Съвет на Европа

Източник: Съвета на Европа

Основните ценности на Съвета на Европа са правата на човека, демокрацията и върховенството на закона. Той се застъпва за свободата на изразяване и на медиите, свободата на събранията, равенството и защитата на малцинствата. Той е активен по защитата на децата, речта на омразата онлайн и правата на ромите (най-голямото малцинство в Европа). Съветът на Европа помага на държавите-членки да се борят с корупцията и тероризма и да провеждат необходимите съдебни реформи. Венецианската комисия (група от конституционни експерти) предлага правни съвети на държавите по света. Държавите-членки на Съвета на Европа вече не прилагат смъртно наказание.

Съветът на Европа насърчава правата на човека чрез международни конвенции, като например Конвенцията за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие и Конвенцията за киберпрестъпността. Той следи напредъка на държавите-членки в тези области и отправя препоръки чрез независими експертни органи за наблюдение.

Омбудсманът следи и насърчава ефективното прилагане на подписаните и ратифицирани международни инструменти за правата на човека, включително прави предложения и препоръки до Народното събрание и Министерския съвет за подписване и/или ратифициране на международни инструменти в областта на правата на човека.

Институцията следи (съвместно с други национални институции) за прилагането в България на следните международни инструменти на Съвета на Европа:

1. Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Европейска конвенция за правата на човека / ЕКПЧ)

Конвенцията за защита на правата на човека е открита за подписване в Рим на 4 ноември 1950 г. и влиза в сила на 3 септември 1953 г. Тя е първият инструмент, който привежда в действие някои от правата, посочени във Всеобщата декларация за правата на човека, и ги прави задължителни.

След приемането си през 1950 г. Конвенцията е изменяна многократно и допълвана с много права в допълнение към тези, посочени в първоначалния текст. През 2025 г. ЕКПЧ отбелязва своята 75-годишнина.

За съответствие с ЕКПЧ, основният критерий за становището на омбудсмана е изпълнение на окончателните решения на ЕСПЧ срещу България и привеждане на националното законодателство в съответствие с неговата съдебна практика.

Каква е разликата между Хартата на основните права на ЕС и Европейската конвенция за правата на човека на Съвета на Европа?

Европейска конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) e международен договор за защита на човешките права и на основните свободи в Европа на 46 държави, които участват в Съвета на Европа, базиран в Страсбург.

С конвенцията се създава Европейският съд по правата на човека („Съда в Страсбург“), който цели да защитава хората при нарушения на правата на човека. Съвета на Европа има над 224 конвенции и протоколи за 75-те години от създаването си. Повече информация за разликите между Европейския съюз и Съвета на Европа (двете най-големи регионални организации в Европа) можете да намерите ТУК.

Най-общо, Съвета на Европа има два главни договора, свързани с правата на човека Съвета на Европа (сред над 224 конвенции и протоколи): 

• Европейска конвенция за правата на човека от 1950 г., съдържаща гражданските и политическите права; и 
• Европейската социална харта (ревизирана) от 1996 г., съдържаща социалните права.

За разлика от него, Европейския съюз има Харта на основните права на ЕС от 2009 г., която е правният акт на ЕС в областта на правата на човека. Тя съдържа граждански и политически права, както и икономически, социални и културни права. Хартата е вдъхновена от предходни международни документи, но е с по-широк обхват на права и принципи, които държавите членки на ЕС са задължени да спазват, когато прилагат правото на ЕС.