Новини

„Докато при обществените поръчки, организирани от директорите на училищата, водещо при избора на фирма доставчик е най-ниската цена, а не качеството, не можем да говорим за здравословно хранене при децата в детските градини и училищата.“ Това заяви омбудсманът Мая Манолова днес по време на форум за здравословното детско хранене, организиран съвместно с Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, хранителния бранш, Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието и науката.

По думите й, при обществените поръчки не се взимат предвид двата подзаконови нормативни акта за ученическото хранене – Наредба 9 и Наредба 37, изготвени от Министерство на здравеопазването и Министерство на земеделието, храните и горите, а се търси най-ниската цена. Между двете съществува и противоречие – наредбата на здравното министерство има конкретни изисквания към всички храни и продукти, а тази на земеделското министерство препраща към БДС стандарта.

По отношение на безплатната училищна закуска, която се предоставя по правителствена програма, ситуацията е идентична. „Ако някой може да ми каже каква изобщо закуска може да се осигури за 42 стотинки, не говорим за това да е здравословна, аз наистина ще го изслушам с интерес“, категорична бе Манолова.

Според нея, в училищните комисии не присъстват представители на Агенцията по безопасност на храните и Регионалната здравна инспекция, което води до предоставяне на различни менюта и поставя под въпрос качеството на храната. Манолова показа седмично меню на дете в детска градина, което за закуска в един от дните получава корнфлейкс с прясно мляко, а за обяд, заедно с таратора и салатата, корейска мусака, която няма нищо общо с традиционната българска кухня.

„Ако в училищните столове има някакъв контрол, то ситуацията в част от училищните лавки е наистина притеснителна. В тях може да се купят чипсове, газирани напитки, както и фъстъци, които съдържат овкусители, модифицирано нишесте, палмово масло, соя, гума арабика и оцветители, сред които брилянтно синьо, меден хлорофил и татразин, който може да има неблагоприятни последици върху дейността и вниманието при децата“, даде за пример омбудсманът.

Общественият защитник представи официална статистика, според която над 26% от децата в България на възраст между 5 и 18 години са с наднормено тегло. По данни на Световната здравна организация, страната ни се нарежда на 5-то място по детско затлъстяване. Всеки 4-ти първокласник е с наднормено тегло, а всяко 6-то дете с форма на затлъстяване. Омбудсманът допълни, че близо 70% от разходите за здравеопазване на година отиват за борба с хронични болести, в основата на които стои липсата на здравословно хранене.

„Нужни са съвместни, координирани и решителни действия на институциите, на законодателите, на производителите, на контролните органи, на родители, на учебните заведения“, заяви Манолова. Тя добави, че са необходими ясни критерии за качеството на храните, усъвършенстване на нормативната уредба, засилване на контрола и повече финансиране.

Цялото изказване на омбудсмана тук