Новини

17 декември 2024 г.

Недостатъчен брой специалисти, препълнени с деца специални групи в детските градини, оказване на натиск върху детето с увреждане или със специални образователни потребности (СОП), враждебно отношение и отхвърлянето му от общата образователна система, липса на помощник учители и данни за броя на паралелките, в които има назначени такива, ощетяване на учениците с индивидуалните програми. Това бяха част от констатациите, направени от експерти по време на дискусия, организирана в институцията на омбудсмана на тема: „Право на достъп до образование за децата със СОП“. Тя се проведе в рамките на Съвета за наблюдение, който действа съгласно Закона за хората с увреждания и се администрира от омбудсмана.

Сред посочените проблеми бяха още липсата на толерантност и емпатия сред децата в училище към техните съученици с по-специални потребности. За това вина има и семейството, и обществото ни, и учебната среда като цяло, която не възпитава социално-емоционални умения, които са базисни за способността да опознаеш другия, да развиеш чувства на разбиране и желание да помогнеш на другарчето си, което среща трудности да се адаптира в училище.

Общо 20 725 ученици със специални образователни потребности от 1 до 12 клас са обхванати от образователната система през учебната 2023-2024 г., но едва малко над 1 000 учат на втори гимназиален етап, а 1/3 от децата с увреждания към 2024 г. остават извън образователната система. Същевременно в регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование работят 1 143 специалисти. Педагогическите кадри в приобщаващото образование са само 4 846, от тях 1 388 са ресурсни учители, 1 180 са психолози, 869 – логопеди, 687 – педагогически съветници, 408 – възпитатели, 134 са учители за деца с нарушено зрение, 108 – непедагогически персонал, 99 – социални работници, 70 – рехабилитатори на слуха и говора, 19 – учители на деца с умствена изостаналост, 12 – учители на деца с увреден слух, 5 – рехабилитатори и само 2 – ерготерапевти. Тази тревожна статистика изнесе директорът на „Права на детето“ към институцията на омбудсмана д-р Ева Жечева.

„В детските градини и училища са назначени 3 461 специалисти – ресурсни учители, психолози, логопеди, като средната осигуреност на децата със специалисти е 70%, най-ниската е в Хасково – 56.6%, а най-високата в София – 86,5. Едва 597 са помощниците на учителите“, допълни цифрите д-р Жечева. Тя посочи още, че в Центровете за специална образователна подкрепа се обучават 2 837 деца и ученици, от които 242 са в подготвителна група.

„Общо 3 902 ученици със СОП се обучават в професионални паралелки, като част от тях са в изнесени паралелки в Центровете за специална образователна подкрепа, като са разработени специални програми за обучение. По натурални показатели на Министерството на финансите децата и учениците със СОП са 25 137 за 2023 г.“, обобщи Ева Жечева.

Главният секретар на институцията на омбудсмана д-р Айсун Авджиев подчерта, че през последните години има трайна тенденция за увеличение на оплакванията, свързани с интеграцията на децата със СОП и достъпа им до качествено образование. Той открои два извода. Първият, че родителите на деца с увреждания и на деца със СОП държат изключително много на приобщаването на децата в образователната система, както и на достъпа им до качествено образование. А вторият, че приобщаващото образование има ключово значение за много общности, като инструмент срещу дискриминацията, обществените стереотипи и стигмата, насърчава участието и преодолява бариери пред обучението на всички деца и затова в него трябва да се инвестират много обществени ресурси, подкрепа и внимание.

 „Родителите споделят, че образованието на децата им и достъпа до предучилищните групи е всекидневна битка, която те водят в името на своите деца. Семействата им се сблъскват със стена от системни проблеми, отхвърляне, формалност, липса на ориентация на учителите за работа с тези деца, неразбиране на увреждането, което води до напрежение между родители и системата на образование и често остава само документално. Защото на особеностите на децата с увреждания и със СОП се гледа като на дефицит, а не като ресурс, върху който трябва да се изграждат стратегии и подходи“, каза Авджиев.

Той подчерта още, че в институцията на омбудсмана постъпват и жалби от директори или от учители, които се оплакват, че към училището или към класа им са насочени повече деца със СОП, което на практика показва в каква трудна обществена среда се развива приобщаващото образование.

„Имаше и призиви децата със СОП и с увреждания да се отделят в специални класове и училища, за да не пречат на развитието на другите деца“, акцентира Айсун Авджиев и добави, че един от основните проблеми е липсата на достатъчно подготвени кадри – логопеди, психолози, ресурсни учители, помощник-учители.

Експерти от министерствата на здравеопазването и социалната политика, РУО – София-град, Агенцията за хората с увреждания, Комисията за защита от дискриминация, Националното сдружение на общините, ДАЗД, представители на неправителствени организации, сред които НМД и УНИЦЕФ, родители на деца с увреждания, директори на училища и детски психолози, обсъждаха настоящите трудности пред децата със СОП и техните семейства, както и намирането на възможните решения. Те се обединиха около становището, че въпреки стъпките, предприети за интегрирането на децата със СОП, има още много какво да се направи, така че процесът да не изглежда все още като „мисия невъзможна“.    

Сред тези решения са включването на приобщаващото образование във възможностите за подготовка и обучение на учители;  приемането и подкрепата на индивидуалността на всяко дете; адаптирането на учебно съдържание, като основен компонент на приобщаващото образование и част от дизайна на подкрепящата и приобщаващата среда в съвременното общообразователно училище, мост между държавните образователни изисквания и възможностите на учениците с различни затруднения, който им дава шанс да учат заедно със своите връстници; правилно насочени финансови средства за развитие на иновативна и гъвкава обучителна образователна среда и др.