ПОЗИЦИЯ на омбудсмана на Република България относно статута на съдебната медицина, качеството на съдебномедицинската експертиза и значението им в национален план

До омбудсмана на Република България постъпи молба от доц. Добринка Радойнова – национален консултант по съдебна медицина, за съдействие за изясняване и разискване на проблемите на съдебните медици, които рефлектират върху качеството на съдебномедицинските експертизи.

Като прецени важността на проблема в национален план, омбудсманът организира кръгла маса, посветена на трудностите във функционирането на съдебномедицинските звена, породени от неясноти в нормативната уредба, източниците на финансиране на съдебномедицинските отделения, заплащането на разходите за направените съдебномедицински експертизи, повишаване квалификацията на съдебните медици, обучението на нови кадри и качеството на експертизите.

Целта на форума бе да се чуят гледните точки на всички институции, които имат пряко или косвено отношение по поставените проблеми и да се намери пътят за решаването им. В дискусията участваха представители на Народното събрание, Министерството на здравеопазването, Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Висшия съдебен съвет, Върховната касационна прокуратура, Изпълнителна агенция „Медицински одит”, Асоциация „Български институт на съдебномедицинските специалисти” и Института за правни анализи и изследвания.

Цялостният анализ на изразените по време на кръглата маса мнения и информацията, събрана при проверката на омбудсмана, ми позволява да направя следните констатации:

І. По отношение на структурата и статута на съдебномедицинските звена

Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № 49 от 18 октомври 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, издадена от Министерството на здравеопазването, многопрофилните лечебни заведения за болнична помощ – търговски дружества със смесена държавна и общинска собственост в капитала, са длъжни да създадат отделение по съдебна медицина без легла или възможности на патологоанатомичното отделение да извършва съдебномедицински експертизи. Лечебните заведения, отговарящи на тези характеристики, са 27 в страната. Функционират и пет автономни университетски структури – катедри по съдебна медицина.

Съдебните медици са подчинени административно на управителя на съответното лечебно заведение, но реално обслужват предимно органите на досъдебното и съдебното разследване. Не са предвидени нива на компетентност, респективно – възможности за контрол върху качеството на експертната работа и квалификация на кадрите.

ІІ. По отношение на нормативната база, уреждаща финансирането на съдебномедицинските отделения и заплащането на разходите на лечебните заведения, във връзка с изготвянето на експертизи

Отговорността за финансирането на съдебномедицинските отделения – материална база, апаратура, инструментариум и др., е на ръководството на съответното лечебно заведение – търговско дружество. Съгласно чл. 96 и чл. 97 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), източници на финансиране на лечебните заведения могат да бъдат Националната здравноосигурителна каса (чрез изплащане за извършена медицинска дейност по клинични пътеки), републиканският и общинският бюджет, доброволни здравноосигурителни фондове, местни и чуждестранни юридически и физически лица и др. източници. Лечебните заведения – търговски дружества, неглижират съдебномедицинските структури, които не генерират доходи за болниците, тъй като дейността на съдебните медици не е включена в клинични пътеки. Системата на здравеопазването, структурирана на пазарен принцип по този начин, води до това лечебните заведения да не отделят средства за дейността на съдебните медици, тъй като тя не им носи печалба. Финансирането на съдебномедицинските отделения от страна на търговското дружество се свежда до осигуряване на минимум персонал и изплащане на символични заплати за съдебните медици. Не се инвестира в материална база, апаратура, обучение на персонала и др., което пряко рефлектира върху качеството на експертната работа – изготвят се експертизи на ниско научно ниво.

Проблемът с финансирането е усложнен от факта, че експертната работа на съдебните медици се извършва в голяма част от случаите в болничната база, а резултатите от дейността са в полза и за нуждите на досъдебното и съдебното производство (МВР, прокуратурата и съда). Съгласно Наредба № 1 от 2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, издадена от Висшия съдебен съвет (ВСС), органът, назначил вещото лице, изплаща и възнаграждението му, което включва не само възнаграждение за труда му по извършване на експертизата и разходите му за командироване, дневни, пътни и квартирни пари, но и направените разходи за използваните материали, консумативи, пособия, технически средства, т. е. възнаграждението включва и необходимите разходи, направени за сметка на лечебното заведение. Изплащането именно на тези разходи в момента е спряно, тъй като от 1 януари 2011 г. е в сила поправка в чл. 99а от ЗЛЗ, съгласно която „разходите на лечебните заведения за болнична помощ за извършване на съдебномедицинска експертиза и свързания с тях медицински транспорт се заплащат със средства от бюджета на съдебната власт по реда на чл. 403, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт”. Регламентация на този ред от Висшия съдебен съвет, на когото са делегирани тези права, все още няма.

Промяната в нормативната уредба е дала основание на органите на досъдебното производство (МВР и прокуратурата), заявители на голяма част от експертизите, позовавайки се на чл. 99а от ЗЛЗ, да спрат изплащането на хонорарите за изготвяне на съдебномедицински експертизи по реда на Наредба № 1 от 2008 г., въпреки че поправката в чл. 99а от ЗЛЗ се отнася единствено за възстановяването на разходите на лечебните заведения, направени за нуждите на съдебномедицинските експертизи, а не за хонорара за положения труд от вещото лице – съдебен медик.

Поправката в чл. 99а от ЗЛЗ е довела и до липса на пряка заинтересованост на лечебните заведения да инвестират средства в материалната база, апаратурата и обучението на персонала, тъй като от влизането в сила на посочения текст, не могат да възстановяват средствата, свързани с разходи по експертизите – болнична база, съдебно-химически изследвания, хистологични изследвания и др., които са отчислявали от размера на изплатените хонорари на вещите лица.

Законодателната промяна в ЗЛЗ е направена без ВСС да бъде уведомен за това, въпреки че, съгласно чл. 31 от Закона за съдебната власт, Висшият съдебен съвет обсъжда всеки законопроект, който е свързан с дейността на правораздавателната система. Заради това, а също и поради факта, че не е регламентиран редът за изплащането на тези разходи, съдилищата не са могли да ги планират за 2011 г. и са спрели изплащането на разходите на лечебните заведения по чл. 99а от ЗЛЗ.

При положение, че в бюджетите на заявителите на съдебномедицински експертизи за 2011 г. не са предвидени средства, налице е неяснота по отношение на това кой орган ще заплати разходите за изготвените съдебномедицински експертизи след влизането в сила на поправката в чл. 99а от ЗЛЗ.

Нормативната база, уреждаща финансирането на съдебномедицинските отделения, е неясна и противоречива. Така приетият и влязъл в сила от 1 януари 2011 г. текст на чл. 99а от ЗЛЗ не може да се прилага.

ІІІ. По отношение на условията за работа, квалификацията и заплащането на съдебните медици

Съдебните медици работят при крайно лоши условия и заплащане, което води до отлив и недостиг на кадри.

Материалната база на звената по съдебната медицина е в трагично състояние. Отделенията „Съдебна медицина” са разположени в мазетата на болниците или в бараки. Оборудването на секционните зали е отпреди 30-40 години. Все още не е разработен съвременен медицински стандарт за специалността „Съдебна медицина”. Съдебните медици в страната са само 74, при нужда от поне 150, като повечето от тях са в предпенсионна и пенсионна възраст. Налице е остър недостиг на съдебни медици, а нови кадри не се обучават, поради липса на мотивация. Експертната дейност девалвира постепенно и постоянно, заради неадекватното заплащане на труда на съдебните медици, които получават заплати между 370 и 700 лв. Хонорарите за изготвяне на съдебномедицински експертизи, съгласно Наредба № 1 от 2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, издадена от Висшия съдебен съвет, освен че са несъразмерни с положения труд – по 5 лв. на час, неясно защо не се изплащат от органите, възложили съответната експертиза, въпреки че поправката в чл. 99а от ЗЛЗ се отнася единствено за възстановяването на разходите на лечебните заведения, направени за нуждите на съдебномедицинските експертизи. Цялата ситуация предизвиква крайно недоволство сред съдебните лекари, като вече има настроения за спиране на работата. Бъдещето на съдебната медицина при това положение е неясно – до 10 години страната може да остане без съдебни лекари, което ще доведе до блокиране на работата на органите на разследването, прокуратурата и съда.

ИЗВОДИ:

Всички участници в кръглата маса се обединиха около становището, че специалността „Съдебна медицина” е с много висока обществена и социална значимост. Лекарят – специалист по съдебна медицина, полага изключително отговорен труд. От качеството на работата на съдебните лекари, от качеството и бързината на съдебномедицинските експертизи често зависи и изходът на досъдебните и съдебните производства.

Описаните констатации дават достатъчно основание да се направи извод, че така организираната система за работа и финансиране на структурите по съдебна медицина и възнаграждение на вещите лица – съдебни медици, е недобра и неработеща. Състоянието на съдебната медицина в страната заплашва да блокира работата на експертите, а това да доведе и до блокиране на правораздаването у нас. Следователно, проблемът е на цялата държава и е необходима държавна намеса.

Участниците в кръглата маса се обединиха около мнението, че е необходима отмяна на чл. 99а от ЗЛЗ, поради несправедливо вмененото задължение на съдебната власт да заплаща разходите на лечебните заведения за болнична помощ за извършване на съдебномедицински експертизи и свързания с тях медицински транспорт, при положение, че съдебномедицинските експертизи се изготвят и за нуждите на досъдебното производство.

Крайно необходимо е държавническо решение на проблема, тъй като инвестирането в развитието на съдебната медицина не може да бъде грижа единствено на съдебната система.

Така приетият и влязъл в сила текст на чл. 99а от ЗЛЗ не функционира и създава пречки в работата на съдебните медици – вещи лица, а и на органите на досъдебното и съдебното разследване.

Необходимо е и осъвременяване на нормативната база, по отношение остойностяването на труда на съдебните лекари по изготвянето на съдебномедицинската експертиза, като се приеме единен ценоразпис за страната, който ясно да диференцира хонорара на експертния труд на съдебния лекар от разходите на лечебните заведения, във връзка с изготвянето на съдебномедицинската експертиза – болнична база с персонал и оборудване.

Предвид направените констатации и изводи за изключително незадоволителните условия за нормално функциониране на съдебната медицина, като омбудсман на Република България, отправям следните препоръки към органите на държавната власт:

1. Да се осъвремени и адаптира нормативната база по отношение на съдебномедицинската експертиза, съобразно обективните обстоятелства, в това число:

- отмяна на чл. 99а от Закона за лечебните заведения;

- възстановяване на заплащането на съдебномедицинските експертизи, като след отмяната на чл. 99а от ЗЛЗ да се регламентира ясно кой ще поеме заплащането на вече изготвените експертизи (след влизането в сила на чл. 99а от ЗЛЗ на 1 януари 2011 г.).

2. Съдебната медицина да се структурира на национално ниво със съответни поделения в страната, което ще позволи централизирано управление и контрол на качеството на съдебномедицинските експертизи. Тази структура трябва да се ангажира с непрекъснатото обучение и развитие на кадрите в съдебната медицина, поддържане на материалната база и др.

3. Да бъде регламентирано централизирано финансиране на съдебната медицина, като ясно се разграничат:

- заплащането на труда на съдебните медици по изготвянето на експертизите;

- заплащането на разходите на лечебните заведения за болнична помощ, във връзка с извършване на съдебномедицинската експертиза.

4. Да се осигурят средства за спешно целево субсидиране на съдебномедицинските структури в страната за възстановяване и изграждане на материалната им база, закупуване на апаратура и инструментариум.

5. Министерството на здравеопазването да се ангажира пряко с разработването на съвременен стандарт за специалността „Съдебна медицина“.

6. Да се осъвремени остойностяването на труда на съдебните медици – вещи лица, определено в Наредба № 1 от 2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, издадена от Висшия съдебен съвет.

КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ

ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Позицията е изготвена на основание чл. 19 от Закона за омбудсмана и чл. 24 от Правилника за организацията и дейността на омбудсмана. Тя се изпраща на председателя на 41-то Народно събрание и министър-председателя на Република България. Копие се изпраща до Министерството на финансите, Министерството на здравеопазването, Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Главния прокурор на Република България и Висшия съдебен съвет.

2022

2021

2020

2019

2018

2017

2016

2015

2014

2013

2012

2011

2010

2009

2008

2007

Становища и искания до конституционния съд

ПРИЕМНА НА ОМБУДСМАНА

ПРЕСЦЕНТЪР НА ОМБУДСМАНА

Последвайте ни