Новини

„Българите плащат от джоба си вече над 50% от цената на медицинската помощ. За сравнение във всички европейски държави делът на публичните разходи за здравеопазване е 80%, а пациентите заплащат по 20%. Здравеопазване, при което пациентът доплаща 50% от цената на медицинската услуга не може да бъде определено като общодостъпно“. Това заяви  националният омбудсман на Република България Мая Манолова. Тя взе участие в конференция на тема „Власт, лекари и пациенти – заедно в реформата“, организирана от Института за стратегии и анализи. На форума присъстваха премиерът Бойко Борисов, министърът на здравеопазването д-р Петър Москов, председателят на ресорната комисия в Народното събрание д-р Даниела Дариткова, д-р Венцислав Грозев, председател на БЛС,  д-р Глинка Комитов, управител на НЗОК, представители на браншови и пациентски организации.

„Недоволството и на пациентите, и на лекарите от така наречените регулативни стандарти в извънболничната помощ е хронично. Направления няма и това не е просто спорадичен изблик, а проблем, който всеки от нас е изпитвал на собствен гръб и за съжаление няма да бъде решен и  през 2016 година. Нищо не се променя в тази сфера“, отсече омбудсманът.

Народният защитник определи като лична кауза противоречивите лимити в болничната помощ, засягащи правото на пациента за свободен избор на лечебно заведение, ограниченият достъп до своевременна медицинска помощ, както и конкуренцията между болниците. По думите й, това неминуемо се отразява върху качеството на предлаганите услуги.

„Предложените промени през 2016 година от Министерството на здравеопазването, които не само не премахват лимитите, а разширяват приложното им поле, не се посрещат еднакво добре от всички и това е напълно логично. Причината е, че те ще лимитират вече не просто средствата за болниците, а и отделните медицински дейности. Освен това, според предвидените промени шефовете на регионалните здравни каси ще имат правомощието сами да решават от коя болница, кои медицински дейности и в какво количество да ги закупят. Това прилича на процедура с таен търг, с тайни участници, тайни правила, тайно наддаване и с тайни крайни резултати“, отбеляза Мая Манолова.

„Следващата година здравният пакет ще бъде разделен на основен и допълнителен. Беше обещано, че за основния пакет няма да има лимити. Внесеният от Министерския съвет законопроект за НЗОК обаче не прави разлика между двата пакета. И тук възниква въпросът, поставен от пациентски организации -  как една болница, която е изчерпала лимита си, ще окаже незабавна медицинска помощ. Този въпрос се отнася с още по-голяма степен към пациентите, които са в спешно състояние“, допълни Манолова.

     „Друг съществен въпрос, по който няма съгласие е Националната здравната карта. Тя е  изключително необходима и е важно да бъде приложена на практиката по най-бързия начин“, посочи омбудсманът. Манолова обаче подчерта, че начинът, по който е написана методиката за Националната здравна карта административно ограничава броя на изпълнителите на медицинска помощ.