Новини

6 юли 2023 г.

Омбудсманът Диана Ковачева представи становищата си по законопроектите за Държавния бюджет за 2023 г., за Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса, разглеждани на първо четене в парламентарните комисии по бюджет и финанси,  по труда, социалната и демографската политика и по икономическа политика и иновации.

Видео 1 тук: https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=1004481790999007&id=100006039721203

Видео 2 тук: https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=1651672908640048&id=100006039721203

Видео 3 тук:  https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=929996928072227&id=100006039721203

По „Бюджет 2023“ омбудсманът обърна внимание на няколко проблема, свързани с жалбите на граждани до институцията. На първо място Ковачева посочи - липсата на актуализация на размера на месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, регламентирани в чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца.

„Проблемът е, че тези месечни помощи не са актуализирани от 2016 г. и продължава да няма механизъм за автоматичното им осъвременяване към момента. Още повече, че вече има социални плащания, които са обвързани с линията на бедност, но точно тези за децата с увреждания не са предвидени. Предполагам, че става въпрос за пропуск, а не за дискриминационно отношение, тъй като иначе се оказва, че на практика има неравно третиране между хора с увреждания и децата с увреждания до 18 години, защото всъщност тук идеята е те да получават адекватен и актуализиран ежегоден размер на подкрепата от държавата - и за тези деца, и семействата им това е жизненоважно. Надявам се между първо и второ четене на законопроекта да се намери начин да бъде включен и този въпрос“, категорична бе проф. Ковачева.

На второ място тя постави проблема с начина на определяне на данъчните облекчения за лицата с увреждания с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност - по чл. 18 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Става въпрос за определените  7 920 лв., с които се намалява сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ, чиито размер не е актуализиран от 2008 г.

Омбудсманът подчерта, че към момента на въвеждане на облекчението минималната работна заплата е била 220 лв., като през годините тя се е увеличила повече от три пъти до 2023 г., но за данъчното облекчение не е въведен механизъм за актуализиране.

Друг проблем, който очерта общественият защитник, е оставянето на гарантирания минимален доход като основа за определяне на размера на целевата помощ по чл. 18 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите – настоя да бъде обвързана с линията на бедност.

Проф. Ковачева поиска и спешно увеличаване на заложените в проектобюджета финансови средства, необходими за ефективното изпълнение на политиките за приобщаващо образование на деца с увреждания и деца със СОП и подчерта, че над 10 000 деца с увреждания и със СОП са извън образователната система и тя не може да отговори на техните потребности.

В становището си по бюджета за Държавното обществено осигуряване, разглеждано от депутатите в бюджетната и социалната комисия, общественият защитник препоръча вдигане на минималното обезщетение за безработица, което е замразено на 18 лв. на ден, т.е. то е около 360 лв. на месец.

Обърна внимание и на реда за отпускане на пенсии за хора с трайни увреждания, по отношение на ограничението на чл. 74, ал. 1 от КСО – стажът, придобит от хората с трайни увреждания след датата на инвалидизиране,  не се взема предвид за придобиване на право за пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

„Тук проблемът е, че в много от случаите инвалидизирането е настъпило преди да е придобит изискуемият стаж за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В този случай хората продължават понякога да работят и независимо от полагания от тях труд, на практика осигурителните вноски, някой път значителни, изобщо не се зачитат“, заяви проф. Ковачева.

Тя допълни, че граждани с увреждания поставят въпроси и заради невъзможността да натрупат изискуемия осигурителен стаж за отпускане на пенсии за инвалидност поради общо заболяване - чл. 74, ал. 1, т. 2 и също така по чл. 74, ал. 3 от КСО.

Омбудсманът посочи, че е факт увеличението на минималния размер на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, но без адекватно осъвременяване са останалите пенсии, което по думите й е проблем, защото не решава по-ниския размер на отпуснатите пенсии преди 2008 г. Призова да бъде помислено за преизчисляването на всички пенсии на база средноосигурителния доход от предходната година.

Пред народните представители от Комисията по бюджет и финанси омбудсманът изложи становището си и по Законопроекта на НЗОК за 2023 г. В него тя изтъкна, че хората заплащат/доплащат значителни суми за медицински изделия, които на практика са непосилни за тях и конкретно визира ендопротизите (изкуствени стави), очните лещи, скъпоструващите импланти и др. Подчерта, че медицинските изделия са свързани с качеството на живот.

„Смятам, че тук е необходимо да се вземат мерки и да се предвидят средства, за да се подпомогнат хората“, отбеляза общественият защитник.

Посочи и друг проблем – не се предвиждат достатъчно средства за заплащане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, както и лекарствени продукти, предлагани в условията на болничната медицинска помощ.

„Много сериозен проблем от години е липсата на достатъчна възможност за провеждане на палиативни и здравни грижи за терминално болни, а също и неосигуреното заплащане на лечението на здравноосигурени граждани след приключване на активното им лечение. Става въпрос за долекуване, продължително лечение и медицинска рехабилитация с достатъчен обем от продължителност“, заяви още омбудсманът.  

Сред другите проблеми, които очерта омбудсманът, е липсата на увеличение за дейностите за здравнонеосигурените лица по чл. 82, ал. 1а, 3а и 6б от Закона за здравето, както и за помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Ковачева обърна внимание, че лимитните им стойности не са актуализирани от дълго време.

„За поредна година остава и практиката за ограничаване на достъпа на пациентите до специалисти, както и до медико-диагностични изследвания, чрез лимитиране броя на издадените от лекарите направления, съответно за броя на назначените специализирани медицински дейности и стойността на назначените медико-диагностични дейности за извънболнична помощ, а също и на месечните разходи по изпълнители на болнична медицинска помощ, което се налага трайно като подход. Съвсем на кратко това са въпросите, с които хората ме сезират с много жалби, от много години и се надявах, че поне тази година ще намерят място или поне частично решение в бюджета“, заключи омбудсманът.