Новини

В искането пише: „В своята практика Конституционният съд следва разбирането, че разграничителният белег между данък и такса е елементът услуга; че основание за плащане на таксата е ползването на услуга или предизвикване на действие на държавен орган в полза на платеца на таксата и че поначало таксата се заплаща срещу извършена услуга и размерът се определя с оглед на разходите по извършване на услугата (вж. Решение № 9 от 20.06.1996 г. по к. д. № 9/1996 г., Решение № 11 от 01.07.2003 г. по к. д. № 9/2003 г., Решение № 10 от 26.06.2003 г. по к. д. № 12/2003 г.)”.

Константин Пенчев констатира, че в практиката на ВАС съществуват различни тълкувания относно определянето на таксата за битови отпадъци по реда на чл. 67, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси. В мотивите на Решение № 9680 от 27.06.2013 г. по адм. дело № 5791/2013 г. състав на Седмо отделение на ВАС приема, че регламентирането на начина за изчисляване на размера на таксата за битови отпадъци, пропорционално на данъчната оценка на недвижимия имот, на практика я превръща в имотен налог, което противоречи на същността на таксата като възнаграждение за реално предоставена услуга. От друга страна, в мотивите на Решение № 15122 от 18.11.2011 г. по адм. дело № 11242/2011 г. състав на Шесто отделение на съда приема, че когато размерът на таксата се определя на основание чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ пропорционално на данъчната оценка на имота, тя няма характер на скрит имуществен данък, предвид възмездния й характер и предвидените в оспорената наредба хипотези, когато услугата не се ползва, таксата да не се заплаща.

Заради противоречивата съдебна практика, Константин Пенчев настоява ВАС да отговори на въпроса дали определянето на размера на таксата за битови отпадъци, пропорционално на данъчната оценка на имота по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, променя нейния характер, превръщайки я в скрит имуществен данък?

Съгласно чл. 130, ал. 1 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения се приемат и обявяват в тримесечен срок от постъпване на искането.