Омбудсманът Диана Ковачева към „ВиК“ Хасково: Не вдигайте цената на водата

Омбудсманът Диана Ковачева изпрати препоръка до управителя на „ВиК“ ЕООД гр. Хасково инж. Тодор Марков, в която изрично настоя утвърдените от Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) по-високи цени на водата в региона да не се прилагат. От 1 август 2020 г. регулаторът повиши с 50 стотинки цената на водата за питейно-битови нужди, което я напр

виж повече >

Новини

[1] 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 »
Добави във Facebook

Омбудсманът Диана Ковачева: В Стратегията за развитието на висшето образование има сериозни дефицити

Омбудсманът Диана Ковачева: В Стратегията за развитието на висшето образование има сериозни дефицити
20 юли 2020 г.
        Омбудсманът Диана Ковачева изпрати становище до министъра на образованието и науката Красимир Вълчев във връзка с публикувания за обществено обсъждане Проект за приемане на Стратегия за развитието на висшето образование в Република България за периода 2021-2030 г. Тя е категорична, че системата на висшето образование у нас се нуждае от модернизиране и повишаване на ефективността, но всички промени следва да се правят след широк консенсус и обществен дебат.

         „Като национален омбудсман следя отблизо процесите в системата на висшето образование. Постъпващите в институцията многобройни сигнали и жалби от граждани обхващат почти целия спектър от проблеми и дават възможност за обратна връзка и анализ на приложимостта на предприетите мерки и за функционирането на системата на висшето образование“, посочва омбудсманът и изброява редица дефицити, пред които е изправено родното висше образование. Сред тях са качеството на предлаганото обучение от висшите училища (ВУ), необходимостта от модернизиране на системата, за да отговаря тя на потребностите на обществото и бизнеса, осъвременяването на учебните програми, финансирането на отделни професионални направления, възможностите за развиване на научна дейност и научни изследвания, слабото участие на студентите в изследователска работа, застаряването на академичния състав, заплащането на докторантите, размерът на стипендиите за студентите, заемането на академични длъжности и др.

         Доц. Ковачева обръща внимание на факта, че Стратегията откроява аспекти, които академичната общност не приема еднозначно. Един от тях е обособяването на висшите училища на образователни, изследователски и професионални и свързаното с това финансиране.      

      „Тук трябва да се отбележи, че по принцип ВУ съчетават обучението с изследванията в много от професионалните направления. В същото време няма яснота и критерии за определянето на изследователските университети. В този смисъл, намирам, че има опасност, в случай, че дадено ВУ се фокусира върху науката и научните изследвания, за да получава съответното финансиране за тази дейност, то по формат да се доближи до изследователски институт на Българска академия на науките“, отбелязва омбудсманът.        

         Тя обръща внимание и на въпроса -  кой ще оценява качеството на тази научно-изследователска дейност и по какви критерии. Омбудсманът препоръчва Министерство на образованието и науката да формира субсидията по начин, по който да плаща и за обучение, и за изследване, за да стимулира научно-изследователската дейност във висшите училища.       

        „Друг основен проблем, който възниква, се отнася до обучението за образователно-квалификационна степен „бакалавър“, което се предвижда да бъде с продължителност в рамките на 3 години, а не както е към момента - 4 години“. Омбудсманът подчертава, че с осъществяването на тази идея има риск от влошаване качеството на обучение на добилите „бакалавър“, което ще доведе и до проблеми при реализацията им на пазара на труда.       

       „Необходимо е да се търси диалог и постига широк консенсус в академичните среди при съставянето на учебни планове и програми, така че те да бъдат адекватни за съответната специалност, да гарантират
пропорции между фундаменталните и специалните дисциплини и да се отчетат новите тенденции и процеси в съответната област на познанието“, категорична е Ковачева.

      Тя настоява за задълбочен анализ на различните професионални направления като се вземат предвид спецификите на всяка специалност, за да се гарантира качественото обучение на студентите.

      „Прави впечатление, че в Стратегията не се отделя внимание на развитието на една от формите на обучение, която много студенти предпочитат, а именно – задочна форма на обучение. Тя е приложима за не малко млади хора като им дава възможност да работят активно, но и да продължат образованието си, за което могат да се ползват от правото на платен отпуск за обучение, което им дава трудовото законодателство на страната ни. Освен това, много студенти нямат финансова възможност да се обучават в редовна форма на обучение и това е начин те да имат достъп до висше образование и да продължат своето професионално развитие“, посочва още омбудсманът.       

       В становището си доц. Ковачева акцентира, че в Стратегията липсва диференциран подход, насочен към студенти или кандидат-студенти от уязвими групи, което затруднява достъпа им до висше образование.           

       Друга слабост на Стратегията, която откроява Диана Ковачева, е липсата на прозрачност относно процеса на разработването на документа, стеснения кръг участници в него и липсата на широка и публична дискусия с представители на академичната общност.     

      С оглед на значимостта на Стратегията за развитието на образованието в следващите 10 години, омбудсманът подчертава, че при обсъжданията на Стратегията
трябва да бъдат взети предвид посочените аргументи и препоръки и че е добре да бъдат отчетени позициите на академичната общност. Тя акцентира, че само с широка обществена подкрепа може да се реализират промени, които да доведат реално до повишаване качеството на висшето образование в страната.

Становището тук