Новини

Манолова илюстрира тревожната ситуация в страната и спешната необходимост от промените със стотиците жалби, включително и със случаи от последните дни.

Обудсманът разказа за неподвижен и безпомощен човек на легло, който днес ще остане без жилището си в кв. „Овча купел“, защото ще бъде продадено на публична продан, след като ЧСИ е отказал да разсрочи задължението.

Вторият пример бе на жена с две деца от гр. Пловдив, останала в края на април без жилище. Апартаментът й е продаден, а тя моли Манолова за съдействие, да бъдат оставени в жилището поне до края на учебната година.

Третият казус, представен от Манолова, бе на възрастна жена от гр. Летница, Плевенско, която купува цветен телевизор за 300 лв., заплатила е всички вноски по 35 лв., без последните две, но ЧСИ й взима още 700 лв. „Т.е. крайната цена на телевизора става 905 лв.“, изчисли омбудсманът.

 „Предлагаме първият кръг от промени да бъдат извършени в института на призоваването, защото сега гражданите биват осъдени без изобщо да знаят. Всъщност и част от злоупотребите, например, тези със записи на заповед са възможни, поради пропуски в регламентирането на призоваването“, аргументира се Манолова.

По думите й, има два варианта, от които по-крайният е премахването на призоваването чрез залепване на обявление за неприсъствени решения и заповедно производство.

Гражданските организации и Мая Манолова предлагат и два варианта за промяна в чл. 417 на ГПК – за отпадане на възможността за бързо снабдяване с изпълнителен лист от страна на банките, а другият, който по думите й, е „по-балансираният вариант“ е да се даде възможност на длъжниците на банки да възразяват в производството и ако пожелаят да имат право на съдебен процес.    

„Предлагаме също така длъжниците, в случаите, в които смятат, че наистина дължат, да могат да платят без да стигат до ЧСИ. Сега, искаш или не, едно съдебно решение се дава на ЧСИ и там започва товаренето с огромни такси, лихви, разноски, хонорари за съдебни изпълнители и юрисконсулти. Така един дълг от 50 лв., става 1050 лв. или 2050 лв.“, посочи Манолова.

Тя предлага в исковата молба и в заявлението за заповед на изпълнение да се посочва банковата сметка на кредитора, така че длъжникът ще има възможност да погасява без ЧСИ.

Сред предложенията в законодателния пакет са още: длъжниците да могат да обжалват оценката на недвижимите имоти, за да не се продават техните жилища за многократно по-ниски цени и дори на безценица в сравнение с пазарните и заявените пред банката. Да не се налагат всички способи при дълг от 100 лв. и да не се запорира трудовото възнаграждение, всички банкови сметки, МПС, жилището и земеделските земи. Освен това Манолова предлага да бъде коригиран несеквестируемият доход, който не е променян от 2008 г., когато минималната работна заплата не беше 460 лв., а също така и намаляване на таксите на ЧСИ. Идеята е сборът от всички такси да не надвишава размера на задължението и длъжникът да не дължи такси, когато плаща в срока за доброволно изпълнение.

„За това, че сме на прав път с тези законодателни предложения говори и реакцията от страна на ЧСИ. Те строяват редиците, за да дадат отпор на тези предложения, вече имам искания, за това колко жалби има срещу тях и колко срещу монополни дружества. Ние не смятаме да се откажем. Внасяме предложенията и ще настояваме депутатите да ги внесат по най-бързият начин и да започне тяхното обсъждане. Разликата между ЧСИ и мен като омбудсман е, че аз защитавам интересите на гражданите“, заяви още Мая Манолова.

Промените виж:

http://www.ombudsman.bg/pictures/ЗИД%20ГПК_изпълнително%20производство.pdf

По-късно тя внесе в деловодството на парламента и Годишния доклад на омбудсмана за 2016 г. виж:

http://www.ombudsman.bg/pictures/REPORT_OMBUDSMAN_2016.pdf