Омбудсманът Диана Ковачева към КЕВР: Не повишавайте цените на водата в осемте области

„Подкрепям исканията на стотиците граждани за справедливи, икономически обосновани цени на ВиК услугите, отговарящи на качеството за тяхното предоставяне.“ Това заяви омбудсманът Диана Ковачева при днешното си участие в онлайн заседанието на Комисията за енергийно и водно регулиране, на което бе обсъден проектът на решение за изменение на одобренит

виж повече >

Новини

[1] 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 »
Добави във Facebook

Омбудсманът Диана Ковачева: Новият законопроект за ВиК не защитава достатъчно правата и интересите на потребителите

Омбудсманът Диана Ковачева: Новият законопроект за ВиК не защитава достатъчно правата и интересите на потребителите
9 ноември 2020 г.

Омбудсманът Диана Ковачева изпрати подробно становище до министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова във връзка с проекта на закона за ВиК (ЗВК), публикуван за обществено обсъждане. Позицията на обществения защитник, изложена и аргументирана на 12 страници е, че проектът не гарантира дългосрочното решение на проблемите в сектора, а именно: 


- социална поносимост на цените на ВиК услугите и въвеждане на водни помощи;


- качество на услугите;


- осигуряване на допълнителни финансови инструменти за увеличение на инвестициите в сектора и повишаване на контрола по тяхното изпълнение.


След преглед на проекта на ЗВК становището на омбудсмана е, че правата и интересите на потребителите не са защитени в достатъчна степен.


„Показателите за качеството на предоставяне на услугите са сведени до 6, при 15 в момента; няма промени при определяне на социалната поносимост на цените на ВиК услугите; в закона не е дадено и определение на понятието „уязвими потребители“. Освен това, в Преходните и Заключителни разпоредби не се предвиждат изменения в Закона за социалното подпомагане, които да регламентират водните помощи; няма и  законови гаранции за повишаване на контрола по изпълнението на инвестициите в глава шеста Контрол – текстовете, регламентиращи контрола от страна на Комисията и на Асоциацията по ВиК са неясни и твърде общи“, пише доц. Ковачева.


Омбудсманът припомня, че по повод организирана от МРРБ на 5 май 2020 г. обществена консултация по предложение за изготвяне на проект на нов закон с работно заглавие Закон за водоснабдяването и канализацията, е изпратила  становище, в което са отбелязани няколко основни проблема, „на които обаче не е намерено решение в предложения вариант на проекта на ЗВК“. В тази връзка Диана Ковачева отново извежда тези проблеми, наред с други, като настоява за тяхното разрешаване.


В чл.16, ал.3 не е преразгледана ролята на асоциациите по ВиК, като се запазва изискването областният управител (представител на държавата) да има блокираща квота от 35% в общото събрание и да получава мандат за гласуване от МРРБ. Това на практика елиминира общините от възможност за вземане на самостоятелни решения. В допълнение МРРБ, което е принципал на ВиК операторите, има възможност за влияние върху вземането на решения от страна на собственици на ВиК инфраструктурата, които са възложители по договорите за тяхното управление.


Освен това, омбудсманът е категорична, че подходът при ценообразуването на ВиК услугите е неоправдан социално и не е балансиран. „Не е справедлив, тъй като в населените места от областта разходите на ВиК оператора са различни. Тук искам да подчертая, че в Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014-2023 г. е отбелязано, че гравитачното водоснабдяване е евтино и естествените условия са тези, които водят до намаляване разходите за водоснабдяване. Направените инвестиции за подобряване качеството на обслужване също са различни. Справедливо е цената на ВиК услугите в отделните райони, обхванати от обособената територия, да съответства на действителните разходи за предоставянето им“,  посочва доц. Ковачева.


По отношение на отклонения от изискванията за качествата на питейната вода (чл.63) в проекта на ЗВК липсва процедура за прилагане на по-ниска цена на водата, когато тя не отговаря на нормативните изисквания за качество, включително при забрана от РЗИ за ползване на водата за питейно-битови нужди или когато водата очевидно е негодна за консумация  – кална, мътна, с плуващи частици и др.


„Не се предвиждат и изисквания за обезщетения при отклонения от качеството на услугите, което смятам за недопустимо. Видно от Справка за отразяване на становища, предложението на омбудсмана за регламентиране на процедура за заплащане на по-ниска цена на водоснабдителната услуга, когато доставяната вода е негодна за питейно-битови цели е прието по принцип. Становището ми е, че е наложително такава процедура да бъде разписана в закона“, категорична е омбудсманът.


Доц. Ковачева изразява забележки и по отношение на това, че в проекта на ЗВК е регламентирано, че социална поносимост на цената на ВиК услугите е налице, когато тяхната стойност, определена на база минимално месечно потребление на вода от 2,8 куб. м на едно лице, не надхвърля 2,5 на сто от средния месечен доход на домакинство в съответната административна област.


 „Смятам за наложително в ЗВК да се посочи ясно и недвусмислено коя статистика ще се използва за определяне на среден месечен доход на домакинство“, заявява тя.  


По отношение на въвеждане на компонента „достъп до услугата“ в цената на ВиК услугите (чл. 82), омбудсманът предупреждава, че това означава, че дори и да не се потребява вода, например в имоти, които не се ползват целогодишно или имотът е необитаем, тези граждани ще плащат такса „достъп“.


„Мнението ми е, че това става в момент, когато предоставянето на услугата в страната като цяло е незадоволително. Както неведнъж съм посочвала – и през 2019 г. жалбите, свързани с качеството на ВиК услугите са на първо място в сектора. Цели населени места без вода се обръщат към омбудсмана. Непрекъснато постъпват жалби от цялата страна за аварии по ВиК мрежата. В Доклада за дейността на КЕВР за 2019 г. е отбелязано, че отчетените показатели за качество, като: общи загуби на вода; аварии по ВиК мрежите; налягане във водоснабдителната система; рехабилитация на водопроводната мрежа и пр., „са много далеч от определените дългосрочни нива, и за постигнато им ще са необходими значителни усилия от ВиК сектора.“  Тази промяна не е в интерес на гражданите и няма да доведе до намаляване на авариите по старата и амортизирана ВиК мрежа, няма да гарантира достъп до услугата. Необходим е ефективен контрол върху дейността на ВиК дружествата. В случай обаче, че тази компонента остане, становището ми е, че тя следва да бъде включена в цената само при реално ползвана услуга – по примера на електроснабдяването за битовите клиенти“, пише общественият защитник.


Във връзка с преразглеждане на цените на ВиК услугите (чл. 85, ал. 1, т. 2) доц. Ковачева изтъква, че процедура за преразглеждане на цените се открива от комисията служебно или по искане на ВиК оператори, при наличие на две условия, едното от които е увеличение на ценообразуващи елементи (цени на горива, електроенергия, базови консумативи, минимална работна заплата, водни количества и други), без да е фиксиран праг на това увеличение.


„Действително, за условията и редът за преразглеждане на цените се препраща към наредба, но смятам, че е необходимо това да бъде разписано в ЗВК“, препоръчва омбудсманът. 


По отношение на общите условия на ВиК операторите и последващи изменения в тях (чл. 86), доц. Ковачева посочва, че не е предвидено общите условия да се одобряват от Комисията за регулиране на ВиК услугите, което смята за съществен пропуск. Това от своя страна елиминира и проверката на Комисия за защита на потребителите, съгласно чл.148, ал.2 от Закона за защита на потребителите, за неравноправни клаузи.


Във връзка с предвидената възможност ВиК операторът да се снабди със заповед за изпълнение на парично задължение, независимо от неговия размер, омбудсманът смята за наложително преди да се пристъпи към тази възможност, да се предвиди ред за доброволно решаване на спорове, като например: покана за доброволно изпълнение, в която изрично да бъде посочен срок за плащане на задължението, след изтичането на който, при неизпълнение на задълженията на длъжника да бъде разяснено, че ще бъдат предприети действия за принудително събиране на задължението.


В становището на омбудсмана е отделено място и за дистанционното отчитане на водомерите (§ 10 от ПЗР)


В ПЗР на ЗВК е предвидено, че инсталираните нови водомери и подменените такива, следва да имат възможност за дистанционно отчитане. Вменен е ангажимент на ВиК оператора да изгради и поддържа система за дистанционно отчитане на водомерите. 


Водомерите за топла вода следва да могат да се отчитат дистанционно и от фирмите за дялово разпределение. 


„Към момента не става ясно как ВиК операторите и фирмите за дялово разпределение ще имат възможност за дистанционен отчет, тъй като  използват различен софтуер за отчитане на данните, нещо което се посочва досега като проблем за дистанционното отчитане“, пише доц. Ковачевa.


В заключение тя изразява увереност, че министерството ще предприеме необходимите действия, за да може новият ЗВК да гарантира правата и интересите на потребителите на ВиК услуги.





Становището тук