Новини

20 януари 2023 г.

Омбудсманът Диана Ковачева изрази аргументирано становище по Проекта за изменение и допълнение на Наредба №9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, което изпрати по компетентност на служебните министри на околната среда и водите инж. Росица Карамфилова, на здравеопазването д-р Асен Меджидиев и на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков.

Поводът - са обществените консултации за изменение на въпросната Наредба, публикувани на интернет страницата на Портала за обществени консултации.

В становището си омбудсманът подчертава, че в Проекта и Мотивите към него, липсва формуляр за частична предварителна оценка, каквото е изискването по Закона за нормативните актове (ЗНА), която оценка е трябвало да предшества изработването на самия проект.

„Съгласно съдебната практика, липсата на оценка на въздействие е от категорията на съществените нарушения, които водят до извод за незаконосъобразност на съответния акт“, пише националният обществен защитник.

Проф. Ковачева обръща внимание и на друга незаконосъобразност – в проекта има разпоредби, които противоречат на Закона за водите /ЗВ/ и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). 

„Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели /Наредба № 9/ е издадена на основание чл. 135, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 189 от ЗВ. Разпоредбата на чл.135, ал. 1, т. 3 от ЗВ оправомощава министъра на околната среда и водите, министъра на здравеопазването и министъра на регионалното развитие и благоустройството да издават наредба за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. Целта на действащата Наредба № 9 е да защити здравето на хората от неблагоприятните ефекти на замърсяването на питейната вода, като регламентира изисквания към качеството и безопасността й. С нея се определят изискванията към качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели“, посочва Диана Ковачева.

И допълва, че в проекта са въведени разпоредби и изисквания, извън обсега на чл.135, ал.1, т.3 от ЗВ, свързани със задълженията на водоснабдителните организации да извършват оценка на мащаба на течовете и на потенциала за подобрения на намаляването им, за разработване на планове на действие, когато установят дял на течовете над определен праг и др. последващи след това действия.

„Това не съответства и на чл.9 ал.5 от ЗРВКУ, съгласно който КЕВР определя максималния размер на допустимите общи загуби на вода и годишните целеви нива за тяхното ежегодно намаляване при спазване на методика“, пише омбудсманът.

Ковачева посочва и друго несъответствие - осигуряването на достъп до вода за питейно-битови цели, за което се вменяват задължения на кметовете на общини. Например да информират хората без достъп до питейна вода за възможностите за свързване към разпределителната мрежа.

„Тук искам да подчертая, че в ЗВ са посочени изрично контролните функции на кметовете на общини /чл. 191, ал. 1/“, аргументира тезата си омбудсманът.

И я допълва с предоставянето на актуална информация от водоснабдителните организации с примера с фактурите за цената на литър или кубичен метър на доставяната вода; количеството вода, употребено от домакинство, заедно с годишните тенденции на потреблението на домакинството, ако е технически осъществимо и водоснабдителната организация разполага с такава информация; сравнението на годишното потребление на вода на домакинството със средното потребление на домакинствата.

„Посочените дейности са предмет на друга наредба – съгласно чл. 135, т. 15 от ЗВ, министърът на регионалното развитие и благоустройството издава наредба за условията и реда за ползване на водоснабдителни и канализационни системи /Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на  потребителите и за ползване на ВиК системите/“, пише още омбудсманът.

Подчертава и че съгласно чл.1, ал.1 от ЗРВКУ, достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационните услуги се извършват от експлоатационните предприятия за водоснабдителни и канализационни услуги, наричани „ВиК оператори“. Акцентира, че в ЗВ също се използва понятието ВиК оператори, но в Проекта, както и в действащата Наредба №9, обаче се използва понятието „водоснабдителни организации“, без да е дадено определение на това понятие.

Омбудсманът дава и конкретни предложения за подобряване на текстовете, ако изложените от нея аргументи не бъдат приети.

„В § 25 от Проекта, в създадения Раздел 9 „Достъп до вода, предназначена за питейно-битови цели“, в чл.17, ал. 2 да се предвиди участие и на ВиК операторите. Освен това, тук не става ясно кога и как ще се извършва идентифицирането на хората без достъп до вода, подобряването на възможностите за това и т.н. - всеки месец, на три месеца и пр., пред кого и как ще се представя информацията, какви мерки и от кого трябва да се предприемат за осигуряване на качествена питейна вода на засегнатите потребители без достъп или ограничен достъп до питейна вода“, пише омбудсманът.

Предлага в § 26 да се конкретизира срокът, в който абонатите на ВиК операторите ще получават на фактура или по друг подходящ начин информация за действително изразходваните количества вода, цената  на кубичен метър и съобщението за връзката към Интернет страницата, на която е публикувана информацията, посочена в Приложение №5. В Проекта е предвидено това да става най-малко веднъж годишно, но омбудсманът предлага този срок да бъде изрично посочен – всеки месец или всяко тримесечие.

„В Приложение №5, където е посочено, че информацията трябва да се предоставя най-късно до датата, посочена в § 9 от ПЗР, да се уточни за кой нормативен акт става въпрос, защото нито в Наредба № 9, нито в Проекта има такъв параграф, или ако е техническа грешка да се поправи“, подчертава Ковачева.

Предвид значителния обществен интерес тя изрично настоява да бъде предвидено кой може да дава указания по прилагането на Наредбата.

Освен това иска в Проекта да бъдат предвидени и санкции при неизпълнение на задълженията - кой и по какъв ред има право да ги налага, защото  без  въвеждането им те ще си остават само с препоръчителен характер.

„В заключение, но не на последно място искам да Ви обърна внимание на проблем, който ще възникне при въвеждане на изискването за предоставяне на допълнителна информация във фактурите, издавани от ВиК операторите – не всички ВиК оператори изпращат фактури на своите абонати. В тази връзка следва да се предвидят нормативни изисквания за това, като например какво е задължителното съдържание на фактурата, издавана от ВиК оператор, както и в какъв срок от издаването й се изпраща до потребителя“, категорична е Диана Ковачева.