Новини

Тази година посрещаме Световния ден на детето – 20 ноември с много тревога за децата и техните права, в ситуация на увеличени рискове от бедност и социално изключване.

 Извънредното положение в страната ни, въведено с оглед на епидемичната обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 изправи хиляди деца и семейства пред редица предизвикателства, с които те се опитват да се справят в този труден период. Въпреки усилията, които те полагат, пандемията вече има драматично въздействие върху най-уязвимите групи, особено при децата с увреждания, децата от аутистичния спектър, със зрителни нарушения, върху децата и младежите с интелектуални затруднения, както и върху техните семейства. Голяма част от децата и младите хора са особено чувствителни към изолацията, която в повечето случаи изостря състоянието им и отключва различни прояви, като агресия или хиперактивност. Наблюдава се по-висок риск от психични смущения, страх, тревога, посттравматични натоварвания, условия за психични страдания.

В институцията на националния омбудсман всеки ден постъпват десетки жалби, в които родители търсят подкрепа за децата си, настояват да бъдат предприети мерки за подкрепа на децата със специални образователни потребности и защита на правото им на образование, майки на деца с увреждания над 14 години заявяват, че не могат да работят дистанционно от дома си и нямат възможност да ползват платен отпуск, затова искат мерките да включват и тази група семейства. Изостряне на родителските конфликти и страдащи деца, които попадат в центъра на споровете. Непропорционални мерки за безопасност, които ограничават правата на децата и младите хора в резидентни услуги, зелени коридори, дигитално изключване от образователната система, липса на социална чувствителност, са само малка част от въпросите, които се поставят пред мен и те предполагат отговорни и трудни решения.

Иска ми се обаче в този труден период, обхванал целия свят, да си припомним едно друго време, когато грохота от падането на берлинската стена възвести края на една  огромна човешка илюзия белязала няколко човешки поколения, но той отбеляза и едно друго знаменателно събитие – когато светът даде своето най-искрено обещание на децата – че ще направи всичко по силите и възможностите си, за да защити права им – да живеят, да растат, да учат, да бъдат чути и да развият своя пълен потенциал, обещание, което днес особено отговорно трябва отново да повторим. Защото пандемията с особена чувствителност разкри слабостите на нашите обществени системи, на средата, в която отглеждаме и възпитаваме децата. Издигна нови бариери пред правата на децата и показа колко усилия трябва да положим, за да отговорим на техните потребности, да бъдем на нивото на обещанията, които всички дадохме. Тези събития ни дават и възможност за оптимизъм, защото ако мислим и действаме отговорно нещата няма да се толкова драматични.

Конвенцията на ООН за правата на детето, приета на днешният ден, е първият международен правен договор в областта на правата на децата. С нейното приемане правата на децата придобиват силата на закон, тя е жив и вдъхновяващ документ, който ни дава възможност перманентно и критично да оценяваме статута и положението на детето в обществото. Като висш инструмент тя не само ни служи в борбата срещу потъпкването на правата на децата, но и в осъществяването на тези права. Конвенцията признава децата като равноправни хора и същевременно като специфична обособена част от обществото ни. Конвенцията е насочена към бъдещето и е нашето общо задължение към него, защото децата ни са тези, които ще трябва да продължат усилията за създаване на един по-справедлив и по-човечен обществен ред. Всяка държава, която е поела отговорността към своите деца, трябва да им предостави и права, и грижа, да ги защитава при нарушаване на техните права и особено от нехуманни действия на възрастните спрямо тях, да им предостави възможност да присъстват и да участват в обсъждането на проблеми, които ги касаят, и във вземането на решения, в зависимост от степента на зрялост и готовност за това.

Днешната ситуация на децата показва, че те още повече се нуждаят от специална грижа, а правата им все още не са напълно реални права. Премахването на бедността е едно от най-големите предизвикателства, пред което са изправени много български деца. Голям брой деца все още са подложени на насилие и злоупотреба, както и на неравенство и дискриминация. Телесното наказание е социално и юридически толерирано, и широко разпространено. Недовършените реформи нарушават детските права, продължаваме да изпращаме деца в поправителни интернати за простъпки, за които трябва да осигурим интегриран и холистичен социален подход, а не наказания. Обществената ни среда е недружелюбна към децата с увреждания. Въпреки някой окуражаващи постижения, българското семейство не се чувства достатъчно подкрепено в своята отговорна родителска роля. Системата за закрила има нужда от нови подходи и ресурси, нейното състояние е критично тревожно. Децата и младежите без родителска грижа имат нужда не само от нашето милосърдие, а от устойчив социален план за подкрепа, за да имат шанса за ефективна социална интеграция.

Това прави ситуацията тревожна, затова децата, които растат в ситуация на COVID – 19 трябва да бъдат в центъра на общественото ни внимание и подкрепа. Да говорим и действаме отговорно в името на техния най-добър интерес. Как променяме техния живот и възможности към по-добро, за да израстват като отговорни и уверени хора, които могат да правят избори и демокрацията е тяхната органична същност.

Като омбудсман на Република България, който има законов и морален ангажимент за защита на правата на децата, публичен защитник на техните права и интереси, следвайки международните стандарти, днес искам ясно, високо и отговорно да заявя, че моя грижа и отговорност е състоянието на децата и техните права. Затова ще продължа да бъда активна и критична по отношение на проблемите, с които децата и техните семейства се срещат всеки ден. Ще следя здравното, социалното, образователното, икономическото и свързаното със свободното време на децата влияние на пандемията върху техните права. Усилията ще продължат да бъдат насочени към търсене на алтернативни и ефективни решения за децата и подкрепа на родителството, ще мотивирам компетентните институции и ще задействам незабавни мерки за препоръки, за да се гарантира, че децата ще получат необходимата им грижа, подкрепа и внимание, достъп до основни услуги за деца, включително образование, здравеопазване, социални и административни услуги. Особеното внимание на институцията ще продължи да бъде насочено към децата, чиято уязвимост е допълнително повишена, вследствие на изключителните обстоятелства, причинени от пандемията.

Бих искала днес да се обърна към политиците, обществото и към всеки възрастен, нека всички заедно да направим светът едно по-различно място за децата ни, нека да им осигурим възможност за щастливо детство, защото никой не може да им го върне след това, да се вслушваме по-често в детската гледна точка и тяхното мнение да бъде чуто и взето под внимание при процесите на вземане на решения за пандемията. Децата трябва да разбират какво се случва и да усещат, че участват в решения, които се вземат в отговор на пандемията.