Омбудсманът Диана Ковачева връчи двете специални награди на церемонията „Лекар на годината 2019“

Омбудсманът Диана Ковачева връчи двете специални награди на тържествената церемония „Лекар на годината 2019“, която по традиция се организира от Българския лекарски съюз в навечерието на 19 октомври по повод Деня на българския лекар.

виж повече >

Становища и искания до Конституционния съд

1 2 3 4 5 6 7 8 9 [10] 11 »
Добави във Facebook

Становище на омбудсмана относно Национална програма за достъпна жилищна среда

№ 04-266/29.07.2019 г.

ДО

Г-Н БИСЕР ПЕТКОВ

МИНИСТЪР НА ТРУДА

И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА



Относно: обществено обсъждане на проект на Национална програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност, публикуван на 28.06.2019 г.


 



УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПЕТКОВ,




Във връзка с публикувания за обществено обсъждане проект на Национална програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност извеждам следните проблеми и настоявам за тяхното разрешаване:


1.  Не става ясно къде ще бъде специализираното звено и къде точно да се обръщат правоимащите за подаване на документи – към дирекциите „Социално подпомагане“, към Министерството на труда и социалната политика на ул. „Триадица“ № 2 или някъде другаде. Трябва да има сигурност и яснота още в самата програма, тъй като в противен случай може да се достигне до сериозно затрудняване на хората с увреждания.


2. Както в становището, което изпратих по време на общественото обсъждане на Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания, отново отбелязвам, че е неправилно ограничението, което не позволява на всички лица, които имат публични задължения, подлежащи на принудително събиране, да получат подкрепа от Министерството на труда и социалната политика по Националната програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност за изграждане на достъпната им среда. Разпоредбата ограничава хора с увреждания, които точно поради липсата на достъпност на средата са останали без възможност за образование, квалификация и получаване на доходи, чрез които да заплащат публичните си задължения (напр. за данъка върху имота, в който живеят или за автомобила си).


3.  Освен самото изискване за липса на публични задължения, неправилно в програмата е въведено и условието за представяне от кандидатите на нотариално заверена декларация, че нямат подобни задължения. Това ще затрудни правоимащите и ще ги натовари с излишни разходи за нотариална заверка. Условието за нотариална заверка е и безсмислено, при положение че в чл. 16, ал. 1 от проекта на програмата е предвидено, че Министерството на труда и социалната политика извършва служебна проверка дали са налице подобни обстоятелства.


4. В проекта е включено изискване и на други етапи от реализиране на процедурите по програмата представяне на нотариално заверени документи, което увеличава административната и финансовата тежест за желаещите да ползват програмата.


5. В изброяването в чл. 6, ал. 1 кой може да кандидатства и да подава документи по програмата са пропуснати законните представители на хората с увреждания и упълномощените от тях лица. Изключени са и лицата, които живеят в жилища под наем. Голям е броят на хората с увреждания, които не притежават собствени жилища и са настанени под наем в общински жилища или са наели жилища от свободния пазар. Би следвало собствениците на такива жилища също да кандидатстват, ако договорите за наем са вписани и за срок, примерно, не по-малък от пет години.


6. Не са установени никакви ограничения при финансиране на СМР за едно и също жилище. Например, в чл. 75, ал. 2 от ЗХУ, помощта за преустройство на жилище може да се ползва повторно след 10 години. В чл. 11, ал. 1, т.6 на националната програма се дава възможност за ново финансиране, ако кандидатът не е финансиран в предходен период. Когато кандидатът е етажна собственост, е резонно да бъде отново финансиран само ако предмет на проекта е друго жилище/жилища и ако дейностите вече не са изпълнени.


7.   Неясно защо се ограничава минималната стойност на проектите от 12 000 лв., при положение че няма други програми и проекти, които да обхванат изграждане на достъпна среда до тази стойност. Това ограничение следва да отпадне.


8. Неправилно е ограничаването на програмата само за СМР за изграждане/поставяне на съоръжения за преодоляване на различни нива, а се пропускат други необходими дейности – например ремонтни дейности за разширяване на входна външна врата, през която не може или трудно преминава инвалидна количка, поставяне на предпазни парапети или други средства за обезопасяване и  др.


9.    В обявата по чл. 10, ал. 2 е посочено само друга информация – трябва да се уточни, че информацията е свързана с процедурата.


10.    Не е ясен статута на документа „писмо“ по чл. 10, ал. 3, т.1. Образците и приложенията, които са споменати в чл. 10, не са дадени към проекта. Но ако писмото от АСП дава права по програмата, следва да бъде регламентиран и ред за обжалване в случаите, когато АСП отказва да го издаде/попълни.


11.   В чл. 14, ал. 4, т. 3 от програмата следва да се включи, че експертната комисия изпраща писмено съобщение до кандидатите за представяне на липсващи документи.


12.   В проекта на програмата не се предвижда възможност за оспорване на отказите за финансиране на проекти, което ограничава правото за защита срещу незаконосъобразни актове.


13. Проектът предвижда договора за СМР да се сключва между лицето кандидат и изпълнител. В чл. 17, ал. 1 не е предвиден срок, в който да бъде сключен договора за СМР. В ал. 3 е предвидено, че в договора ще се регламентират и разплащанията с МТСП. Очевидно това е сложен договор, в който са включени повече от две страни. Смятам, че с оглед постигането на сигурност за всички страни по него и за избягване на риска от различни практики, следва текстът на договор също да е предложен като образец или общи условия. Ако възлагането по такива договори е предмет на регламентация от законодателството по обществени поръчки, това трябва също да бъде съобразено в програмата.     14. Намирам за правилно разплащанията по договорите за СМР да се извършват между МТСП и изпълнителите. Следва обаче да се поясни какви средства ще постъпват при кандидата, в неговата банкова сметка, разкрита съгласно изискванията на чл. 61, ал.1 от ППЗХУ.


15.  Не е ясно дали за дейността Обучение може да се кандидатства само като допълнителна дейност към приспособяването на ППС или може да се кандидатства и като единствена основна дейност по компонент 2.


16.     Не са установени никакви изисквания към автомобилите, за които лицето може да иска финансиране – дали да е нов или до колко години, дали да е само за един собствен или в семейна имуществена общност, през колко години може да се кандидатства и др.


17.     Не е ясен статута на документа „Социален доклад“ по чл 23, ал. 3, т.2. Нужно е да се регламентира процедурата за неговото издаване и възможностите за обжалване.


18.     Не са добре разграничени договорите по чл. 29 и чл. 30. В чл. 30, ал. 2, изр. Последно има препращане към договора по ал. 1, който е за обучение.



19.        По отношение на договорите по чл. 29 и 30 важат също съображенията, изложени по-горе в точки 13 и 14.




С уважение,                                                                 

МАЯ МАНОЛОВА
                                                                          

ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ