Становище на омбудсман на Република България относно незаконосъобразни практики на някои съдилища, свързани със събирането на такси по наказателни дела от общ характер, в противоречие със Закона за държавните такси

До омбудсмана на Република България постъпи жалба за това, че в Окръжен съд – Варна, се нарушава установеният в чл. 5, буква „к” от Закона за държавните такси (ЗДТ) принцип за освобождаване от заплащане на държавна такса при предоставяне на преписи и фотокопия от материали по наказателни дела от общ характер. Жалбоподателят твърди, че с тази практика се нарушава принципът на равнопоставеност на страните в наказателния процес, тъй като прокуратурата разполага напълно безплатно с всички материали по едно наказателно производство.

При извършената проверка от експерти на омбудсмана бе установено, че жалбоподателят е изпратил идентична жалба до председателя на Окръжен съд – Варна, както и до Инспектората към Висшия съдебен съвет. В отговорите, получени от двете институции, се твърди, че в случая трябва да се прилага т. 19 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието, според която съдилищата събират такси за издаване на фотокопие от документи – за всяка страница по 0,10 лв., а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0,07 лв.

Становището на сезираните институции е, че таксите, събирани от Окръжен съд – Варна, за копия на документи по наказателни дела са за извършена определена услуга, а не държавни такси по смисъла на ЗДТ.

Омбудсманът извърши проучване на случаен принцип по отношение на събирането на такси за получаване на преписи от присъди и мотиви към наказателни дела от общ характер в различни съдебни райони. При проучването бе установена разнообразна практика:

Такса не се събира в Софийския районен съд, Софийския градски съд и Окръжен съд – Пловдив.

Такси се събират в окръжните съдилища в Ямбол, Бургас и Ловеч.

В някои съдилища, като например Окръжен съд – Плевен, делата се предоставят на заинтересуваните страни, а те свободно могат да ги ксерокопират за собствена сметка.

Наблюденията при извършеното проучване показаха разнообразно тълкуване при прилагането на ЗДТ и Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието.

Констатации и изводи:

Текстът на чл. 5, буква „к” от ЗДТ, според който всички документи и книжа по наказателни дела от общ характер се освобождават от държавни такси, има императивен характер.

В т. 19, букви „б” и „в” от Тарифа № 1, одобрена с ПМС № 167 от 1992 г., не се прави разграничение между събирането на такси по граждански или наказателни дела. По своята правна характеристика, Тарифа № 1 е подзаконов нормативен акт и не може да противоречи на закон. Поради това, т. 19, букви „б” и „в” трябва да се прилагат само в случаите, при които липсва закон, изключващ събирането на такса. Следователно, установените с т. 19, букви „б” и „в” на Тарифа № 1 такси за издаване на преписи от документи и фотокопия от документи, се събират по всички видове съдебни, прокурорски и следствени дела, с изключение на наказателните дела от общ характер.

В подкрепа на тези изводи е и постановеното Решение № 9463/ 25.10.2002 г. поадм. д. № 4386/2002 г. на петчленен състав на Върховния административен съд. С него се отменят разпоредбите на раздел II„По ведомствена тарифа № 1”, „По т. 19”, изречение второ, и т. 8, предложение първо от раздел V„Общи разпоредби” на Инструкция № 18 от 14.Х.1992 г. на министъра на правосъдието относно прилагането на Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието. Съгласно отменените от съда норми, исканите преписи по наказателни дела от общ характер от подсъдимите и трети лица, за да им послужат другаде, а не по самите дела, се таксуват с предвидената в т. 19 от Тарифа № 1 държавна такса.

Препоръки:

Отчитайки императивния характер на чл. 5, буква „к” от ЗДТ, практиката на Върховния административен съд по адм. д. № 4386/2002 г., както и противоречивата практика на администрацията на съдебната власт в различните съдебни райони при тълкуването и прилагането на Закона за държавните такси и Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието, препоръчвам на Висшия съдебен съвет да предприеме действия за прекратяване на незаконосъобразните практики в някои съдилища да се събират държавни такси по наказателните дела от общ характер,в противоречие с чл. 5, буква „к” от ЗДТ.

КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ
ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

20 май 2011 г.

Настоящото становище е изготвено на основание чл. 19 от Закона за омбудсмана и чл. 24 от Правилника за организацията и дейността на омбудсмана. То се изпраща на Висшия съдебен съвет.

ИСКАНЕ от омбудсман на Република България за приемане на тълкувателно решение относно характера на акта на министъра на вътрешните работи по чл. 192 а от Закона за Министерството на вътрешните работи
четвъртък, 27.06.2013

2022

2021

2020

2019

2018

2017

2016

2015

2014

2013

2012

2011

2010

2009

2008

2007

Становища и искания до конституционния съд

ПРИЕМНА НА ОМБУДСМАНА

ПРЕСЦЕНТЪР НА ОМБУДСМАНА

Последвайте ни