До омбудсмана на Република България постъпват редица оплаквания от граждани срещу работата на контролните органи по строителството. Тези жалби и сигнали представляват значителна част от всички жалби, свързани със защита на правото на собственост.
Така например:
· Към омбудсмана се обърнаха много граждани и инициативни комитети, засегнати от провежданите напоследък акции по събаряне на незаконни обекти в различни населени места в страната: по Черноморието – в Старинен Несебър, местността „Ченгене скеле” в община Бургас, в Дома за сираци в с. Нови хан и други.
· Много от сигналите, които постъпват при омбудсмана, се отнасят до непредприемане на действия или неефективност на контролните органи при констатиране и премахване на незаконно строителство – срещу извършвани преустройства, пристрояване, надстрояване, незаконни огради, без съответните строителни книжа или в отклонение от одобрените архитектури проекти.
Освен това, омбудсманът образува проверка по собствена инициатива за спазване на международните стандарти по повод на случаи на принудително извеждане на роми, тъй като обитават незаконни постройки, от единствените им жилища в различни общини – „Шекер махала” в гр. Петрич, блок 20 в гр. Ямбол, бул. „Европа” в гр. София.
Като отбелязва, че мисията на омбудсмана е да брани правата и законните интереси на гражданите, да съдейства за подобряване на ефективността на администрация и да пресича проявите на лоша администрация,
въз основа на цялостния анализ на събраната при конкретните проверки на омбудсмана информация относно организацията на органите за контрол по строителството и възможността им да изпълняват възложените им с действащата нормативна уредба задачи, институцията на омбудсмана прави следните
К О Н С Т А Т А Ц И И:
· Компетентните органи и особено общинските не упражняват системен и своевременен контрол и превенция, за да не се допускат незаконни строежи.
· Не са изключение случаите, при които не се извършват проверки от контролните органи по сигнали за незаконни постройки или проверките са бавни и формални. Има и случаи на отказ да се предприемат мерки при констатирано незаконно строителство.
· В редица случаи незаконното строителство е в резултат на това, че администрацията е забавила одобряването на внесените в общините архитектурни проекти.
Омбудсманът оценява допускането на незаконно строителство, поради недостатъчна ангажираност или бездействие на контролните органи, като проява на лоша администрация. Тези практики са в дисонанс с изискванията на Европейската харта за устройство на територията, приета в Торемолинос, Испания, през 1983 г. от Конференцията на министрите, отговарящи за устройството на територията (СЕМАТ). В хартата се подчертава: „Устройството на територията представлява важен инструмент за развитие на обществото. Чрез него може да се постигне по-добро организиране на пространството, взаимовръзка между дейностите, защита на околната среда, намаляване на регионалните различия и подобряване качеството на живота”.
За съжаление, един от основните изводи в направения от институцията на омбудсмана анализ на многобройните жалби е, че непредприемането на действия или несвоевременната намеса създават убеждение у гражданите, че може да се строи незаконно или че компетентните органи са безсилни да се справят с този проблем.
Търпимостта към незаконното строителство и несвоевременното прилагане на закона създават обществено недоволство. Стига се до тежки последици за гражданите, чиито незаконни постройки, съществували понякога с десетилетия, са обект на принудително премахване, от което те понасят загуби.
От друга страна, заради многогодишното бездействие на контролните органи, след премахването на незаконните постройки се поражда задължение за общините и държавата да осигуряват алтернативни жилища, когато се разрушават единствените жилища на хората, особено когато от евикции са засегнати уязвими групи от граждани.
И З В О Д И:
Според омбудсмана, начинът, по който е уреден административният контрол по строителството в действащия Закон за устройство на територията, води до:
1. Дуализъм във функциите на ДНСК и общинските администрации, например:
· правомощия за установяване на незаконни строежи, във връзка с чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, имат органите на ДНСК и на общинската (районната) администрация;
· съгласно чл. 224, ал. 1 от ЗУТ и началникът на ДНСК, и кметовете на общините имат правомощия за спиране на незаконни строежи и за налагане на глоби и имуществени санкции на нарушителите;
· на органите на ДНСК и на общинските, респективно - районните администрации, е възложена функцията по констатиране на условията по чл. 178 от ЗУТ за забрана на ползването на строежи или части от тях, които не са въведени в експлоатация по съответния ред.
2. Прехвърляне на отговорността между тези органи и неефективност на проверките.
3. Забавяне при изпълнението на влезли в сила заповеди за премахване на незаконни строежи.
4. Липса на превантивен контрол от страна на общинските и държавните контролни органи в хода на строителството на обектите, с оглед отстраняване на допуснати отклонения и незаконно строителство, преди окончателното завършване на строежите.
5. Преобладаващата част от извършваните проверки по време на строителството на обектите са по повод на жалби и сигнали, постъпили до компетентните контролни органи, като служебно инициираните проверки са по-скоро изключение, а на места въобще липсват такива.
Станалите публично достояние множество случаи, някои от които драстични, на допуснати незаконни строежи и липсата на адекватна и своевременна намеса от страна на отговорните институции поставят с особена острота въпроса за предприемане на неотложни мерки за съществено подобряване на системата за контрола по строителството. В това отношение, готовността на МРРБ и ДНСК за изготвяне на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, с цел повишаване на ефективността на контрола по строителството, макар и закъснял, може да се оцени като положителна стъпка за преодоляване на съществуващите проблеми.
Държавата трябва да стимулира гражданите и инвеститорите не само да реализират инвестиционните намерения, а и да съдейства за тяхното своевременно и законосъобразно приключване, осъществявайки постоянен контрол върху изпълнението на строежите в съответствие с одобрените строителни книжа в хода на строителния процес. В ЗУТ са предвидени достатъчно сериозни санкции за нарушителите, но е справедливо тези санкции да се прилагат в случай, че нарушенията са реализирани въпреки направените от компетентните контролни органи необходими предписания. При липса на превантивен контрол на строителството от компетентните органи, не е справедливо единствено гражданите да понасят санкцията по премахването. Необходимо е тази санкция да се обвързва с налични конкретни предписания.
Омбудсманът, като застъпник за правата и свободите на гражданите, не може да остане безучастен към липсата на мерки за преодоляване на тези проблеми и затова е още по-настойчив в препоръките си.
Според омбудсмана, наложително е по законодателен път да се оптимизира превантивният контрол по незаконното строителство, за да не се допуска такова. Целта на закона не трябва да бъде единствено ликвидирането на извършено вече незаконно строителство, а превенцията срещу такова строителство. Основна грижа на държавата е нейната територия да се застроява законосъобразно и в съответствие с утвърдените подробни устройствени планове.
* * *
На тази основа и воден от разбирането си, че въпроси от такова съществено значение за обществото трябва да бъдат решавани при зачитане правата на всички заинтересувани страни, омбудсманът отправя следните
П Р Е П О Р Ъ К И:
Министерството на регионалното развитие благоустройството и Дирекцията за национален строителен контрол, съвместно с Националното сдружение на общините, при изготвянето на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, да обсъдят необходимостта от законодателни промени, които да доведат до:
· Ясно разграничаване на отговорностите на общинските администрации и ДНСК за постигане на по-голяма ефективност в контрола на строителството, в защита на правата на гражданите и обществения интерес.
· Регламентиране на надежден контрол върху общинските органи, на които се възлагат функции за контрол по строителството, включително и налагане на административнонаказателна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията им.
Освен това намирам, че решаващо за гарантиране на индивидуалните права на гражданите и на обществения интерес е да се направи оценка на административния капацитет на органите за контрол по строителството, особено в общините и където е нужно да се обезпечи повишаването му, с оглед своевременното осъществяване на контрола по строителството и приключването на образуваните преписки в съответствие с новопредвидените отговорности.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ
ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ