Изх. № 0407-14/01.12.2016 г.
ДО
Г-ЖА ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА
МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЗАХАРИЕВА,
Обръщам се към Вас във връзка с прилагането на Глава III-А от Закона за съдебната власт (ЗСВ), която регламентира механизма за разглеждане на заявления за обезщетения на лица, пострадали от бавно правосъдие. Механизмът беше създаден, за да разтовари работата на Европейския съд по правата на човека в Страсбург и да предостави на българските граждани бързо и ефективно средство за компенсиране на претърпени вреди при разглеждане на дела от страна на националния съд.
През м. ноември 2016 г. бях сезирана с два сигнала, които насочват към отклонение в практиката на Министерство на правосъдието от разпоредбите и духа на Закона за съдебната власт в тази му част, при разглеждане на жалби на граждани за определяне на обезщетение. По-конкретно, става въпрос за отговор на Министерство на правосъдието с изходящ номер 94-Д-207 по заявление РС-13-312/10.06.2013 г. и отговор с изходящ номер 94-М-258 по заявление РС-13-311/10.06.2013 г. Възможно е да има и други подобни нарушения, които не са достигнали до нас.
В жалбата е посочено, че въпреки констатацията на Инспектората към ВСС за допускане на необосновани забавяния при администрирането и решаването на наказателното дело, което е довело до увеличаване на продължителността на производството и нарушаване на разумния срок на протичане на делото, Министерство на правосъдието е информирало жалбоподателя, че няма да му изплати обезщетение и отхвърля искането му като неоснователно. Възползвам се от случая да напомня, че мотивът за създаването на процедура за разглеждане на тези заявления, която включва не само Министерство на правосъдието, а и Инспектората към ВСС, е свързан с обстоятелството, че именно и единствено Инспекторатът е компетентен да установи наличието или липсата на нарушения на срока за разглеждане на делата. В съответствие с чл. 54 ал. 1 т. 2 от ЗСВ Инспекторатът е органът, който има правомощието да „проверява организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела, както и приключването на делата в установените срокове“. Министерство на правосъдието, от своя страна, не разполага с подобни правомощия, което се дължи на принципа на разделение на властите и фактът, че като част от изпълнителната власт то не може да контролира или да проверява работата на органите на съдебната власт.
По-конкретно, в рамките на разпоредбите на Глава III-А от ЗСВ, в съответствие с чл. 60в ал. 1, проверката на заявленията по чл. 60а, ал. 1 се извършва от Инспектората към Висшия съдебен съвет, към който се създава специализирано звено. В съответствие с чл. 60е Министърът на правосъдието или оправомощено от него лице въз основа на установените от проверяващия състав факти и обстоятелства отхвърля заявлението като неоснователно, когато продължителността на производството не надхвърля разумния срок.
От посочените текстове недвусмислено личи, че когато Инспекторатът към ВСС установи наличието на „бавно правосъдие“, министърът на правосъдието следва да се съобрази с този факт, да уважи жалбата и да определи размера на обезщетението.
Възползвам се от случая да напомня, че като нов инструмент за обезщетение механизмът по глава Глава III-А все още е под наблюдение от страна на Съда в Страсбург и подобни нарушения могат да компрометират оценката за неговата ефективност.
Във връзка с всичко изложено до тук правя следната препоръка: · при разглеждане на заявления за обезщетение по реда на Глава III-А от ЗСВ министърът на правосъдието и неговата администрация да се съобразяват с констатациите на Инспектората към ВСС за наличието или липсата на нарушение на разумния срок при протичането на делото и да основават именно на тях решението си за уважаване или отхвърляне на жалбата за обезщетение.
На основание чл. 28 от Закона за омбудсмана очаквам да ме информирате в разумен срок за становището Ви и предприетите от Вас действия.
МАЯ МАНОЛОВА
ОМБУДСМАН НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ