дълбок, защото в обществото липсва чувствителност по темата, включително за подкрепа на жертвите на подобни престъпления в увереността им, че могат да потърсят, но и да намерят помощ. Тя беше категорична, че много от тези престъпления остават невидими и скрити, защото жертвите не си дават сметка, че са станали жертва, а пък институциите често неглижират проблема и не разпознават речта на омразата.


Омбудсманът беше категорична, че е необходима подкрепа на практиките за по-ефективно разследване на такива престъпления, породени от омраза.


„В институцията на омбудсмана всяка година постъпват хиляди жалби. За миналата година те бяха над 13 500. Над 50 000 души са потърсили съдействие през приемната, по телефона, търсили са контакт, съвет и правна помощ, но въпреки това броят на жалбите, които са свързани с престъпления от омраза и за проблем с речта на омразата, са пренебрежимо малко“, допълни доц. Ковачева.


Тя беше категорична, че е необходима превенция към езика на омразата, защото той е навсякъде и даде пример с редица престижни медии като „Ройтерс“, „Популър сайънс“, „Нешинъл пъблик редио“ и др., които преди 5 години затварят своите форуми и възможността на читателите си свободно да изразяват мнението си като коментари под редакционните материали.


„За мен като юрист и омбудсман е важно да търся границата между свободата на изразяване, свободата на медиите и въпроса за речта на омразата“, отбеляза Диана Ковачева.


Тя допълни, че у нас е разговаряла с онлайн-директора и редактор на електронното издание на „24 часа“  - медия, която преди три години също затваря форумите си в онлайн изданието, защото всички взети мерки – софтуер за автоматично изтриване, докладване за език на омразата и др., не дават резултат да се защитят, а те носят отговорност, когато предоставят трибуна за такива изказвания.  


„Споделена е отговорността на този, който пише коментар и този, който предоставя форум - за това е потвърдено и в решение на Европейския съд от 2015 г.“, отчете омбудсманът и информира, че за да останат „чисти“ медиите са намерили „вратичка“ за обратна връзка към читателите си през Фейсбук страниците си.


Омбудсманът акцентира още, че младите хора у нас растат в среда на омраза, която насърчава агресията и затова престъпленията от омраза трябва да станат видими, да се изгради доверие към институциите и капацитет да се справят с проблема, включително и чрез мониторинг със събиране на официални данни.


„Престъпленията от омраза засягат не само уязвимите групи, за които обикновено се сещаме. Те изпращат сигнал за заплаха към всеки. Всеки може да се окаже жертва“, заключи омбудсманът. Според нея този вид престъпления поставят под въпрос основните концепции за правовата държава и компрометират идеята за ефективна защита на правата на човека и на индивидуалното човешко достойнство.