Становища и искания до конституционния съд

          В практиката на Върховния административен съд съществуват различни тълкувания на характера на акта на министъра на вътрешните работи по чл. 192а от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) за преместване на държавен служител при служебна необходимост или при изменение на оперативната обстановка за срок до една година в същото или друго населено място на същата или на друга длъжност в рамките на притежаваната категория.

В мотивите на Решение № 7413 от 31.05.2013 г. по адм. д. № 5355/2013 г. на Върховния административен съд (ВАС), петчленен съдебен състав приема, че заповедта на министъра на вътрешните работи за преместване на държавен служител от МВР при служебна необходимост за срок до една година в същото или друго населено място на същата или на друга длъжност в рамките на притежаваната категория не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В цитираното решение съдът посочва следното: „Мястото на изпълнение на държавната служба в МВР не е сред елементите, характеризиращи длъжността, съгласно чл. 170 от ЗМВР и Класификатора на длъжностите в МВР. По тази причина промяната на мястото, където държавната служба в МВР се изпълнява, при непроменена категория, не се отразява върху служебното правоотношение. Не е налице промяна на последното, поради което актът на министъра на вътрешните работи не засяга субективните права на държавния служител, не му създава допълнителни задължения и не се отразява върху правната му сфера като държавен служител. Поради това заповедта по чл. 192а от ЗМВР не е индивидуален административен акт и не подлежи на обжалване по съдебен ред”.

В този смисъл са Определение № 15368 от 04.12.2012 г. по адм. д. № 11861/2012 г. на петчленен състав на ВАС, Определение № 16146 от 08.12.2011 г. по адм. д. № 14206/2011 г.  на петчленен състав на ВАС и Определение № 5859 от 04.05.2010 г. по адм. д. № 5018/2010 г. на петчленен състав на ВАС.

В мотивите на Решение № 7363 от 30.05.2013 г. по адм. д. № 953/2013 г. на ВАС петчленен състав на съда застъпва разбирането, че заповедта на министъра по чл. 192а ЗМВР има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и подлежи на съдебен контрол. Според съда заповедта на министъра засяга права и законни интереси на държавния служител и предвид факта, че оспорването й не е изрично забранено, по аргумент от чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България подлежи на съдебен контрол.

Предвид изложеното и с оглед на преодоляване на противоречивата съдебна практика, на основание чл. 125 във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за съдебната власт правя настоящото

И С К А Н Е:

ОБЩОТО СЪБРАНИЕ на колегиите при Върховния административен съд да приеме тълкувателно решение по следния въпрос:

Притежава ли белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК заповедта на министъра на вътрешните работи по чл. 192а ЗМВР за преместване на държавен служител при служебна необходимост или при изменение на оперативната обстановка за срок до една година в същото или друго населено място на същата или на друга длъжност в рамките на притежаваната категория?

Прилагам копия на следните съдебни актове:

- Решение № 7413 от 31.05.2013 г. по адм. д. № 5355/2013 г. на ВАС;

- Определение № 15368 от 04.12.2012 г. по адм. д. № 11861/2012 г. на ВАС;

- Определение № 16146 от 08.12.2011 г. по адм. д. № 14206/2011 г. на ВАС;

- Определение № 5859 от 04.05.2010 г. по адм. д. № 5018/2010 г. на ВАС;

- Решение № 7363 от 30.05.2013 г. по адм. д. № 953/2013 г. на ВАС.

                        КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ 

                        ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ