ИСКАНЕ от омбудсмана на Република България за приемане на тълкувателно решение по въпроса с кое процесуално действие се насочва изпълнението върху недвижимо имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, съгласно чл. 435, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс

18 октомври 2012 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА ВЪРХОВНИ СЪДИИ,

Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) позволява на длъжника да атакува насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. В съдебната практика съществуват различни тълкувания относно действието, с което се насочва изпълнението върху недвижимо имущество и съответно момента, от който започва да тече за длъжника преклузивният срок за обжалване на действието на съдебния изпълнител, ако счита, че изпълнението е насочено върху несеквестируемо имущество.

В едни случаи съдът приема, че налагането на възбрана върху недвижим имот, който длъжника счита за несеквестируем, представлява насочване на изпълнението и следователно попада в обхвата на действията на съдебния изпълнител, които могат да се обжалват от длъжника съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК.

В Определение № 765 от 28.04.2011 г. по ч. гр. д. № 946/2011 г. ІІІ състав на Апелативния съд – София, не споделя становището на първоинстанционния съд, че вписването на възбрана не е действие на съдебния изпълнител в обхвата на разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК. Според състава е достатъчно изпълнението само да е насочено, без да се изисква да е съставен и опис на недвижимия имот. Обезпечителната мярка не би могла да съществува самоцелно и да се разглежда извън контекста на крайната цел на производството.

С Определение № 1518 от 06.10.2010 г. по ч. гр. д. № 1323/2010 г. ІV състав на Апелативния съд – София, отменя Определение по ч. гр. д. № 4678/2010 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без разглеждане жалба срещу отказ на съдебен изпълнител да вдигне наложена възбрана върху недвижим имот, който длъжника счита за несеквестируем. Според съда постановлението за налагане, съответно отказ, да се отмени възбраната върху несеквестируема недвижима вещ подлежи на обжалване от длъжника на основание чл. 435, ал. 2 от ГПК, защото с това действие съдебният изпълнител насочва изпълнението върху имущество на длъжника, което последният твърди, че е несеквестируемо.

В мотивите на Решение от 06.02.2012 г. по ч. гр. д. № 15177/2011 г. Софийският градски съд приема, че: „Налагането на възбрана от съдебния изпълнител представлява разпореждане, с което недвижимата вещ на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя. Следователно възбраната е първоначалното изпълнително действие, поради което длъжникът може да обжалва това действие, ако смята, че е насочено срещу несеквестируемо имущество”.

В други случаи съдът приема, че възбраната е наложена само като обезпечение на вземането, изпълнението не се насочва върху недвижимия имот с налагането й и действието не попада в обхвата на чл. 435, ал. 2 от ГПК. Това разбиране е застъпено и в Определение № 513 от 20.09.2010 г. по ч. гр. д. № 465/2010 г. на Върховния касационен съд (ВКС). В мотивите на определението състав на ІV гражданско отделение на ВКС приема, че с насрочването на описа длъжникът се уведомява за това, че изпълнението е насочено срещу негова недвижима вещ. В определението се посочва: „Това уведомление се съдържа в поканата за доброволно изпълнение, но не е част от нея. За процесуална икономия две действия на ЧСИ се обективират в един документ, но всяко от тях има различен правен режим. Отправянето на поканата за доброволно изпълнение не подлежи на самостоятелно обжалване, докато насочването на изпълнението върху недвижима вещ, която длъжникът счита за несеквестируема, е обжалваемо действие. Срокът за обжалването на това действие е седмичен от датата на връчване на съобщението”.

В Определение № 216 по ч. гр. д. № 596/2012 г. състав на Апелативния съд – Бургас, приема, че първото действие по насочване на принудителното изпълнение върху считано за несеквестируемо жилище е получаването от длъжника на съобщение, с което е уведомен за датата на насрочения опис.

В Определение № 954 по ч. гр. д. № 1817/2011 г. състав на Апелативния съд – София, счита, че не са предприети действия по насочване на изпълнението, тъй като не е извършван и не е насрочван опис на имота. Съдебният контрол по законосъобразността на възбраната върху недвижим имот, който според длъжника е несеквестируем, следва да се осъществи само при насочване на изпълнението върху възбранения имот, чрез опис, оценка и обявяване на проданта.

Има случаи, в които съдът приема, че насочването на изпълнението става с извършване на описа и длъжникът може да обжалва след извършването му. В Определение № 1619 по ч. гр. д. № 1147/2011 г. състав на Апелативния съд – Пловдив, приема, че насочването на изпълнението върху имуществото става с изпълнителното действие – опис, и то подлежи на обжалване от длъжника. Според съда жалбата следва да бъде подадена след извършването на описа, а не преди това. Същото тълкуване е възприето и в Определение № 393 по ч. гр. д. № 279/2012 г. на Апелативния съд – Пловдив: „На длъжника е дадена възможност да обжалва действието, изразяващо се в насочване на изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо. Това действие е описът и длъжникът има право да го обжалва по съображение за несеквестируемост на описания имот в едноседмичен срок от извършването му”.

Освен това, в някои случаи съдът приема, че всяка промяна на обстоятелствата, настъпила в хода на производството, трябва да бъде отчетена, като правилото е приложимо и към секвестируемостта или несеквестируемостта на имота – предмет на изпълнението. В този смисъл обжалването от длъжника на постановлението за възлагане на имота попада в обхвата на разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК. В мотивите на Решение по ч. гр. д. № 111/2011 г. Окръжният съд – Бургас, допуска, че е възможно към извършване на принудителните действия за удовлетворяване на кредитора длъжникът да разполага с един жилищен имот, който се явява несеквестируем. В хода на производството обаче той може да придобие още един жилищен имот, като в този случай несеквестируемостта ще отпадне и изпълнението ще може да се насочи срещу първия имот. Възможна е и обратната хипотеза според съда – при наличие на два жилищни имота – факт, обосноваващ секвестируемост на единия от тях, да бъдат извършени принудителни действия, в резултат на които длъжникът да остане собственик само на един жилищен имот и при това положение имотът ще е несеквестируем, макар и по отношение на него преди това да е прието, че може да бъде насочвано изпълнение. Според съда „следва да зачете новонастъпилото в хода на производството обстоятелство, защото относно секвестируемостта на имота, по отношение на който се провежда изпълнението, доводи могат да бъдат въвеждани до приключване на изпълнителните действия по него. Този извод следва от основната цел на разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК, а именно – да не бъде лишен длъжникът от единственото си жилище и подслон”.

Предвид на изложеното и с оглед преодоляване на противоречивата съдебна практика, на основание чл. 125 във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за съдебната власт правя настоящото

И С К А Н Е:

ОБЩОТО СЪБРАНИЕ на Гражданската и Търговската колегии при Върховния касационен съд да приеме тълкувателно решение по въпроса с кое процесуално действие се насочва изпълнението върху недвижимо имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, съгласно чл. 435, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс и коетодействие съответно длъжникът може да обжалва в срока по чл. 436, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ

ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕТЕТО 2019-2030 г.
четвъртък, 07.02.2019

2022

2021

2020

2019

2018

2017

2016

2015

2014

2013

2012

2011

2010

2009

2008

2007

Становища и искания до конституционния съд

ПРИЕМНА НА ОМБУДСМАНА

ПРЕСЦЕНТЪР НА ОМБУДСМАНА

Последвайте ни