„Подкрепям изцяло инициативата за промяна на финансовата помощ за хората с увреждания да бъде обвързана с размера на линията на бедност. Смятам, че това е по-добрият подход в сравнение с предишния и е значително по-справедлив.“ Това каза омбудсманът Диана Ковачева на заседанието на Националния съвет за хората с увреждания /НСХУ/, на което се обсъди проект на Постановление на МС за определяне размера на линията на бедност за страната за 2020 г.

28 октомври 2019 г.

„Подкрепям изцяло инициативата за промяна на финансовата помощ за хората с увреждания да бъде обвързана с размера на линията на бедност. Смятам, че това е по-добрият подход в сравнение с предишния и е значително по-справедлив.“ Това каза омбудсманът Диана Ковачева на заседанието на Националния съвет за хората с увреждания /НСХУ/, на което се обсъди проект на Постановление на МС за определяне размера на линията на бедност за страната за 2020 г.

По думите й увеличението от 348 лв. на 363 лв. няма да е достатъчно, за да бъдат разрешени проблемите с размера на финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания.

Тя допълни, че този размер на линията на бедност не е достатъчен на фона на минималната заплата и увеличението на пенсиите и допълни, че е важно да се обмисли следващата стъпка - други социални плащания да бъдат обвързани с линията на бедност.

„За омбудсмана буди тревога фактът, че значителна част от населението продължава да бъде с доходи под линията на бедност“, аргументира тезата си доц. Диана Ковачева.

На заседанието на НСХУ тя настоя в проекта на Плана за действие за изпълнение на Националната стратегия за хората с увреждания за 2016 – 2020 г. да бъдат отразени Заключителните наблюдения на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания и отправените препоръки към нашата държава.

Ковачева акцентира, че в Плана следва да бъдат включени мерки, с които да се търси адекватно решение във връзка с института на запрещението.

          Тя препоръча да се ускори процесът по превеждане на български език и ратифициране на Факултативния протокол към Конвенцията за хората с увреждания, който дава възможност за индивидуални жалби към Комитета.

Омбудсманът подчерта още, че са необходими действия за спешно разрешаване на проблема с медицинската експертиза, тъй като тя оказва сериозно отражение върху правата на хората с увреждания и за изпълнение на целите на Националната стратегия за хората с увреждания.

Друг проблем, който постави доц. Ковачева на заседанието, бе свързан с учебните помагала за децата със специални образователни потребности. Тя информира, че при среща с образователния министър, той се е ангажирал с проблема.

По отношение на висшето образование омбудсманът настоя за осигуряване на адекватни възможности за достъп на хора с различни увреждания до образование във висшите училища, включително за хората с намален слух.

„Имаме жалби, свързани с неосигурени възможности за обучение на студенти с намален слух, поради липса на жестови преводачи или невъведени подходящи форми за провеждане на изпити“, каза още общественият посредник.

Ковачева поиска да бъдат обективно отразени и измененията в правомощията на институцията на омбудсмана в Доклада за изпълнението на заложените дейности в Плана за действие за периода за изпълнение на Националната стратегия за хората с увреждания.

 „Миналата година беше направена промяна в Закона за омбудсмана, която ни предостави възможност да кандидатстваме за статут „А“. Бих искала да бъдат добавени новите правомощия на омбудсмана. На първо място да насърчава правата на човека, което е важно, а на второ - правомощията, свързани със защитата на правата на човека от посегателства от страна на частния сектор. Също така и по-прозрачна процедура за избор и назначаване на омбудсман и неговия заместник, както и на служителите в институцията“, посочи доц. Диана Ковачева. 

По думите й е престижно за България да се спомене, че институцията на националния обществен защитник от тази година е вече е акредитирана с най-високия статут „А“ за правозащитна организация.

„През 2018 г. бяха предприети реални действия за конкретна реформа в политиките за хора с увреждания. Омбудсманът беше част от тези действия, свързани с промяна в законодателството“, заяви още Ковачева.