Новини

25 април 2025 г.

Институцията на омбудсмана изпрати препоръки до Съвета за електронни медии и генералния директор на Българското национално радио заради редица жалби от граждани, в които те изразяват дълбокото си възмущение от излъчено предаване по програма „Христо Ботев“ на БНР. Те твърдят, че в него са направени недопустими и дискриминационни изказвания по адрес на турската етническа общност в България, включително и определяне на темата на разговора: „Защо не обичам турците, защо мразя турците?“.

Става въпрос за предаването от 8 март т.г., в което на г-н Антон Митов, директор на „Архивен фонд“ на БНР, гостува директорът на програма „Христо Ботев“ на БНР г-н Кин Стоянов.

В него двамата разказват за свое пътуване през Сърбия до Братислава и Виена, където представят спектакъл - нов прочит на романа на Иван Вазов „Под игото“ с актьора Руси Чанев. На сайта на БНР каченият запис спира точно в момента, в който двамата влизат в разговор на тема „робството и против него“.

Пълният запис на предаването бе предоставен на институцията на омбудсмана, след като беше изискан от БНР, в резултат на което са направените препоръки.  

В писмата си до БНР и СЕМ главният секретар на омбудсмана д-р Айсун Авджиев подчертава, че според жалбоподателите този разговор не само нарушава основните принципи на журналистическа етика, но и противоречи на Конституцията на Република България, Закона за радиото и телевизията и Закона за защита от дискриминация, които категорично забраняват всяка форма на език на омраза и подбуждане към дискриминация на етническа основа.

Той посочва, че свободата на изразяване на мнение, неговото разпространение, свободата на словото и печата, не включват расизма, ксенофобията, хомофобията или каквато и да е друга форма на нетолерантност на основата на един или повече от защитените по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. признаци.

„В случая има оплаквания от граждани срещу безспорно установени лица, които са упражнили правото си да изразят и разпространят мнението си за конкретен етнос-турският. С цел превенция и недопускане на подобна дискриминационна реторика, следва да бъдат предприети мерки за поддържане на медийна етика и толерантност в ефира на националното радио.  Правото на свобода на изразяване на мнение не е абсолютно – напротив, то е съпроводено с отговорности и задължения и може да бъде ограничавано в интерес защита на правата на другите български граждани“, допълва главният секретар на омбудсмана.

Във връзка с конкретния разговор, излъчен в национален ефир по БНР главният секретар на инситуцията подчертава, че формулираните теми имплицитно съдържат хипотезата, че гражданите с различна етническа принадлежност са хора, които не бива да бъдат приемани в обществото.

„Конституцията на Република България прогласява, че всички хора се раж­дат свободни и равни по достойнство и права, и че всички хора са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или приви­легиите, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлеж­ност, лично и обществено положение или имуществено състояние (чл.6 от Конституцията)“, категоричен е главният секретар.

Авджиев допълва още и че този конституционен принцип е намерил детайлно развитие в Закона за защита от дискриминация, който урежда защитата от всички форми на дискриминация спрямо всички засегнати лица. Целта му е да осигури правото на всяко лице на равенство пред закона, на равенство в третирането и възможностите и ефективна защита срещу дискриминация. Забранява всяка пряка или не­пряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, се­мейно положение, имуществено състояние или на всякакви други при­знаци, установени в закон или в международен договор, по който Репу­блика България е страна.

„Тази законова забрана има за цел ефективна борба и превенция на социалното явление дискриминация, чиито проявни форми и корени, са видни в обществото ни“, посочва д-р Авджиев.