Омбудсманът сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на текстове от Закона за българските лични документи

четвъртък, 03.02.2011

Константин Пенчев внесе в Конституционния съд (КС) първото си искане за установяване на противоконституционност на текстове от закон. Той атакува разпоредбите на т. 5 и т. 6 от чл. 75 на Закона за българските лични документи (ЗБЛД). В чл. 75 от ЗБЛД се урежда налагането на принудителни административни мерки на лица, за които са налице някои от изчерпателно посочените условия в разпоредбата. Омбудсманът констатира

София, 03 февруари 2011г.

Константин Пенчев внесе в Конституционния съд (КС) първото си искане за установяване на противоконституционност на текстове от закон. Той атакува разпоредбите на т. 5 и т. 6 от чл. 75 на Закона за българските лични документи (ЗБЛД). В чл. 75 от ЗБЛД се урежда налагането на принудителни административни мерки на лица, за които са налице някои от изчерпателно посочените условия в разпоредбата. Омбудсманът констатира, че от текста на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД следва, че при наличие на публичноправно задължение над 5000 лева, за което не е предоставено обезпечение за главницата и лихвите, на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи може да се наложи забрана за напускане на страната, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти и заместващите ги документи за преминаване на държавната граница. Аналогични принудителни административни мерки могат да се наложат на длъжник и в защита на финансовия интерес на частно лице – кредитор по парично вземане в големи размери, освен ако не се представи надлежно обезпечение – чл. 75, т. 6 от ЗБЛД.

В искането си Константин Пенчев пише: „Правото да се напуска страната е едно от основните конституционно закрепени права на гражданите. Съгласно чл. 35, ал. 1 от Конституцията, всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. От анализа на текста на чл. 35, ал. 1 и неговото систематично място в Конституцията, би могло да се направи заключение, че правото да се напуска страната може да се ограничава със закон, само за защита на изключително важни обществени интереси – от естеството на националната сигурност и народното здраве или за защита на правата и свободите на други граждани, но на техни основни и неотменими права, като това ограничение следва да гарантира постигането на преследваната цел – защитата на съответния по-висш интерес”. Омбудсманът е категоричен, че икономическият интерес не оправдава такава висока степен на защита като в случая – ограничаване правото на свободно придвижване на гражданите. Защитата на правата на кредиторите, както редът и способите за събиране на публичноправни и частноправни вземания, са уредени в съответните нормативни актове. „Не оспорвам важността на събирането на публичноправните вземания – плащането на данъци и такси е конституционно задължение на гражданите. Държавата може да налага ограничения, с цел събиране на вземанията си, но за да са оправдани тези ограничения, с оглед защитата на конституционните права на гражданите и постигане на целта им, те следва да засягат правата на гражданите в имуществената сфера. Ограничаването на правото на придвижване извън пределите на страната не гарантира събиране на вземанията” – пише омбудсманът.

Въпреки ограничението, постановено в Определение № 8 по к. д. № 14/2010 г., според което омбудсманът не може да се позовава на несъответствие на закон с общопризнати норми на международното право и с международни договори, Константин Пенчев сочи и несъответствие на ЗБЛД с чл. 2 от Протокол № 4 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, чл. 21 от Договора за функциониране на Европейския съюз и Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно правото на граждани на съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки. „Тези разпоредби потвърждават разбирането и на европейската правна мисъл, че ограничаване правото на придвижване може да се допуска само в изключителни случаи, но не и по икономически причини” – категоричен е Константин Пенчев.

Новини

Омбудсманът сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на текстове от Закона за българските лични документи

ПРИЕМНА НА ОМБУДСМАНА

ПРЕСЦЕНТЪР НА ОМБУДСМАНА

Последвайте ни