ООН

Източник: МВнР

   Организацията на обединените нации (ООН) е международна организация, основана през 1945 г. и днес има 193 държави-членки. ООН се ръководи от целите и принципите на нейният учредителен документ - Харта на ООН. Тя остава единствената организация, в която всички нации по света могат да се събират, да обсъждат общи проблеми и съвместни решения.

    Планът за устойчиво развитие до 2030 г., приет от всички държави-членки на ООН през 2015 г., предоставя общ план за мир и просперитет за хората и планетата. Основен негов принцип е „никой да не бъде изоставен“, т.е. всички действия по изпълнението му трябва да отчитат специфичните нужди на всички групи в обществото, с особено внимание към уязвимите. 17-те Цели на ООН за устойчиво развитие (ЦУР/SDGs) и 169-те подцели демонстрират мащаба и амбицията на този план. Те целят да реализират правата на всички хора, да постигнат равенство между половете и овластяване на всички жени и момичета. Те са взаимносвързани и неделими, балансиращи трите измерения на устойчивото развитие: икономическото, социалното и екологичното. България следи за напредъка си по Целите за устойчиво развитие на ООН - повече информация ТУК и ТУК.

   ООН е приела широк спектър от международни договори, включително деветте основни международни инструмента за правата на човека. 

   Омбудсманът насърчава и следи за ефективното прилагане на подписаните и ратифицирани международни актове за защита правата на човека, включително чрез предложения и препоръки до Народното събрание и Министерския съвет за подписване и/или ратифициране на други международни актове за защита правата на човека.

   Институцията на омбудсмана следи (съвместно с други национални институции) за приложението в България на международните инструменти на ООН по следните теми (в хронологичен ред на приемането им): 

1. Премахване на расовата дискриминация - ICERD / КПРД
2. Граждански и политически права - ICCPR
3. Икономически, социални и културни права - ICESCR
4. Премахване на дискриминацията по отношение на жените - CEDAW
5. Против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне - CAT / КПИ
6. Права на детето - CRC / КПД
7. Права на работниците мигранти и техните семейства - ICMW
8. Защита от насилствени изчезвания - CPED
9. Права на хората с увреждания - CRPD / КХПУ

1. Премахване на расовата дискриминация - ICERD / КПРД

   Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация (ICERD) е ключов международен договор на ООН, приет през 1965 г., утвърждаващ правото на равенство и достойнство за всички. Тя забранява расовата дискриминация във всички области на обществения и личния живот и създава Комитет за премахване на расовата дискриминация, който да следи и разглежда спазването на Конвенцията от страна на държавите-членки. Конвенцията има фундаментален принос в борбата срещу расовата дискриминация, расовата сегрегация и апартейда, както и за постигането на равенство без различия, основани на раса, цвят на кожата, произход или национална или етническа принадлежност.

   България е поела ангажимент за премахване на всички форми на дискриминация от различни правни източници: системата на ООН (КПРД и други конвенции на ООН), Съвета на Европа (член 14 от Европейската конвенция за правата на човека и други конвенции на Съвета на Европа, Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността - ЕКРН) и ЕС (членове 20-23 от Хартата на основните права на ЕС, Договорите и последващи стратегически документи). България доброволно участва в механизми за наблюдение, като например с Комитета на Международната конвенция за правата на човека (ООН), ЕКРН (Съвета на Европа), инициативи на Агенцията за основните права на ЕС (FRA).

   Омбудсманът продължава да следи за спазването на правата на човека на всички етноси съгласно КПРД, като следи отблизо дългогодишната практика на принудителни изселвания и произволно унищожаване на собственост от страна на държавата.

2. Граждански и политически права - ICCPR

   Международният пакт за граждански и политически права (ICCPR /МПГПП) е приет от Общото събрание на ООН на 16 декември 1966 г. и влиза в сила на 23 март 1976 г. Към май 2012 г. Пактът е ратифициран от 167 държави. Той доразвива гражданските и политическите права и свободи, изброени във Всеобщата декларация за правата на човека. Съгласно член 1 от Пакта страните се задължават да насърчават правото на самоопределяне и да го зачитат. В него се признават и правата на народите свободно да притежават, търгуват и да се разпореждат със своите природни богатства и ресурси.

   Пактът е правнообвързващ. Комитетът на ООН по правата на човека (създаден съгласно член 28 от Пакта) следи за неговото прилагане. Първият факултативен протокол установява механизми за подаване на индивидуални жалби във връзка с МПГПП. Към май 2012 г. Протоколът е ратифициран от 114 държави. Вторият факултативен протокол влиза в сила през 1991 г. и цели премахване на смъртното наказание.

   Омбудсманът следи за спазването на гражданските и политическите права, заложени в Пакта, които са залегнали и в последващи конвенции на ООН.

3. Икономически, социални и културни права - ICESCR

   Международният пакт за икономически, социални и културни права (ICESCR) е приет през 1966 г. и е в сила от 1976 г. Изпълнението на Пакта се наблюдава от Комитета на ООН по икономически, социални и културни права, който изготвя периодични доклади с препоръки към България.

   В съответствие с Всеобщата декларация за правата на човека (1948 г.) и Международния пакт за граждански и политически права (1966 г.) Пактът потвърждава, че „[...] идеалът за свободни човешки същества, които се ползват с гражданска и политическа свобода и са свободни от страх и нужда, може да бъде постигнат само ако се създадат условия, при които всеки може да се ползва, както от своите граждански и политически права, така и от своите икономически, социални и културни права“.

   Омбудсманът следи за спазването на гражданските и политическите права, залегнали в Пакта, които са залегнали и в последващи конвенции на ООН.

4. Премахване на дискриминацията срещу жените - CEDAW

   Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW) е международен правен инструмент, който изисква от държавите да премахнат дискриминацията по отношение на жените и момичетата във всички сфери и насърчава техните равни права. Тя е приета на 18 декември 1979 г. и влиза в сила на 3 септември 1981 г. Конвенцията осигурява рамка за постигане на равенство между жените и мъжете, като цели да гарантира равен достъп и възможности на жените в политическия и обществения живот (включително правото да гласуват и да бъдат избирани), както и в образованието, здравеопазването и заетостта.

   В ЕС и в България съществуват различни форми на законодателство и политики за равенство между половете. Въпреки значителните постижения, много жени и момичета по света все още се сблъскват с дискриминация, основана на пола и сексуалната ориентация. Неравенството между половете е в основата на много проблеми, които непропорционално засягат жените и момичетата, като например насилието, основано на пола, по-ниското заплащане, липсата на равен достъп до образование, неефективните здравни услуги и отрицателното въздействие на изменението на климата и цифровизацията. Ето защо правата на жените са определени като отделна група права от общия контекст на правата на човека - те изискват отделни мерки и ефективна защита, съобразена с потребностите и отчитаща множествената дискриминация (по няколко признака едновременно). Комитетът по Конвенцията изготвя периодични доклади с препоръки към България.

5. Срещу изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение

   Конвенцията на Организацията на обединените нации против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (КПИ) е приета от ООН на 10 декември 1984 г. и влиза в сила на 26 юни 1987 г. Тя цели да обедини държавите в борбата им срещу изтезанията, като предприеме положителни действия за предотвратяването им, изисквайки от тях да криминализират изтезанията като форма на престъпление в националното си законодателство. Конвенцията установява международен механизъм за наблюдение на изпълнението на нейните разпоредби (Комитетът на ООН срещу изтезанията) и два вида задължения за държавите: позитивни и негативни задължения. Негативните задължения изискват всяка държава да се въздържа от нарушаване на правата на човека, а всички действия, които имат характеристиките на изтезание, следва да бъдат криминализирани и преследвани като престъпления съгласно националното законодателство. Позитивните задължения изискват предприемането на конкретни мерки за предотвратяване на изтезанията (законодателни, административни, съдебни, осигуряване на обучение на персонала в местата за лишаване от свобода и т.н.). Ако забраната за изтезания бъде нарушена, държавите трябва да гарантират, че жертвите ще получат справедливо и адекватно обезщетение.

   На 18 декември 2002 г. ООН прие Факултативния протокол към Конвенцията, който влезе в сила на 22 юни 2006 г. Той има за цел да засили защитата и да създаде превантивна система, включително чрез създаването и поддържането на независим национален превантивен механизъм (НПМ) за предотвратяване на изтезанията и малтретирането.

   С измененията и допълненията на Закона за омбудсмана през 2012 г. омбудсманът започна да изпълнява функциите на НПМ в съответствие с Факултативния протокол към Конвенцията. Омбудсманът извършва ежегоден мониторинг на местата за лишаване от свобода към Министерството на правосъдието, местата за задържане към Министерството на вътрешните работи (МВР), специалните центрове за настаняване на чужденци към Дирекция „Миграция“ и регистрационно-приемателните центрове на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, социалните услуги от резидентен тип за деца и възрастни и държавните психиатрични болници. Комитетът срещу изтезанията изготвя периодични доклади с препоръки към България.

   За десетте години от началото на дейността си като НПМ, омбудсманът е извършил над 700 проверки, всяка от които е придружена от публични доклади за установените нередности и три пъти повече препоръки към отговорните институции, изпълнителната и законодателната власт.

6. Права на децата - CRC / КПД

   Конвенцията на ООН за правата на детето (КПД) е най-широко приетият инструмент за правата на човека, ратифициран от всички държави в света (с изключение на две). Конвенцията включва пълния набор от права на човека, отнасящи се за децата в един документ (граждански, политически, икономически, социални и културни права). Конвенцията е приета от ООН на 20 ноември 1989 г. и влиза в сила през септември 1990 г.

   КПД е първият международен договор за правата на човека, който урежда правата на всички деца въз основа на четири принципа: недискриминация, действие в най-добрия интерес на детето, право на живот, оцеляване и развитие и зачитане на възгледите на детето в съответствие с неговата възраст и зрялост. Тези принципи следва да ръководят действията на всички заинтересовани страни, включително на самите деца, за реализиране на техните права на оцеляване, развитие, закрила и участие.

 Този международен документ поставя пред държавите страни по нея задачата да създадат необходимите политики и условия, за да гарантират, че всички деца имат равен достъп до своите права. Конвенцията за правата на детето издига на преден план признаването на човешкото достойнство на децата и поставя въпроса за осигуряване на тяхното благосъстояние и развитие като неотложна необходимост. Тя регламентира правото на детето да бъде зачитано по безспорен и уникален начин, защото детството е важен и съществен период от човешкия живот.

   В България Конвенцията е в сила от юни 1991 г. и е в съответствие с разпоредбите на Конституцията на Република България е част от вътрешното право. Член 4 от Конвенцията задължава държавите - страни по нея, да „предприемат всички необходими законодателни, административни и други мерки за осъществяване на правата, признати в Конвенцията“.

   Омбудсманът следи за напредъка на страната ни в прилагането на Конвенцията на ООН и факултативните протоколи към нея, както и за мерките, предприети от националните институции по препоръките на Комитета на ООН по правата на детето (Комитета на КПД).

7. Права на работниците мигранти и техните семейства - ICMW

  Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства (МКРМ) урежда правата на всички работници мигранти и защитава техните семейства. Конвенцията е приета от ООН през 1990 г. и влиза в сила през 2003 г.

   Тази конвенция е част от международното право в областта на правата на човека и в нейния преамбюл се припомнят конвенциите на Международната организация на труда (МОТ) относно работниците мигранти и принудителния труд. Нейната цел е да защити правата на работниците мигранти, които не са граждани на страната на престой, поради което често са подложени на по-лоши условия на труд или стават жертви на трафик на хора. България не е ратифицирала тази Конвенция.

8. Защита от насилствено изчезване - CPED

   Международната конвенция за защита на всички лица от насилствено изчезване (CPED) е приета от ООН на 20 декември 2006 г. и влезе в сила на 23 декември 2010 г. Контролът по изпълнението на Конвенцията се осъществява от Комитета по насилствените изчезвания, избиран от държавите страни по нея, които са длъжни да докладват на този комитет за мерките, които са предприели за прилагането ѝ, в срок от две години след подписването ѝ.

   Конвенцията включва незадължителна система за подаване на жалби, чрез която гражданите на страните могат да се обръщат към Комитета за съдействие при издирването на изчезнали лица. Страните могат да се присъединят към тази система по всяко време, но могат да изберат да не участват в нея при подписването. Конвенцията забранява насилствените изчезвания; никакви извънредни обстоятелства (като състояние на война или заплаха от война, вътрешна политическа нестабилност или други извънредни ситуации) не могат да бъдат използвани като оправдание за насилствено изчезване. „Насилствено изчезване“ е определено в член 2 от Конвенцията като арест, задържане, отвличане или всяка друга форма на лишаване от свобода от представители на държавата или от лица или групи лица, действащи с разрешението, подкрепата или мълчаливото съгласие на държавата, последвано от отказ да се признае лишаването от свобода или от укриване на съдбата или местонахождението на изчезналото лице, което поставя това лице извън защитата на закона. Широко разпространеното или систематично използване на насилствено изчезване е определено допълнително като престъпление срещу човечеството в член 6. България не е ратифицирала тази конвенция.

9. Права на хората с увреждания - CRPD / КПХУ

   Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН (КПХУ на ООН) е приета от ООН на 13 декември 2006 г. и влезе в сила на 3 май 2008 г. Тя цели да насърчава, защитава и гарантира пълното осъществяване на всички права на човека и основни свободи от всички хора с увреждания. Хората с увреждания включват лица, които имат дългосрочни физически, психически, интелектуални или сетивни увреждания, които във взаимодействие с различни бариери могат да възпрепятстват тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото на равна основа с останалите. Тя се основава на принципите на зачитане на достойнството, недискриминация, участие и приобщаване, зачитане на многообразието, равни възможности, достъпност, равенство между мъжете и жените и зачитане на децата. Съгласно КХПУ на ООН държавите трябва да предприемат редица мерки с активното участие на хората с увреждания, за да гарантират и насърчават пълното осъществяване на всички права на човека и основни свободи за всички хора с увреждания, без никаква дискриминация.

   На 1 януари 2019 г., съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ), е създаден Съвет за наблюдение, който да изпълнява функциите по насърчаване, защита и наблюдение на изпълнението на КХПУ на ООН, в съответствие с чл. 33, ал. 2 и 3 от КХПУ на ООН. Съветът за наблюдение се състои от девет членове, включително двама представители, назначени от омбудсмана. Дейността на Съвета за наблюдение се администрира от омбудсмана и Комисията за защита от дискриминация на ротационен принцип за срок от две години. В периода 2019-2021 г. омбудсманът е първият председател на Съвета за наблюдение на Националната политика за хората с увреждания.