„Хората които подават сигнали за нередности трябва да бъдат стимулирани да го правят като им бъде осигурена ясна защита.“ Това каза днес омбудсманът Диана Ковачева на кръглата маса „Защита на разобличителите в България, организирана от Асоциация „Прозрачност без граници“.
Повод за форума става новоприетата Директива на Европейския парламент и на Съвета на Европа, за защита на лица, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза, като целта е въвеждане на общите европейски стандарти за защита на лицата, сигнализиращи за нередности.
„За мен като омбудсман е важно да бъдат защитени трудовите права на хората, които подават такива сигнали, защото те много често са заплашени от уволнение, а защитата би следвало да се разпростира и върху членовете на техните семейства, защото уволнението засяга всичките им близки“, акцентира доц. Ковачева. Тя допълни, че не трябва да се допуска тормоз върху гражданите, които подават сигнали, включително като биват лишавани от професионални стимули.
„Всеки може да бъде тормозен от своя пряк началник, когато се окаже, че подава сигнали срещу него“, обобщи тезата си омбудсманът.
По думите й закрилата следва да се изразява в скриване личността на подалия сигнала, но също така и да защитава този срещу когото е подаден сигнал, до момента, в който не стане ясно, че наистина има извършено нарушение.
„Директивата предвижда възможности за обезщетяване на вреди, които служители на дадена администрация са претърпели в резултат подаването на сигнала. Също така защитава едно много важно право – правото на свободата на изразяване на тези лица, които подават сигналите“, посочи още омбудсманът.
Според нея тази Директива е много важна, защото тя осигурява по-пълноценна възможност за прилагане на Хартата за основните права на Европейския съюз, която въвежда и нови права, каквато е добрата администрация.
„Смятам, че подаването на сигнали в администрациите допринася именно за справяне с т. нар. „лоша администрация“. Знаете, че европейският омбудсман също е ангажиран с приемането на сигнали и следи за добра администрация от страна на европейските институции, а националните омбудсмани сме ангажирани със защитата на правото на добра администрация на гражданите“, отбеляза още доц. Ковачева. Тя добави, че в институцията получава голям брой сигнали за нарушаване правото на добра администрация, но и по други теми, които пак са свързани с прояви на лоши практики.
„Фактът, че има 2 години период, в който Директивата трябва да бъде транспонирана от страна на държавите-членки, не бива да ни успокоява и да чакаме последния момент, защото изискването към нашата държава и останалите държани-членки на ЕС е да бъдат въведени канали за ефективна защита. Това изисква не само промени в законодателство, което е много важно, но и сформирането на широка работна група на достатъчно високо ниво, с всички заинтересовани страни - не само участници от администрациите, но също така и с представители на частния сектор, на академичните среди, експерти, които да обсъдят възможностите за защита на гражданите, подали сигнал за нередност“, подчерта омбудсманът. Според Ковачева е необходимо да се работи и с обществото като се проведе сериозна информационна кампания, в която да се обясни, че сигнализиращите за нередности не са доносници, а хора, които защитават обществения интерес и следва да бъдат подкрепяни.
„Аз като омбудсман се занимавам с всички въпроси, които са свързани със защита на основните права и свободи на гражданите, но се ангажирам да следя за това дали директивата ще бъде транспонирана в срок и наистина ефективно. Надявам се, когато работната група бъде сформирана, омбудсманът да бъде поканен да участва, защото към мен също се подават много сигнали, включително и на служители от администрацията и те трябва да имат гаранции, че няма да пострадат за това че са си позволили да се борят за обществения интерес“, заключи Диана Ковачева.