През последните седмици в страната се породи обществено недоволство по повод на предложените промени в Закона за генетично модифицираните организми. Очевидно е, че сред населението се шири страх от неблагоприятните последици върху човешкото здраве и околната среда при съзнателното пускане в околната среда и на пазара на генетично модифицираните организми. Инициативен комитет на родители и граждани, Съюза на пчеларите и други организации се обърнаха към компетентните институции и към омбудсмана на Република България с настояване „България да остане зона, свободна от генетично модифицираните организми”.
Причината - приетият на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми (ЗГМО).
Като основен аргумент за предложените промени вносителят изтъква необходимостта от постигане на пълно съответствие на националното законодателство с европейските норми, в частност транспониране на Директива 98/81/ЕО относно работата с генетично модифицираните организми в контролирани условия и Директива 2001/18/ЕС относно съзнателното пускане в околната среда на генетично модифицираните организми.
Като въпрос от голям обществен интерес и предвид обстоятелството, че допускането на генетично модифицираните организми в околната среда има пряка връзка с качеството на живот на хората и с човешкото здраве, омбудсманът предприе проверка.
Цялостният анализ на събраната при проверката на омбудсмана информация позволява да се направят някои констатации:
І. Относно правото на гражданите на информираност и ефективно участие в процедурите по вземането на решения във връзка с дейности, които могат да окажат значително въздействие върху човешкото здраве и околната среда.
· Информация за предложенията за промени в Закона за генетично модифицирани организми, по данни на Министерство на околната среда и водите, е била изнесена на интернет страницата на министерството месеци преди внасяне на законопроекта в Народното събрание. Бележки по предложените промени са получени само от някои ведомства.
В случая отново се потвърждава мнението на омбудсмана, че поместването на информация по въпроси от голям обществен интерес само и единствено на интернет страницата на дадено ведомство, която в много случаи е трудно достъпна, е крайно недостатъчна мярка за осигуряване правото на гражданите на достъп до информация.
Показател за това е:
- липсата на коментари и бележки по представените промени от заинтересовани производители, неправителствените организации и активни граждани.;
- ясно изразеното недоволство на гражданите;
- възникналата необходимост от формиране на работна група от представители на компетентните парламентарни комисии за обсъждане и прецизиране на текстовете;
- предприетата от МОСВ разяснителната кампания, чрез публикации на интернет страницата на министерството, за необходимостта и обхвата на промените, разрешителните процедури, строгият режим и т.н. ;
- публикации по темата в медиите и участието на представители на отговорните институции в публични дискусии.
· Непровеждането на широка обществена дискусия и допитване до мнението на гражданите.
Преди всичко омбудсманът намира за важно да припомни, че принципът на откритост и прозрачност при взимането на решения по въпроси от голям обществен интерес е една от характеристиките на доброто управление.
В разрез с този принцип опит за дискусия се направи едва след приемане на законопроекта на първо четене и под натиска на общественото недоволство. За краткото време, с което се разполага между първо и второ четене на законопроекта, не се постигна съгласие и не се убеди обществеността за необходимостта от предложените промени в законодателството.
В тази връзка още по-силно безпокойство буди предложението в законопроекта, при пускане на пазара на ГМО или комбинация от тях като продукти или съставка на продукти, обществеността да се информира само чрез интернет страницата на информационната система по чл. 4, ал. 2. Сега законодателството предвижда (чл. 64, ал.4 от ЗГМО) информация за общественото обсъждането да се помества в един централен всекидневник и чрез местните средства за масово осведомяване, както и на Интернет страницата на информационната система.
Ето защо, още веднъж трябва да се каже, че ограничаването на информирането само на интернет страница лишава хората от реален достъп до информация и до участие в процеса на взимане на решения по въпроси, касаещи техните права.
ІІ. Относно задължението на страната ни, породено от актовете на Европейския съюз.
Прави впечатление, че не се оспорват предложените промени, свързани с Директива 98/81/ЕО относно работата с генетично модифицираните организми в контролирани /лабораторни/ условия. Както стана ясно, именно тези необходими промени са обект на писмените коментари на Европейската комисия от 14 април 2009 г.
При дискусията в пленарната зала на Народното събрание, във връзка с предложени промени в ЗГМО, се изказаха много становища от представители на различни парламентарни групи. Изрази се остра съпротива и несъгласие с предлаганото отпадане на забраната за освобождаване в околната среда и пускане на пазара на следните ГМО: тютюн, лоза, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури, както и освобождаването на ГМО в териториите, включени в Националната екологична мрежа/чл. 79 и чл.80 от ЗГМО/. Същото се отнася и до параграф 4 от ЗГМО. Той сега забранява извършването на генетични модификации с маслодайна роза, лоза и тютюн и освобождаването в околната среда и пускането на пазара на генетично модифицирани животни. При разискванията в пленарната зала се изтъкна също, че тези промени не са обект на критики от страна на Европейския съюз.
Силни аргументи се представиха и по отношение запазване на забраната за освобождаването в околната среда и пускането на пазара на ГМО, съдържащи маркерни гени за антибиотична резистентност, регламентирани в чл. 81 на закона.
ІІІ. Тревоги по отношение на осъществяването на контрол от институциите.
Представители на институциите (Министерство на околната среда и водите и Министерство на земеделието и храните) се опитват да убедят гражданите, че процедурите за съзнателното пускане в околната среда на генетично модифицираните организми са строги и трудно преодолими и ще се оказва стриктен контрол.
За общественото мнение и нагласите на гражданите това не е така. Показателна е извадката на социологическа агенция, където на въпроса „Смятате ли, че в България може да се упражнява строг контрол върху отглеждането и използването на генно модифицирани култури?”, положително са отговорили 6,83% от упражнилите глас граждани, а отрицателно – 92,81%.
От всичко това произтича огромната съпротива на гражданите срещу законодателните промени.
Към това недоволство се добавят организирани протести, активно участие в медиите и писмени и устни призиви на хората и техните организации за недопускане на генетично модифицирани организми в околната среда.
* * *
Като активен изразител на справедливото обществено мнение,
Като има предвид направените констатации,
Като отчита ясно изразената воля на българските граждани,
С убеждението, че доброто управление се характеризира със зачитане на гражданския интерес,
Омбудсманът на Република България изразява позиция, че един закон, който се отнася до хората и среща такава остра съпротива, не би трябвало да се приема лесно и прибързано, без широко обществено обсъждане и без да се зачита волята на гражданите.
Добре е, с оглед на общественото мнение, да се продължи дискусията по спорните текстове от Закона за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми с участието на граждани и граждански организации, научни дейци, специалисти за постигане на висока степен на съгласие в защита на обществения интерес.
09.02.2010 г.
ОМБУДСМАН НA РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ:
Гиньо Ганев