През 2019 г. институцията на омбудсмана на Република България беше акредитирана с най-високия СТАТУТ „А“ на ООН в съответствие с Парижките принципи като Национална институция в защита на правата на човека (НИПЧ).

   Измененията в Закона за омбудсмана от 2018 г. предоставиха на институцията правомощия да приема и разглежда жалби и сигнали за нарушения на права и свободи на гражданите не само от страна на държавните и общинските органи и техните администрации, или от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги, но и от частноправни субекти. При изпълнение на това си правомощие омбудсманът може включително да отправя предложения и препоръки за насърчаване и защита на застрашените права и свободи на гражданите от частноправни субекти. Тенденцията от последните години за уличаване броя на жалбите е в резултат на високото доверие към омбудсмана, на съдействието, което получават гражданите и организациите и не на последно място на провежданата последователна политика за активно отваряне на институцията към обществото чрез срещи с неправителствени организации и професионални сдружения, срещи с граждани, обединени за решаване на определен проблем, провеждане на кръгли маси по конкретни теми, по-чести посещения в специализирани институции, увеличаване на времето за личен прием в приемната и организиране на различни видове приемни дни в редица населени места.

   Омбудсманът може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите; отправя искане за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление до Върховния касационен съд и/или Върховния административен съд.
По отношение на нормотворческия процес, омбудсманът  прави предложения и препоръки за отстраняване на причините и условията, които създават предпоставки за нарушения на правата и свободите, включително предложения за промени в нормативната уредба; предоставя становища на Министерския съвет и на НС по законопроекти, които се отнасят до защитата  на правата на човека.

   Общественият защитник наблюдава и насърчава ефективното прилагане на подписани и ратифицирани международни актове в областта на правата на човека, включително и отправя предложения и препоръки до НС и до Министерския съвет за подписване и/или ратифициране на международни актове в областта на правата на човека. Омбудсманът наблюдава приложението в България на следните международни правни актове:
•    Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация (ICЕRD);
•    Международен пакт за граждански и политически права (ICCPR);
•    Международен пакт за икономически, социални и културни права (ICESCR);
•    Конвенция на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW);
•    Конвенция на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (CAT);
•    Конвенция на ООН за правата на детето (CRC);
•    Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (CRPD/КХПУ);
•    Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ към Съвета на Европа);
•    Хартата на основните права на ЕС (Хартата).

   Омбудсманът изпълнява функциите на Национален превантивен механизъм по смисъла и в съответствие с Факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, приет на 18 декември 2002 г.

   В периода 2019 - 2021 г. омбудсманът на Република България администрира и създадения по реда на Закона за хората с увреждания Съвет за наблюдение на националната политика за хората с увреждания.