Новини

„В българския обществено-политически  живот  има едно стандартно оправдание за използването на езика на омразата. И то е свързано с друго оправдание, за друго основно право – правото на свободно изразяване, на свободата на словото“. Това заяви омбудсманът Мая Манолова по време на дискусия за противодействие на речта на омразата, организирана от неправителствени организации.   

„Тук във всички случаи става дума за необходимостта да бъде намерен и постигнат баланс. Ясно е, че в чл. 41 на конституцията (б.ред.  - всеки има право да търси, получава и разпространява информация),  са защитени и правото на информация, и свободата на изразяване. Но, въпреки че са основни права, е и факт, че те не могат да си пречат и да се бият с други основни права. В България този баланс е тежко  нарушен и то в полза на езика на омразата, като удобно акцентиране върху чувствителните признаци, свързани с пол, раса, етнос, сексуална ориентация“, допълни Манолова.  

Тя даде пример с често срещани вестникарски публикации, в които фокусът е поставен върху етническата принадлежност, без това да дава допълнителна стойност на информацията.  

„Циганин рецидивист изнасили възрастна жена“ е нещо стандартно, докато ако става дума за българин извършил същото престъпление, изразът ще бъде например – „36-годшен мъж изнасили възрастна жена“, посочи омбудсманът.

          Мая Манолова допълни, че от работата й като обществен защитник е забелязала, че  вече има примиреност и толеранс в обществото по отношение на ползването на езика на омразата.

„Нещо повече, самите жертви не реагират. Те са се примирили и приемат за нормално употребата на подобен арогантен, агресивен и некоректен език по отношение на тях. Вероятно това е и причината, че при мен като омбудсман идват непрекъснато, стотици хиляди жалби, но жалбите срещу ползването на език на омразата са единици, буквално липсват. Защото жертвите не разпознават този проблем“, категорична бе тя.

По думите й, на другия полюс е Европа, където балансът между езика на омразата и политически коректния език е сериозно нарушен, в ущърб на правото на информация, и дори понякога за сметка на свободата на словото.

„Ще дам пример с прикриването и неоповестяването на случаите на сексуални посегателства върху жени по време на коледните и новогодишните празници в Германия, когато само, за да не се наблегне на чувствителните признаци, че става дума за емигранти, тези факти бяха спестени за широката общественост. И това определено е погазване на правото на информация. Така че търсенето и намирането на точния баланс е задача номер едно в борбата с езика на омразата“, категорична бе Манолова.