Европейски съюз

  Европейският съюз (ЕС) е икономически и политически съюз между 27 европейски държави, започнал с няколко договора, подписани след Втората световна война с идеята, че държавите, които търгуват помежду си, стават икономически взаимозависими и по този начин е по-вероятно да избегнат конфликти. Резултатът е Европейската икономическа общност, създадена през 1958 г. между шест държави. Оттогава към нея се присъедяват още 22 държави (Обединеното кралство напусна ЕС на 31 януари 2020 г.).

  ЕС започва като икономически съюз, а в последствие става организация, обхващаща различни области - от климата, околната среда и здравеопазването до външните отношения и сигурността, правосъдието и миграцията.

    Всички граждани на ЕС имат право да избират в коя страна от ЕС да учат, да работят или да се пенсионират. Всяка държава-членка на ЕС трябва да се отнася към гражданите на други държави-членки от ЕС по същия начин, по който третира собствените си граждани относно заетост, социално осигуряване и данъци. Основният икономически двигател на ЕС е единният пазар (вътрешният пазар, който позволява свободното движение на стоки, услуги, капитали и хора).

  ЕС се стреми да направи своите управляващи институции по-прозрачни и демократични, като предоставя повече правомощия на пряко избрания Европейски парламент, докато парламентите на държавите-членки играят значителна роля, като работят съвместно с институциите на ЕС. Съюзът се управлява от принципа на представителната демокрация, като гражданите са пряко представени на равнище ЕС в Европейския парламент, а държавите-членки са представени в Европейския съвет и Съвета на Европейския съюз.

   ЕС се основава на принципа на правовата държава (върховенството на закона). Всички граждани имат равни права пред закона. Всичко, което прави ЕС, следва да се основава на двата му Договора - създадени и утвърдени от държавите-членки доброволно и демократично. Държавите-членки на ЕС са предоставили на Съда на Европейския съюз (СЕС) окончателна юрисдикция по въпроси, свързани с правото на ЕС, и неговите решения трябва да се спазват от всички.

  Както е посочено в Договора за Европейския съюз, „Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, свобода, демокрация, равенство, правовата държава и зачитане на правата на човека, включително правата на лицата, принадлежащи към малцинства. Тези ценности са общи за държавите-членки в едно общество, в което преобладават плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете“. Основните права се базират на човешкото достойнство - то следва да се зачита и защитава.

   Правата на човека в ЕС са защитени от Договорите на ЕС и Хартата на основните права на ЕС. Гражданите могат също така да подават жалби и запитвания относно прилагане правото на ЕС от самите институции на ЕС до Европейския омбудсман.

   Омбудсманът на Република България, подобно на другите национални институции за правата на човека (НИПЧ) в държавите-членки на ЕС, наблюдава (заедно с други национални институции) прилагането в България на законодателството на ЕС в областта на основните права, включително следните инструменти на ЕС:

1. Харта на основните права на Европейския съюз (Харта на ЕС / Хартата)
2. Европейски стълб на социалните права
3. Общ регламент за защита на данните (GDPR / ОРЗД)
4. Директива за лицата, подаващи сигнали за нередности
5. Акт за изкуствения интелект

1. Харта на основните права на Европейския съюз (Харта на ЕС)

   Хартата на основните права на ЕС от 2009 г. е декларацията за правата на човека на Европейския съюз. Нейните 50 члена обединяват правата и свободите, принадлежащи на всеки в ЕС. Общите разпоредби в Хартата определят нейното подробно тълкуване и прилагане.

   Хартата на основните права обвързва държавите-членки „единствено, когато прилагат правото на Съюза“. Тъй като правото на ЕС често се прилага на национално равнище, то оказва влияние върху законодателството и политиките на държавите-членки. Съответно, роля да прилагат Хартата имат съдиите, политиците, държавните служители, юристите, и др.

  Обяснителни бележки, свързани с Хартата на основните права, които предоставят насоки за значението на разпоредбите на Хартата можете да намерите ТУК (на английски език). Европейската комисия е издала на английски език Насоки за осигуряване на съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз в контекста на усвояването на европейските структурни и инвестиционни фондове („ЕСИ фондове“) (2016/C 269/01), предоставящи разяснения на държавите-членки относно важността на спазването на Хартата и им помагат при разглеждането на мерките, свързани с усвояването на средства от ЕС.

  Агенцията за основните права на Европейския съюз (FRA) предоставя независими, основани на факти препоръки на вземащите решения на европейско и национално равнище, като допринася за по-добре информирани и целенасочени дебати, политики и законодателство в областта на основните права. Уебсайтът на FRA предлага онлайн инструмент на английски език, Charterpedia (Енциклопедия за Хартата), който включва международно, европейско и национално конституционно право в областта на основните права, свързани с темите, главите и членовете на Хартата. Прилагането ѝ е от основно значение за правилното прилагане на правото на ЕС. Наръчникът на FRA за прилагане на Хартата на основните права предлага насоки.

2. Европейски стълб на социалните права

  Европейският стълб на социалните права (ЕССП) е набор от 20 основни принципа и права в областта на пазарите на труда и системите за социално подпомагане. Той е първият набор от права, обобщен в един документ от институциите на ЕС след приемането на Хартата. Той се фокусира върху справедливи условия на труд, равни възможности, социално приобщаване и защита. Планът за действие на ЕС за Европейския стълб на социалните права определя инициативи, основани на Стълба на социалните права до 2030 г., включително за социално справедлива и честна климатична неутралност, цифровизация и демографски промени.

3. Общ регламент за защита на данните (GDPR / ОРЗД)

   Общият регламент за защита на данните (GDPR / ОРЗД) допълва принципите на Директивата за защита на данните от 1995 г. Той е приет през 2016 г. и е в сила от май 2018 г. GDPR урежда начина, по който личните данни на физическите лица в ЕС могат да бъдат обработвани и предавани.

   GDPR / ОРЗД определя:

• основните права на физическите лица в дигиталната ера;
• задълженията на лицата, обработващи лични данни;
• методите за осигуряване на съответствие;
• санкции за нарушителите.

   GDPR / ОРЗД изброява правата на физическите лица, чиито лични данни се обработват (субекти на данни):

• необходимостта от ясно съгласие на физическото лице за обработката на неговите лични данни;
• по-лесен достъп на субекта на данни до своите лични данни;
• правото на корекция, изтриване и „правото да бъдеш забравен“;
• правото на възражение, включително срещу използването на лични данни за целите на „профилиране“;
• правото на преносимост на данните от един доставчик на услуги към друг.

   В България въз основа на GDPR е приет Законът за защита на личните данни (ЗЗЛД). Комисията за защита на личните данни следи за спазването на GDPR / ОРЗД и на ЗЗЛД.

4. Директива за защита на лицата, подаващи сигнали

   Директива 2019/1937 относно  защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза („Директивата за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения“ / Whistleblowers Directive) установява минимални за ЕС стандарти за гарантиране на балансирана и ефективна защита на лицата, които сигнализират за нарушения (например в областта на обществените поръчки, финансовите услуги, борбата с прането на пари, безопасността на храните, безопасността на транспорта, защитата на потребителите, защитата на околната среда, общественото здраве, корупцията др.).

   Директивата изисква от държавите членки да гарантират, включително че:

• сигнализиращите лица разполагат с ефективни канали за конфиденциално сигнализиране на нарушения на правилата на ЕС, както вътрешно (в рамките на дадена организация), така и външно (пред Външен канал за подаване на сигнали - в България това е КЗЛД);
• сигналите на сигнализиращите лица се разследват по подходящ начин и се предприемат съответни действия от компетентните органи;
• сигнализиращите лица са защитени от ответни действия във връзка със сигнала.

   През 2023 г. омбудсманът на Република България пое нова роля с мандат:

• да извършва външни одити на дейността по подаване на сигнали и защитата на лицата, подаващи сигнали, съгласно член 30 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН); както и
• да приема и разглежда жалби срещу Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), включително за неспазване на задължението за защита на лицата, подаващи сигнали, или за нарушения на поверителността.

   Омбудсманът извършва проверка на място на работата на звеното–външен канал за подаване на сигнали, която включва: преглед на спазването на сроковете за обработка на сигналите; качеството на взаимодействие между КЗЛД и другите компетентни органи по чл. 20 от закона; съответствието на регистрите със закона и други аспекти от дейността на КЗЛД, позволяващи оценка на нейната ефективност по отношение на работата със сигнали (чл. 30, ал. 1 и 2 от ЗЗЛПСПОИН).

 В годишния си доклад до Народното събрание омбудсманът включва информация за своите одити на работата на КЗЛД по прилагането на ЗЗЛПСПОИН.

   Повече информация за външните одити на омбудсмана по ЗЗЛПСПОИН можете да намерите ТУК.

5. Акт за изкуствения интелект (Регламент 2024/1689 за установяване на хармонизирани правила за изкуствения интелект)

  Регламент 2024/1689 за установяване на хармонизирани правила за изкуствения интелект (Акт за ИИ) определя ясен набор от правила, основани на риска, за разработчиците и внедрителите на ИИ за конкретни приложения на ИИ. Актът  за ИИ цели да подкрепи разработването на надежден, безопасен, съобразен с основните права и ориентиран към човека ИИ, както и да засили внедряването, инвестициите и иновациите в областта на ИИ в целия ЕС. Актът за ИИ определя 4 нива на риск за системите за ИИ: неприемлив риск; висок риск; ограничен риск; минимален риск.

   Актът за ИИ влезе в сила на 1 август 2024 г. и ще бъде напълно приложим 2 години по-късно, на 2 август 2026 г., с някои изключения:

• забраните и задълженията за грамотност в областта на ИИ са в сила от 2 февруари 2025 г.;
• правилата за управление и задълженията за модели на ИИ за общо предназначение влизат в сила на 2 август 2025 г.;
• правилата за системи на ИИ с висок риск, вградени в регулирани продукти влизат в сила на 2 август 2027 г.

   Член 77 от Акта за ИИ изисква държавите членки на ЕС да назначат национални органи, отговорни за прилагането или надзора на законите на Съюза, предназначени да защитават основните права при използването на системи за ИИ с висока степен на риск (посочени в приложение III от Акта)л Тези органи следва да имат достъп до данните, събрани при съответния "национален орган за надзор на пазара" за системи за ИИ, когато е необходимо за ефективното изпълнение на задачите им по Акта за ИИ и за прилагането на задълженията по други такива закони.

   От 2025 г. омбудсманът на Република България е сред определените от национални органи за основните права съгласно член 77 от Акта за ИИ. Определянето на национален орган за надзор на пазара съгласно член 70 от Закона за ИИ все още не е извършено.

Какво представляват основните права?

     Основните права са права и свободи, принадлежащи на всеки гражданин на ЕС- основан на ценностите на правата на човека, равенството, върховенството на закона, демокрацията, свободата и човешкото достойнство. Основните права са еднакви, независимо от това откъде сме или в какво вярваме. Те определят стандартите за това как живеем и работим в Европейския съюз днес.

   Основните права са в сърцевината на ЕС и са заложени в Хартата на основните права. Агенцията на ЕС за основните права (FRA) е създадена, за да ги защитава и насърчава.

  Терминът „права на човека“ се отнася до всички граждански, политически, икономически, социални и културни права, както са определени в международните правни инструменти. Терминът „основни права“ се отнася до правата, включени в Хартата на основните права на ЕС и са отразени в общите принципи на правото на ЕС.