Политики на омбудсмана на Република България

Когато ме избраха за омбудсман на Република България, много хора ме питаха как се чувствам на новото поприще, след като далече преди това бях обявен за „човека-парламент” и доайен на българския парламентаризъм. Бях учуден, защото това не е ново поприще, а същото. Народното събрание, управлението, политиката въобще, прави система от действия, които се отнасят до гражданите и засягат техния живот.

Политиката на управляващите – които и да са те – употребява усилия да промени, с намерение към по-добро, живота на хората. Но при това правене и употребяване не трябва да й се позволи да нарушава и даже – само да застрашава правата на човека. Те са изкачени до ранга на най-висшата ценност в съвременната цивилизация и никакво посегателство върху тях не е допустимо. А се допуска всеки ден, както добре се знае! Така че политиката има за основен дълг да зачита и да гарантира човешките права, а омбудсманът – да ги защитава от нехайна и лоша администрация, което значи – от лошо управление. И правенето на политика, и дейността на омбудсмана не са въпрос на постове и служби, а на едно и също посвещение. На едно религиозно служение пред олтара на правата на човека. Какъв патос и каква мечта!

Българският омбудсман – сравнително нов, независим, а съвсем отскоро – и висш конституционен орган, вече се утвърждава в държавния ни живот като институция, която има воля и капацитет да бъде активен фактор в защитата на гражданските права, а не просто регистратор на проявите на лоша администрация. Имам разбирането, че в дейността на омбудсманската институция се очертават две основни направления:

Първото е работата по индивидуалните жалби и сигнали на гражданите. С грижливи проверки омбудсманът търси пътища за решаване на споровете между гражданите и администрацията във всеки отделен случай. Над всичко е доверието към човека и ние посрещаме всеки гражданин с мисълта, че той има право, дори когато няма!

Но обществените и конституционни дрехи на омбудсмана са доста по-обемни и не се влияят от модните сезонни линии. Той решава непрекъснато трупащите се индивидуални казуси, но се застъпва за пресичането на лоши административни практики – независимо от това дали са чути от оплакванията на отделните граждани, или пък се виждат с просто око като тревожни облаци на общественото небе.

Тук е второто направление в работата на омбудсмана. Той използва своето законово правомощие да се самосезира по всякакви въпроси с по-голяма обществена значимост, щом се отнасят до правата на човека. Предприема проверки по собствена инициатива, публично обявява своите позиции и становища, активно участва в законодателния процес от гледна точка защитата на човешките права и свободи, включително като оспорва пред Конституционния съд нормативни текстове, които, според него, посягат на правата на човека. Точно е да се каже, че в тези случаи националният омбудсман на България, ръководен и от добрите европейски примери, участва активно във формирането на обществената политика, предлагайки понякога и промени в една или друга нейна област. За да става тя по-чувствителна към правата и законните интереси на хората.

Така че омбудсманът се занимава с политика, защото урежда конфликти между управлението и гражданите. Но той в никакъв случай не се занимава с партийна политика, не слуша инструкции или шепоти на една или друга партийна централа. На никоя! Неговата независимост е в неговото безпристрастие!

Въпросът е – коя е призмата, през която омбудсманската институция следи и оценява дейността на държавните и общинските органи и техните администрации? Отговорът е – върховенството на закона, но съчетано с върховенството на правата на човека.

Едно административно действие или акт може да се побира в буквалните изисквания на една нормативна алинея. Но въпреки това да бъде проява на лоша администрация, която погазва или застрашава правата на хората. Трябва все по-категорично да се налага философията, залегнала в Хартата за основните права на Европейския съюз и в редица актове на Съвета на Европа, че гражданинът има право на добро управление. Това право не се свежда само до технологиите на административното обслужване! То произтича от политиката на добро управление, превърната в обществена норма и правила за поведение на администрацията. Такава политика означава, например, прозрачност и отчетност в дейността на публичните институции; гаранции и механизми за гражданско участие при вземането на управленските решения; приобщаване на уязвимите групи към ритъма и пълнотата на живота, и така нататък.

Документа „Политики на омбудсмана на Република България” приехме в първите дни на 2007 г. Той има за цел да посочи онези най-важни зони в обществената политика, в които омбудсманът ще се намесва активно в името на гражданските права и обществения интерес. Съдържанието на тези омбудсмански политики произтича от задълбочения анализ на проблемите, които гражданите и техните организации поставят пред омбудсмана. Те са базата, на която стъпват конкретни планове за действие, които институцията текущо осъществява със своя експертен състав.

Вярвам, че този подход дава не само солидни основания на нашата по-нататъшна дейност, но и ще допринесе за по-ясното разбиране на ролята на омбудсмана от останалите институции на държавата, а и от широката общественост.

Януари 2007 г.

Гиньо Ганев

Омбудсман на Република България