Становища и искания до конституционния съд

Направените от институцията анализи по проблема потвърждават тревогата ми, че това производство се оказва удобно средство за лесно осъждане на гражданите, без те да могат адекватно да се защитят. Към арбитражно производство прибягват най-често колекторски фирми, изкупили от монополно дружество задължения на граждани, отдавна погасени по давност. Но също така, арбитражът се използва и от самите монополни дружества, доставчици на обществени услуги, от фирми за бързи кредити и др.  Самата арбитражна процедура не създава достатъчно гаранции за защита на правата на гражданите – пренебрегва се липсата на арбитражно споразумение; приема се без надлежни доказателства, че гражданинът е уведомен за производството като се въвежда презумпцията, че щом не възразява, значи приема компетентността на арбитража; решенията се постановяват въз основа на доказателства, изходящи само от едната страна или дори без доказателства. В същото време арбитражните решения се ползват със същата изпълнителна сила като съдебните решения, като даже не подлежат на обжалване. Въз основа на тях ищецът може да се снабди с изпълнителен лист и да започне производство срещу гражданина пред частен съдебен изпълнител. Много често обаче не се стига до това, защото колекторските фирми с присъщите им силови прийоми успяват с натиск и заплахи да съберат сумите.

Напоследък дружествата – доставчици на обществени услуги, осъзнавайки „удобството“ на арбитражното производство и предимствата, които им дава за сметка на потребителите, въвеждат арбитражни клаузи в типови договори, общи условия и различни документи, чието подписване гражданинът трудно може да избегне. Защото най-често става дума за монополно дружество, за ползването на чиято услуга гражданинът няма избор. На практика потребителите се лишават от възможността да влияят на договарянето и да бъдат информирани за съществуването на съответните клаузи, в които се посочват точно определени арбитражни съдилища, в нарушение на чл. 143, т. 16 от Закона за защита на потребителите. Тези клаузи се явяват неравноправни по смисъла на Определение по дело С-324/13г. на съда на ЕС. В него изрично се подчертава, че дори на потребителя да е предоставена информация от страна на търговеца относно разликите между арбитражното и  редовно съдебно производство, то не е обстоятелство, изключващо неравноправността.

При извършената проверка установих, че у нас към момента функционират над 45 арбитражни съдилища, като само за миналата година един арбитражен съд  е образувал повече от сто хиляди дела.

Не съществуват никакви законови изисквания към създаването и функционирането на арбитражните съдилища. На практика всеки може да създаде арбитражен съд, да назначи каквито си поиска арбитри (без изисквания за образование и стаж), да си съчини процедури и да „съди“ граждани. Може даже да не съхранява архив. От тази възможност вече са се възползвали различни сдружения, колекторски фирми и др., а потърпевшите са хиляди.

Във връзка с изложеното се налага изводът, че използването на арбитражно производство не е подходящо за решаване на потребителски спорове, още повече, че Законът за международния търговски арбитраж регламентира преимуществено уреждането на спорове между търговци, които доброволно са избрали отношенията между тях да се уредят извънсъдебно, от арбитраж. Само в тези случаи, когато страните са равнопоставени, арбитражът може да изяви предимствата си като по-бърз и евтин способ за решаване на спорове. В другия случай, когато едната страна (монополно дружество или колектор) действа от позицията на силата, като често сама си е създала арбитражен съд, говорим за узаконен рекет върху граждани.

Затова смятам, че защитата на правата на потребителите предполага изключване на решаването на  потребителските спорове от обхвата на арбитражните съдилища.

            Предлаганите изменения и допълнения в Гражданския процесуален кодекс са насочени към ограничаване на възможността спорове, по които една от страните е потребител, да могат да се разглеждат от арбитражни съдилища, гарантирайки по този начин правото на гражданите на справедлив съдебен процес. В същото време потребителите не са лишени от възможността споровете между тях и търговеца да бъдат решавани  и от арбитражен съд, в случай, че това е договорено изрично в писмена форма и след възникване на спора.

            Като допълнителна гаранция за защита правата на гражданите предлагам и изменения и допълнения на Закона за защита на потребителите и Закона за международния търговски арбитраж. Те са насочени към прогласяване на решенията на арбитражните съдилища за нищожни, в случаите, когато са постановени в противоречие с чл. 19, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, съгласно редакцията, която предлагам. Същевременно с това предлагам да бъдат въведени правила и регистър за създаването на арбитражни съдилища, изисквания към арбитрите, а също и контрол върху организацията на дейността в арбитражните съдилища.

Във връзка с горното и на основание чл. 42 от Правилника за организацията и дейността на омбудсмана, Ви представям предложенията за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, тъй като в качеството ми на национален омбудсман, призван да се застъпва за правата и свободите на гражданите, прецених за  необходимо да предприема действия за тяхната защита.

Моля да предоставите предложенията на народните представители за обсъждане и евентуално внасяне в Народното събрание.

Прилагам проект на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.

С уважение,

МАЯ МАНОЛОВА