Омбудсманът предложи промени в НК, иска да отпадне „системността“ при домашното насилие

Омбудсманът Диана Ковачева внесе в правосъдното министерство предложения за промени в Наказателния кодекс и Закона за защита от домашното насилие, свързани с по-ефективната защита на жертвите на насилие у дома. Омбудсманът участва и в онлайн заседанието на работната група към министерството на правосъдието, която готви нормативни изменение по тази

виж повече >

Новини

[1] 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 »
Добави във Facebook

Дерогиране при извънредно положение на основание на чл. 15 от Европейската конвенцията за основните права и свободи

Дерогиране при извънредно положение на основание на чл. 15 от Европейската конвенцията за основните права и свободи
21 март 2020 г.

Европейската конвенция за защита на основните права и свободи (ЕКПЧ) предоставя възможност на държавите-страни по нея при определени извънредни ситуации (война, терористичен акт, извънредно положение) и при спазването на определени условия, да се позоват на чл. 15 от конвенцията и да декларират, че се освобождават от изпълнението на свои задължения по нея. Дерогирането е свързано с въведеното извънредно положение, при което временно и по контролиран начин са предприети мерки за ограничаване на определени основни права на гражданите (например - ограничено право на свободно придвижване, забрана за масови събирания, въвеждането на карантина или налагане на по-строги санкции за определени деяния). 


Основание за позоваване на чл. 15 от ЕКПЧ 


Основание за позоваване на чл. 15 от ЕКПЧ е наличието на „война или на извънредно положение, застрашаващи съществуването на нацията“. Освобождаването от задължения по ЕКПЧ следва да бъде обосновано и да се налага от самата извънредна ситуация, която според практиката на ЕСПЧ трябва да засяга цялото население, да съставлява заплаха към организирания живот на обществото в съответната държава (Lawless v. Ireland (no. 3), 1961 г.). Във връзка с COVID – 19 към 20 март 2020 г. са уведомили за дерогиране по чл. 15 няколко държави - Латвия, Румъния, Молдова, Армения, Естония. 


Условия за позоваване на чл.15 от ЕКПЧ


    Предприеманите мерки, отменящи задължения на държавата по ЕКПЧ, следва да бъдат „строго в пределите на изискванията на положението“, т. е. до степента, в която конкретната ситуация го налага (чл. 15, ал. 2). 


   Държавата има право да прецени дали да се позове на чл. 15 от ЕКПЧ, това е въпрос, който зависи от конкретната ситуация като ограничаването на основни права трябва да бъде съответно на целите на обявяването на извънредно положение. 


  За да бъде обосновано позоваването на чл. 15 от ЕКПЧ е необходимо наличието на ясна връзка между отменените права и ситуацията, която налага тези мерки. Ограничаването или отмяната на основни права следва да са формулирани в строго съответствие с неотложните нужди на конкретната ситуация. 


   В своите формални уведомления държавите обикновено посочват правата, които са временно ограничени по силата на националния закон, конкретните разпоредби на закона за извънредното положение и разпоредбите на ЕКПЧ, които няма да бъдат прилагани в извънредната ситуация (https://www.coe.int/en/web/conventions/notifications).


   Практиката на ЕСПЧ показва случаи, в които от държавите e поискано да обосноват предприетите мерки в светлината на изискванията на ЕКПЧ.


    Ограничения 


   Дори и при позоваване на чл. 15 от ЕКПЧ има права, които не могат да бъдат дерогирани. Освен в ЕКПЧ, неотменимите права са посочени в чл. 28, чл. 29, чл. 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37 от Конституцията на Република България.


  Според чл. 15 ал. 2 от ЕКПЧ „не се допуска никакво освобождаване от задълженията по член 2, освен по отношение на смъртта като резултат от правомерни актове на война, както и от задълженията по членове 3, 4 (параграф 1) и 7.“


   Съответствие с международното право 


  Дерогирането на задължения следва да бъде съвместимо с другите задължения на държавата по международното право, например с Международния пакт за гражданските и политическите права на ООН.


   Право на гражданите да сезират Европейския съд по правата на човека 


   Дерогирането на основни права по силата на чл. 15 от ЕКПЧ не отменя правото на гражданите на държавите-членки да сезират Европейския съд по правата на човека.


  Когато жалбоподател се оплаче пред ЕСПЧ, че негови права по ЕКПЧ са нарушени по време на период на дерогация, Съдът най-напред преценява дали взетите мерки могат да бъдат обосновани по съответните текстове на конвенцията (дали мярката е допустима по съответните разпоредби на конвенцията). Ако мерките не могат да бъдат оправдани ЕСПЧ ще продължи да разглежда делото, за да прецени дали  дерогирането е добре обосновано (в този смисъл вж. делата A. and Others v. the United Kingdom[GC], § 161; Lawless v. Ireland (no. 3), § 15). 


  Процедура за позоваване на чл. 15 от ЕКПЧ


 При дерогиране на права и свободи на основание на чл. 15 от ЕКПЧ, държавата следва да информира Генералния секретар на Съвета на Европа за всички подробности, включително относно предприетите действия и породилите ги причини, както и за датата на прекратяване на тези действия и на възстановяване прилагането на разпоредбите на Конвенцията в пълния им обем.


  Според чл. 15 ал. 3. „Βисокодоговаряща страна, която се възползва от правото на такова освобождаване, е длъжна да предостави на Генералния секретар на Съвета на Европа пълна информация относно предприетите действия и породилите ги причини. Тя също така е длъжна да информира Генералния секретар на Съвета на Европа за датата на прекратяване на тези действия и на възстановяване прилагането на разпоредбите на Конвенцията в пълния им обем.“


 В случай, че дерогирането на права се отнася и до основни права и свободи, предвидени в  Международния пакт за гражданските и политическите права на ООН, в подобна ситуация следва да бъде уведомен и Генералният секретар на ООН.